Атанас Атанасов (ВИДЕО)

 

Асен Агов, Дискусия за параметрите на бюджет 2011 (+ВИДЕО)

Водещ: Продължаваме с един разговор, посветен на бюджета, на бюджета между първо и второ четене. Знаете, че вчера, знаете от информационните ни емисии, че вчера на парламентарна бюджетна комисия бяха приети някои корекции в числата, в това, което мина на първо четене, и предстои след това, разбира се, да влезе и в пленарна зала. Става въпрос за увеличение на някои средства, примерно за образование с 40 милиона лева, с 10 милиона лева за разходи на Министерството на културата, 10 милиона лева допълнително за бюджет на Министерството на правосъдието, над 4 милиона лева за Комисията за финансов надзор. Отпаднаха някои предложения от страна на БСП, на "Синята коалиция" за увеличаване на приходите в бюджета. В студиото сме с Валентин Николов от ГЕРБ, добро утро, здравейте. . .
Валентин Николов: Добро утро.
Водещ:. . .с Асен Агов от "Синята коалиция", добро утро, с Корнелия Нинова от "Коалиция за България", добро утро. . .
Корнелия Нинова: Добро утро.
Водещ:. . . и с Алиосман Имамов, извинявайте, от ДПС, добро утро и на вас.
Алиосман Имамов: Добро утро.
Водещ: Първо да ви питам - тези корекции на някои числа, има и други, аз не изредих всичко и като предложения, и като отпаднали варианти, променят ли нещо в самата философия на този бюджет, въобще има ли философия, защото пък от опозицията казват, че въобще няма философия, променя ли се нещо?
В. Николов: Ами, вижте, основно критиките в, ако си спомняте, на първо четене, когато се разглеждаше бюджета в зала, беше казано, че този бюджет е нереалистичен и силно надценен, особено приходната му част. Обаче с изненада, разбира се, откриваме, че сега, когато се разглежда на второ четене, почти всички партии, които не одобриха бюджета, искат повишаване на приходната част. Разбира се, тук трябва да бъда честен - ДПС бяха казали в зала, че няма да подкрепят увеличение на приходната част и наистина не подкрепиха такова увеличение на приходната част. Това се прави, разбира се, за да може да се осъществят различните политики на съответните партии във връзка с увеличаване на разходите в някои области, които те смятат за приоритетни за своята партия, но все таки, когато, знаете, е кризисен бюджетът и когато той се преструктурира, имам предвид, че вътрешното потребление е намаляло драстично, т.е. косвените данъци са намалели, се увеличава брутният вътрешен продукт на база износа, то тогава приходната част много по-бавно расте. Поради тая причина няма как да бъдем толкова оптимисти в приходната част, затова и 36 процента от брутния вътрешен продукт, най-ниско в Европа, пък и в света, е изземането на приходи от хората и бизнеса.
Водещ: Аз само за зрителите да уточня, че бяхме поканили всички парламентарни групи, от "Атака" също обявиха, че ще участват, Павел Шопов беше техният представител, но разбрахме сутринта, че той има здравословни проблеми и нямат възможност "Атака" да реагират с друг представител. Желая му бързо възстановяване. Променя ли се нещо в самия бюджет, в самата философия, в самите политики с корекцията на някои числа?
К. Нинова: Не се променя, няма философия на бюджета, аз не съм съгласна с колегата. Никога не сме казвали, че приходната част е завишена, напротив, казваме, че при ръста, който дават, че икономиката ще се развива с 3.6 процента нагоре, приходите, които очакват от този ръст, са по-малко по чисто математическо изчисление. Затова нашето предложение е да се предвидят в повече с 2 милиарда лева приходи. А приходи няма по две причини - защото контрабандата им е 40 процента, това са акцизните стоки, които внасят най-много данъци в бюджета, и те не се справят с контрабандата, и защото икономиката не работи, бизнесът не работи. А не работи, защото те миналата година убиха бизнеса, като спряха всички плащания на държавата и възстановяването на ДДС. В тези две посоки, ако се работи. . .
Водещ: Добре, при това положение тези 2 милиарда реалистична цифра ли е, това, което предлагате, това реалистично ли е, 2 милиарда, при тази констатация, която правите?
К. Нинова: Категорично, категорично, защото при 77 милиарда брутен вътрешен продукт да дават 23 милиарда лева приходи не е реалистично. Да сравним с 2008 г. - 69 милиарда брутен вътрешен продукт и 26 милиарда приходи, т.е. при по-малко произведено в България, повече приходи са събирани тогава. Защо е тази разлика, къде са тези пари се пита и отговорът е единствено - в сивия сектор.
Водещ: "Синята коалиция" също иска, искаше, предложи повишаване на приходната част с друга цифра - 900 милиона, но също завишаване на приходите.
Асен Агов: Ще кажа следното. Ние имахме дълги дискусии в "Синята коалиция", натежаваше в началото мнението, че са нереалистични приходите в бюджета, но в крайна сметка, след като се запознахме с всички числа от доклада и анализирахме предишни бюджети, стигнахме до извода, че има много силен резерв в този бюджет да се увеличат приходите от акцизи и от Данък добавена стойност. Защо казваме това? Защото е необходимо да се свали дефицитът. Ако с 900 милиона се увеличат приходите, ясно е, че с тази, с това число ще намалее дефицитът. Смятаме, че дефицитът трябва да намалее, защото в момента този дефицит се субсидира със заем, с дълг и всички ние ще плащаме лихвата по този дълг. Ние искаме да свалим лихвата за българското общество, за българските граждани, освен това искаме и да се повиши. . . да се намали по-скоро рискът на България, защото открихме с изненада, че България се нарежда преди Португалия, обърнете внимание, и преди Ирландия по степента на риска на своя кредит, на доверието във финансовите институции. От тази гледна точка според мен тази оздравителна политика е необходима - намаляване на дефицита, за да може да се стигне до това българските граждани да плащат по-малко, всички ние да плащаме по-малко. Накрая, накрая. . .
Водещ: Споменавате две държави, които са с негативни. . .
А. Агов: . . . понеже вашият въпрос, вашият въпрос е много интересен, защото ние смятаме, че това е консервативен бюджет и именно затова предлагаме повишение на приходите. Ние смятаме, за разлика от колегите от опозицията ние смятаме, че този бюджет ще даде възможност да се преизпълнят приходите и с това да се натрупат политически точки, обърнете внимание, политически точки, без обаче това да е заложено вътре, и България през цялото това време да храни от това недоверие, което има на международните пазари към нея.
Водещ: Политически точки - какво имате предвид, предизборната ситуация догодина, това ли е?
А. Агов: Да, съвсем естествено е. . .
Водещ: Затова се прави според вас.
А. Агов: Аз не казвам, че това е нещо неестествено. Винаги преди избори се правят такива неща. Но въпреки всичко, пак казвам, ние всички плащаме за това нещо. И такава политика, консервативна, политика без реформи, без необходимото оздравяване на цялото българско общество в крайна сметка дърпа страната назад.
Водещ: Да. Г-н Имамов, виждате ли приоритети, отпадна едно ваше предложение вчера, свързано и с тютюнопроизводителите, да.
А. Имамов: Да, отпаднаха няколко предложения. Аз ще започна с редложенията на ДПС. Те бяха свързани предимно с увеличение на средствата за земеделие, главно за тютюнопроизводителите с нови 116 милиона лева, за зърнопроизводителите и за животновъдите, както и увеличение на средствата за образование и за наука, по-специално за висшите учебни заведения. Това би дало някаква приоритетност на някои отрасли. За съжаление при това положение, след като бяха отхвърлени тези предложения, няма промяна в приоритетите на бюджета, въпреки че сега се случи нещо неочаквано - наистина на първо четене ние се върнахме с крачка назад по отношение на философията.
Водещ: Защо?
А. Имамов: На първо четене повечето от партиите, ако видите стенограмата, защитаваха идеята, че този бюджет е рисков, защото приходите са големи, неизпълними, това поставя под съмнение самия дефицит. Сега, както вие чухте, има известна промяна във философията и в тълкуването на бюджета, което доведе до много предложения, свързани с увеличаване на приходите. Нашите предложения не са насочени към увеличаване на приходите, напротив, те бяха изключително издържани от гледна точка на пазене, на съхранение на фискалната стабилност. Ние предложихме просто пренасочване на разходи, едно перо от издръжка, които да бъдат използвани за други изключително важни направления на нашата икономика. Ние оставаме на мнението, че този бюджет е рисков, въпреки че и при второ четене бяха предприети някои мерки, бих казал, не чак толкова големи, за увеличение на приходите, които увеличават риска за изпълнението на бюджета.
Водещ: Г-н Николов, могат ли да влязат повече пари в хазната, реалистично ли е това, което чувате като предложения? И освен това ви питам - сега, приоритет, има ли наистина приоритет или това просто са счетоводни операции, нали, взимане, даване, така, корекции някакви на числата, и каквото стане.
В. Николов: Аз само искам да кажа, че "Синята коалиция" с това предложение за увеличение на приходите с 900 милиона, за да се намали дефицитът, де факто няма никакъв проблем, без да се залага в бюджета, ако се преизпълнят приходите, то дефицитът наистина ще намалее, защото разходите така или иначе са гласувани и те са законови.
К. Нинова: Трябва да се прави актуализация на бюджета.
В. Николов: Но, но искам да кажа следното нещо във връзка с г-жа Нинова, тя го знае, но все пак трябва да го обясня на зрителите. Ако внесем един телевизор за 100 лева и го продадем за 200 на вътрешния пазар, то от ДДС 20 процента, и от корпоративен данък 10 процента на тази част ще спечелим, т.е. бюджетът ще вземе 50 лева. Ако произведем един телевизор за 100 лева и го изнесем навън, то тогава ще спечелим само от корпоративен данък, ако го продадем за 200 лева навън, т.е. само 10 лева. Виждате каква е разликата само от един телевизор, т.е. 40 лева разлика. Затова е разликата и в приходната част в бюджета, защото в момента изнасяме стоки, брутният вътрешен продукт нараства точно заради износа. А преди те изземваха 40 процента именно. . . и над 40 процента, разбира се, именно защото. . . т.е. бюджетът изземваше поради факта, че се внасяха стоки от Китай, откъде ли не.
К. Нинова: Не е така, да. Не сме съгласни.
Водещ: Нека да отговори, защото има реплики. Да не стават дълги монолози, да.
В. Николов: Само искам да кажа, да, за политиките. Има политика в този бюджет и най-важната политика това е стабилността и запазване на данъците, и ненамаляване съответно на заплати и пенсии в страната.
Водещ: Не намаление, ама номинално нали? Защото реално. . .
В. Николов: Номинално, разбира се, първо, инфлацията е много малка - 3.2 процента.
К. Нинова: Десет процента.
В. Николов: Е, 10 процента, откъде ги взехте тези 10 процента.
К. Нинова: От НСИ, официалното за една година.
В. Николов: Ама, няма такова нещо. Ама, няма такова нещо.
А. Агов: Аз пак се връщам на това, което казах. Уважавам много експертизата на моя колега, но във всички случаи има проблем, защото, ако се увеличи тази приходна част, трябва да влезем да актуализираме бюджета, нали така? И трябва да. . . Това създава впечатление за нестабилност, т.е. основната теза на нашите колеги от ГЕРБ, че този бюджет носи стабилност, в крайна сметка, ако се преизпълнят приходите, ще доведе до допълнителна нестабилност, защото се оказва, че българското правителство е непредсказуемо в своите финансови разчети. А нещо, което най-много не се харесва сега при общата финансова политика в Европейския съюз.
Водещ: Предвиждате ли да има актуализация?
В. Николов: Не, категорично не предвиждаме. За разлика от миналата година, когато се предвиждаше и тя се реализира тази актуализация.
Водещ: Въобще не мислите в тази посока.
В. Николов: Абсолютно. Но искам да кажа друго. 2008 г. приходната част, вчера изнесоха данни НАП, и сега 2010, когато потреблението се е свило, мога да кажа, че сега приходната част е по-голяма от 2008 г., говоря от НАП.
Водещ: Да, г-жо Нинова.
К. Нинова: Да, аз не съм съгласна с колегата в няколко отношения. Първо, той казва, че залагат ръст само на основа на износ. Ако само на основа на износ правят 3.6 процента ръст, износът трябва да им стане 41 милиарда лева, което е абсурдно. Втората теза, с която не съм съгласна, а и той противоречи на Симеон Дянков. В мотивите на бюджета пише, че се залага на ръст и на развитие на икономиката, стимулирайки вътрешното потребление. Това им е основата. Как точно ще го стимулират, след като доходите реално намаляват заради инфлацията. Как точно ще го стимулират, след като бизнесът не работи и те не се разплащат с бизнеса. НСИ изнесе данни, че вътрешното потребление спада и доходите падат. Тоест имаме една декларация, която не е подкрепена с никакви мерки. Не съм съгласна, че не увеличават данъци. Лъжат, че не увеличават данъците. Миналата година увеличаваха акцизи, сега от 1 януари увеличаваме акциза на горивата, което ще доведе до поскъпване на всички стоки, увеличаваме акциза на тютюна, увеличи се ДДС-то от 7 на 9 процента за групи, вдигнаха промилите за местни данъци и такси от 2.5 на 4.5. Всичко това е увеличение на данъци.
Водещ: Осигуровката 1.8. Аз да добавя нещо към. . . опозицията.
К.Нинова: Да. Като се вдигат данъци и се вдигат цени, а падат доходи, това е намаляване на покупателната способност. Как ще стимулират потреблението, след като хората нямат пари и все повече и повече обедняват? Има противоречие в. . . Няма логика.
Водещ: Г-н Имамов иска нещо и после ще ви помоля вие да отговорите на резервите. . .
А. Имамов: Аз искам да потвърдя наистина това, което каза г-жа Нинова, защото основните проблеми на растежа в момента са ниското потребление и липсата на инвестиции, т.е. силният срив на инвестициите в България. И ако наистина в тази посока не се предприемат мерки, темпът на растеж, който е заложен, ще излезе изключително оптимистичен и голям. Понеже питахте за приоритетите, ние твърдяхме на първо четене, че основният приоритет в този бюджет е фискален. Тоест не е браншови, отраслов и т.н., не се казва този отрасъл развиваме, другият развиваме и т.н. Тук основната грижа е финансовата стабилност. Това е така. Наистина е така. Въпреки че не би трябвало да бъде така.
Водещ: А как трябва да бъде?
А. Имамов: Трябваше в този бюджет да има ясни приоритети, които да стимулират икономическото развитие. Това щеше да бъде гаранция, че ние много скоро ще излезем от кризата.
Водещ: Какво например. Някаква сфера ли да се стимулира за сметка на друга или какво, да се покаже, че нещо е по-приоритетно?
А. Имамов: Всички икономически дейности, които генерират брутен вътрешен продукт, трябваше да бъдат стимулирани с този бюджет. А забележете, на второ четене има много интересни текстове, които ще предизвикат сериозна дискусия в пленарна зала. Това са текстове, които буквално барикадират приходната част и дефицита, гарантират неговото на всяка цена изпълнение. Това са текстове, които намаляват, да речем, дълговото време, което влиза в така наречения дефицит на начислена основа, намаляват се възможностите и условията за дългове от страна на общините, там има неприятни тенденции. Което също е в посока на фискална стабилност на бюджета. Аз пак повтарям, това е бюджет, който осигурява едно спокойствие без никакви резки движения в тази изборна година.
Водещ: Спокойствие без резки движения. Г-н Николов, може би нещо. . . сега, всеки който ни гледа, си задава въпроса едно обикновено българско домакинство ще живее ли по-добре при изпълнение на този бюджет през следващата година. Бизнесът, човек, който ни гледа и има някакъв бизнес - ще бъде ли по-добра бизнес средата, ще има ли по-добри условия за бизнес при изпълнението на това, което е заложено. Какво ще кажете на тези хора?
В. Николов: Аз ще кажа следното: първо, че наистина г-н Имамов е прав, но ние трябва да създадем буфери и сигурност. Най-важната сигурност това е фискалната и финансова сигурност, разбира се. Защото знаете, че ако не спазим бюджетния дефицит под 3 процента на начислена основа, то тогава ни чака продължаване на процедурата срещу България във връзка със свръхдефицит. А относно това мога да кажа, че 2009 година е предвидена да бъде последната на намаляване на цифрите. Всички цифри, говоря макропоказатели, говоря в изражение на потреблението дори, се очаква да се повишават. Проблемът в потреблението наистина най-голямото е, че инвеститорът, най-големият инвеститор, това е държавата, е най-големият потребител, съответно държавата, за да не повишава данъците, намали всички свои разходи и това се отрази, разбира се, на всичките й показатели.
Водещ: На обикновено домакинство, на което са му замръзнали, ако е примерно в бюджетната сфера или пък са пенсионери, те са замръзнали. Хайде, вие не използвате този глагол. . .
В. Николов: Така е.
Водещ: . . . ама те доходите им са замръзнали?
В. Николов: Но понеже казаха, че ще увеличаваме данъците, всички данъци, които се увеличат в момента, са на база изискване на Европейския съюз. Знаят много добре.
К. Нинова: Категорично не е вярно това.
В. Николов: Всички акцизи, които повишаваме, на горивата са във връзка с минималните ставки, които трябва да. . .
К. Нинова: На тютюна, на цигирате и ДДС-то не е европейско изискване. Бъдете коректен.
В. Николов: Ами, извинявайте, ние повишихме на рязания тютюн акциза, и то само е изискване именно на асоциацията на тютюнопроизводители и на вносители на тютюн.
К. Нинова: Това не е Европейски съюз.
В. Николов: Не, не аз това казвам. . .
К. Нинова: Нито ДДС-то е Европейски съюз.
В. Николов: . . . изразняваме пазара с другите видове цигари, които са. . . имам предвид късовите цигари, които се продават на пазара. Поради тази причина аз мога да кажа, че акцизът не се повишава заради това, защото ГЕРБ иска да повишава данъците. Това категорично не е вярно.
Водещ: Г-н Агов, ще живее ли по-добре българинът при изпълнението на този бюджет?
А. Агов: Не. Няма да живее по-добре. Не го казвам, за да отчайвам хората преди Коледа. . .
Водещ: Не, не, реалистично да си говорим.
А. Агов: . . . а просто защото трябва сериозно да мислим как така да стегнем бюджетите си, че да можем да намалим разходи за, айде да кажем, за черешката на тортата, които преди това сме си позволявали. Но това се отнася за цялата страна. И когато казват, че намаляват правителствените разходи, вярно е, че капиталовите разходи като цяло намаляват. Намаляват субсидиите за общините, обаче най-голямата критика на "Синята коалиция" е, че не там е пътят да се режат разходите. Например ние казваме: общините трябва да се реформират, няма да има по петима заместник-кметове, което е абсолютно правилно, нали така? Но в същото време увеличаваме разходите за държавната администрация. Ние сме на точно противоположната позиция и струва ми се, че нашите колеги от ГЕРБ вече тази касета за нашата позиция са я слушали много пъти. Но ние смятаме, че държавната администрация, разходите минават през сериозна реформа на държавната администрация, на административното деление на страната и противно на, така, бих казал, обикновеното политическо мислене, някои колеги смятат, че ако не правят реформи, ще имат повече дивиденти на изборите. Ние казваме следното: прави реформи и ще имаш повече дивиденти на изборите. Ще спечелиш по-добре изборите. Ще имаш повече кредит от хората, които наистина искат нещо да се промени в България. И понеже ме попитахте за българското семейство, българското семейство е убедено, че не може да продължава така. Тоест то е готово вътре в съзнанието си, че в страната трябва да бъде извършена дълбока реформа, за да може наистина от утре да си позволяваме онази черешка на тортата, с която започнах.
Водещ: Не трябва ли това да бъде все пак някаква цел - увеличаване на доходите? Увеличаване на доходите, за да може наистина да се усети от населението по някакъв начин?
В. Николов: Само секунда да кажа. Общинската администрация не е държавна администрация. Наистина са повишени спрямо 2008 година, където 190 милиона са дадени за. . . административна година. Сега са 216 милиона. Но наистина приходите на общините паднаха, собствените приходи поради тази причина са завишени именно в тази част. А трябва административен капацитет на общините, за да усвояват евросредствата.
Водещ: Като казвате общините, има ли двоен аршин там по отношение на това възможността. . .
В. Николов: Там има формула. . .
Водещ: . . . нали, държавата да вземе 400 милиона лева допълнително дълг, този за БДЖ, а пък в същото време общините, там за възможността да вземат допълнителни дългове, да бъде 15 процента, вместо 25 цяло и. . . 25 процента.
В. Николов: Аржентина фалира, знаете, именно заради общините.
А. Агов: Много е тежък дълговият проблем с общините. . .
А. Имамов: Ако позволите, увеличаването на доходите няма да се случи с този бюджет, това е съвършено ясно. Напротив. Напротив, ще има намаляване на доходите с темповете на инфлация. Ние предложихме известна корекция на пенсиите в това направление, естествено не беше прието.
Водещ: Ама, реалистично ли е в този момент, защото може да се каже - не е реалистично, няма възможност. Сега е криза.
А. Имамов: Какво занчи нереалистично, реалистично? Ние трябва да стимулираме потреблението, увеличаването на доходите е един от начините за стимулиране на потреблението на стоки от първа необходимост. Даже в момента тече една тенденция за увеличаване на инфлацията на тези стоки от първа необходимост, която аз лично препоръчвам на управляващите много внимателно да я анализират, защото тя може да доведе до много интересни изненади. Намаляват спестяванията на хората в банките, което означава, че те изтеглят последните си пари да ги харчат за стоки от първа необходимост.
Водещ: Тоест логиката е да се води политика към увеличаване на доходи, да се стимулира потреблението, това би трябвало да се прави в тази ситуация, така ви разбирам.
К. Нинова: Да, но това няма да се случи не само догодина, до 2013 г. са замразени доходите, а до 2013 г. постоянно ще растат цени, т.е. все повече ще се обезценяват доходите. Ако се приеме този бюджет на колегите от ГЕРБ, българите ще живеят по-зле. Има още време обаче да приемат някои от нашите предложения, които са разумни.
А. Агов: Дайте да разсъждаваме разумно обаче.
К. Нинова: Също увеличаване на пенсиите, увеличаване на минималната работна заплата, за да имат пари хората, за да потребяват.
В. Николов: Това. . . трябва да се увеличават приходите, много странно.
А. Агов: Сега, дайте да разсъждаваме. . .
К. Нинова: Защо да е странно? Инфлацията е 10 процента, по правило за индексиране на пенсиите поне 10 процента ги индексирайте.
В. Николов: И Овчаров, и Орешарски казаха, че са надценени приходите, вие казвате, че подценени, не мога да разбера сега.
К. Нинова: Не е вярно, че сме казали, че са надценени приходите.
А. Агов: Дайте. . . тук няма да се съглася категорично. . .
Водещ: Не е реалистично, така ли?
К. Нинова: Чуйте изказванията им в парламента, не манипулирайте.
А. Агов: . . . с тази заплаха за инфлацията. Аз се учудвам между другото откъде идва тази инфлация, след като потреблението е спаднало, т.е. търсенето е спаднало. И тук има съвсем нормална икономическа и финансова логика.
А. Имамов: Ами, фактът, че се учудвате, г-н Агов, също е проблем, защото, като нямаме ние обяснения на такива необичайни процеси. . .
А. Агов: Ама, да, но аз се боя, че ако. . . дайте да разсъждаваме логично. Ако наистина се задържи, ако наистина се задържи потреблението на ниско ниво, съвсем естествено. . . аз се боя от друго, не толкова от инфлацията, а от това, че може да започне дефлация, която е една от най-големите спънки в икономиката.
Водещ: От това се опасявате, от дефлация?
А. Имамов: Не, това е проблем на Съединените щати, но в България едва ли ще стане някога.
К. Нинова: Да, няма да дойде в България.
А. Агов: И в Япония, и в много други страни. България. . . моля ви се, моля ви се. Съвсем не сме далеч, когато гледам таблиците, сравнителните таблици на Европейския съюз и другите страни.
Водещ: Не, аз мисля, че хората повече ги притеснява, като си видят сега сметките за парното. Съжалявам, че, така, на толкова потребителско ниво, ама в крайна сметка за всеки човек това е важно. При положение че заплатата му е същата или хайде да приемем, че е същата, пенсията му е същата, а пък цените на парното. . .
А. Агов: Е, парното, парното е една от най-нереформираните системи в България.
Водещ: Съгласен съм, съгласен съм, но така или иначе е проблем за този, който трябва да го плаща.
А. Имамов: Вижте, по-голям проблем е безработицата.
А. Агов: И ние плащаме. . . ето, парното е много хубав пример. Ето как една система, която е абсолютно неефикасна. . .
Водещ: Трябва да си я плащаме и продължаваме.
А. Агов: . . . и ние плащаме, ние плащаме огромни загуби, когато ползваме парното, наистина на енергия, ето как всички български граждани плащат повече за една нереформирана система. Много хубав пример дадохте.
В. Николов: Ирландия намаля заплатите на служителите с до 40 процента. Запазването на равнищата в България според мен е успех.
А. Имамов: Вижте, не бива, не бива да се сравняваме с Ирландия, защото там нещата са други. Наистина. . .
К. Нинова: . . . не говориме за друг фактор - безработицата. Безработицата расте, нови сто хиляди безработни.
А. Имамов: Проблемът с безработицата е много по-голям, отколкото евентуалната инфлация.
А. Агов: Същият балон, същият балон на недвижимите имоти в Ирландия, само че в по-голяма степен, както беше в България, един кредитиран мехур, който се спука и в крайна сметка доведе до всичко това, което виждаме днес.
Водещ: Само нещо искам да ви попитам, защото за мен не стана ясно. В крайна сметка резервът на здравната каса ще влезе ли в общия фискален резерв, ще може ли да се ползва, тези 1 милиард и 400 милиона, които ще станат повече?
В. Николов: Това е предложение, което дава голяма гъвкавост на правителството във връзка с вземането на заеми. И мисля, че по този начин лихвите във връзка с. . .
Водещ: Гъвкавост в какво? Че може да се използва за друго или?
В. Николов: Не, дава по-голяма сигурност и гъвкавост на правителството, за да вземе. . .
К. Нинова: Да се гарантират заеми.
В. Николов: . . . тоест да финансира дефицита междувременно и съответно да го връща в края на годината. . .
Водещ: Как изглежда това. . .
А. Имамов: Това е част от барикадата, за която говорих. Това е допълнителна подкрепа на евентуалния риск от дефицит, т.е. всичко, което сега е събрано за здраве и е отишло в така наречения голям резерв, престава да бъде за здраве.
В. Николов: Той си остава в големия резерв.
К. Нинова: Но няма да се използва за здраве.
А. Имамов: Той ще бъде използван за републиканския. . .
В. Николов: Той си остава в големия резерв. Искам да уточня. . .
К. Нинова: Вноските, събрани за здраве, трябва да се разходват за здраве. Те искат да ги използват за други нещо, което е противозаконно, да не говорим, че не е правилно и морално.
Водещ: Разбирам. Г-н Агов, на второ четене "Синята коалиция" как ще гласува, ще се въздържи ли?
А. Агов: Ние имаме ясна позиция. Значи. . .
Водещ: Тя не се променя, така ли?
А. Агов: Не, не се променя. Ще се въздържим точно за да дадем ясен сигнал за нашите различия в политиките, които се съдържат или не се съдържат в този бюджет.
Водещ: Добре, благодаря ви. Това, общо взето, няма голямо значение за вас, така разбирам, защото имате достатъчно гласове, с които бюджетът ще мине на второ четене.
В. Николов: Не, всяко предложение има значение за нас, но когато е принципно, а когато е популистко, като увеличаване на приходи, сега, извинявайте, но. . .
Водещ: Смята се, че е популизъм това, което. . .
А. Агов: Последните сме, последните сме, които се занимаваме с популизъм.
К. Нинова: За съжаление ще има значение за всички българи.
В. Николов: Не, не говоря за вас. . .
Водещ: Благодаря ви много за този разговор. Предстои гласуване на второ четене на бюджета, още възможности да продължим да следим тази тема

Атанас Атанасов (ВИДЕО)

 

Иван Костов: Филчев изпълни най-мръсните политически поръчки, поръчани от Първанов и елита на БСП (+ВИДЕО)

Водещ: Предстои интересно интервю с председателя на ДСБ Иван Костов, бивш премиер. Ще се възползваме да го попитаме, дотолкова доколкото чухте разговорите и преди осем часа, винаги е имало скандали около управляващи - кой плаща командировки, повече ли се харчат. Сетих се, че по ваше време за едно посещение в Канада имаше голям скандал с тогавашния парламентарен председател Йордан Соколов. Медиите ли са толкова лоши или който и да е на власт винаги се дразни, когато му ровят къде е пътувал и за колко пари?
Иван Костов: Медиите са прави да поставят въпросите така, както ги виждат, както разбират ситуацията. А управляващите трябва да отговарят хладнокръвно.
Водещ: И вие се сърдихте тогава.
Иван Костов: Не съм бил прав.
Водещ: Не говорихте и дълго време на медиите.
Иван Костов: Не съм бил прав. Ако съм се държал по този начин и не съм се опитвал да давам разумни, основателни аргументи, не съм бил прав.
Водещ: Дразнехте се.
Иван Костов: Не, аз в този специално дебат не съм участвал. Но знаете ли, има нещо такова, ако говорим съвсем обективно - управляващите, които познават конкретиката на всеки въпрос се дразнят от това, че другите на го знаят и че се появяват въпроси, които според тях се тълкуват така...
Водещ: Не звучат достатъчно експертно.
Иван Костов:... и се тълкуват злонамерено. Хем знаят това, което аз знам и ми поставят въпроси да ме злепоставят, така разсъждава управляващият, или как могат да ми поставят този въпрос като е толкова очевиден неговият отговор за мен. Но за общественото внимание, за общественото мнение всъщност прав е журналистът, защото обществото е точно толкова информирано, колкото журналистите, дори по-малко.
Водещ: Така го разбирате, казвате сега. Така или иначе журналистът, понеже не е министър, не трябва да влиза в детайлите, а той трябва да пита заради публиката.
Иван Костов: Точно така, това е ясно. Но ако говорим за неразбиране, българската журналистика, един пример за неразбиране е, че поде случая с обвинения, които нямат всъщност отдолу доказателство.
Водещ: Например кой случай?
Иван Костов: Например случая с обвиненията на г-н Ваньо Танов.
Водещ: Към Румен Петков? Какво неразбиране е проявил българският журналист?
Иван Костов: Аз си мисля, че никой не може да докаже, ако отсъстват специални разузнавателни средства и ако те не са документирали ситуацията, никой не може да докаже какво е.
Водещ: Вие казвате, че щом нямате доказателства, имало е СРС-та, но те са изчезнали, да не се задават следващите въпроси след реплика на Ваньо Танов, че Румен Петков е замесен в разпределение на наркопазара.
Иван Костов: Защото оттук нататък, ако няма доказателства, става един дебат между представителите на институциите и така наречените обвинени. Сега дали са обвинени всъщност зависи само от прокуратурата.
Водещ: Не е ли по-голямата грешка на тези, които го казват и нямат доказателства?
Иван Костов: Мисълта ми е следната. Ако тези, които разполагат със средства да събират доказателства - вътрешният министър, ГДБОП и т.н., слезят на ниво на този дебат „ти си лош"...
Водещ: Те си го зададоха.
Иван Костов:...да, но аз искам да кажа какво означава това. Ако те кажат - ти си лош, Румен Петков, който знае как да се защити политически, влиза веднага с благодарност в такъв обществен дебат, какъвто те му предлагат... Всъщност този, който е съдник на такъв обществен дебат е зрителите, общественото мнение. А на практика съдник трябва да бъде законът. Тоест трябва да се види дали по закон той е извършил такива дела, че да получи съответно наказание. И в този смисъл вместо пред съдебната власт, където е мястото да се решават тези въпроси, те се изнасят пред публиката и публиката казва, една част от публиката казва - Румен Петков хубаво им го каза, другите казват, симпатизантите на ГЕРБ казват...
Водещ: И вие смятате, че това омаловажава истинския проблем.
Иван Костов: Това омаловажава. Пародия. Чудесно, благодаря ви за думите.
Водещ: Само че за това обаче, според мен, не се държа като „ощипана госпожица", представител на медиите, според мен за това не са виновни медиите, а тези, които налагат този дебат и те не са кой да е, а са шефът на митниците, бившият шеф на ГДБОП, подкрепен от вътрешния министър и вицепремиер. Това не го казва кой да е, това го казва втори човек в държавата, нали.
Иван Костов: Да.
Водещ: Вие обаче си противоречите, защото казвате такава дискусия с доказателства по възможност е пред закона и пред съда. В същия момент вашата комисия, в която участвате, за контрол на ДАНС искаше да влезе в този дебат не в съдебна зала, а в залата на Народното събрание да изслушате част от замесените в този скандал с Румен Петков, който беше претоплен. Това, разбираме, по правилник е блокирано, защото прокуратурата се намесва. Тоест?
Иван Костов: Всеки път, когато има прокурорско разследване или следствие, прокурорска проверка или оперативни действия по дадено дело, комисията няма право да действа. Така е според правилника на Народното събрание.
Водещ: Защо иска комисията, която не е съд, както казвате, и няма как да има доказателства и да проверява...
Иван Костов: Комисията проверява действията на ДАНС в случая. Това е нейния аргумент.
Водещ: Какво трябва да отговори в случая ДАНС като свои действия, налични или липсващи, за минал период от време? Каква е целта всъщност на изслушването, което не се състоя?
Иван Костов: Аз специално във формулирането на тези въпроси-покани не съм участвал. Някак си останах встрани и не съм дал принос свой и не знам точно аргументите на колегите. Мога само да предполагам, че става въпрос да се види дали е действано по закон и по съществуващите правила вътре в ДАНС, тогава НСС, при организирането на тази среща.
Водещ: С братя Галеви, направо да отворим една скоба за хората, които не си спомнят за какво става въпрос, братя Галеви и Румен Петков.
Иван Костов: Само че сега аз искам да кажа нещо друго, да вържа тази тема с нещо голямо.
Водещ: С какво? С кое голямо?
Иван Костов: Ако искате, ако позволите.
Водещ: Добре.
Иван Костов: Голямото е ще бъдем ли поканени в Шенгенското пространство.
Водещ: Вие внушавате, че няма напоследък.
Иван Костов: Не, аз заедно с колегите ми от „Синята коалиция" споделяме тревогите си с обществото, че няма. И аз даже тука искам да кажа какво накрая би трябвало да се направи, за да се намали риска това наистина да ни сполети, тоест да останем извън. Трябва да разберем притесненията на европейците. Те казват така - вие нямате потенциал да приложите механизмите на Шенген. Знаете ли какво означава това? Това означава, че те подозират, че българският съд, когато се разкрият контрабандни канали и техните извършители, ги оправдава. Това казват те. И те казват така - ако вашият съд, въпреки разкритията оправдава контрабандистите, вие не можете да пазите нашата граница.
Водещ: Какво да направи изпълнителната власт?
Иван Костов: Или казват така - ако вие сте толкова корумпирани като администрация, като министерство на вътрешните работи, че примерно издавате документ или си затваряте очите за нелегален трафик на хора или на бяла плът...
Водещ: Но те не казват така, г-н Костов.
Иван Костов: Те казват точно това, те се съмняват в това, че в администрацията има корупция и че тя може да провали приложението на строгите механизми.
Водещ: Кой го е казал? Аз от вас го чувам.
Иван Костов: Това са техните съмнения, трябва да ги знаете.
Водещ: Вие между редовете четете. Така директно никой не го е казал.
Иван Костов: Аз мога да чета притесненията на европейците, защото в това студио съм казвал - познавам този език, знам какво означават думите. В този случай притесненията са, че ние може да сме изградили техническите средства, но не сме в състояние да довършваме докрай механизмите и в този смисъл не защитаваме границата. И заради това аз предлагам, аз мисля, че това, последното, което трябва да се направи е да се направят две неща, които не са направени досега и които могат да бъдат направени. Тъй като няма време за разследвания, за прокурори и прочие, но има нарушения многобройни на правилата, защото зад всяко такова примерно корупционно действие, което е допуснало тук да бъде осъществено нерегламентирано движение на хора и пр., стоят нарушаване на правила. Най-добре би било министърът на вътрешните работи да направи операция „Чисти ръце" вътре в самото министерство бързо.
Водещ: Но то има вътрешна сигурност, постоянно има арести, задържане на служители. Не е ли това достатъчно като действие, като усилие?
Иван Костов: Не е достатъчно очевидно. Това, което трябва да се направи в момента, просто при основателни съмнения такива служители да бъдат освободени.
Водещ: Той вчера точно това...
Иван Костов: И то свързани с такива сериозни нарушения, които са влезли в очите на европейските наблюдатели.
Водещ: Вие мислите, че има такива служители, които не ги маха. Аз мисля, че ги маха като се стигне до... Вчера се похвали Цветан Цветанов, че маха, за разлика от представителите на съдебната власт, които не си махат съмнителните...
Иван Костов: Така. Но имаше един случай, по който се създадоха сериозни съмнения. Аз съжалявам, че трябва да се върна към него, това е случаят с Чората. Полицаите убиха един човек със съмнения за криминална дейност.
Водещ: по времето на Румен Петков.
Иван Костов: Самият полицай, който ги води обясни, даже намекна в почти прав текст, че става въпрос за канали на контрабанда, който той иначе би казал, ако бъде осъден и т.н. и позицията на ГЕРБ, когато дойдоха на власт, беше да застанат срещу решенията на съда, който беше осъдил тези полицаи. И сега вървят едни обжалвания. И на практика хора, които вероятно са участвали, защото много хора се съмняваха, че вероятно се унищожава свидетел на канал на контрабанда...
Водещ: Да де, ама то делото е за убийство, не са контрабанден канал, в който участват и полицаи. И ГЕРБ за това решение съдебно...
Иван Костов: Това беше подозрението на всички, които наблюдаваха отблизо случая. Ние го наблюдавахме отблизо, следяхме всяко изявление.
Водещ: Да, ама дело за участие на полицай в контрабанден канал няма.
Иван Костов: Няма дело, но има убийство на свидетел. Така ние считаме, че е случаят. В този смисъл...
Водещ: Смятате, че Шенген следи този случай, дали ще има осъден или не?
Иван Костов: Случаи от този тип искам да кажа, че формират мнението. Но примерно оправдаването на братя Галеви от Кюстендилския съд е нещо, което е в състояние да прелее капката на търпението на европейците, това е със сигурност...
Водещ: Какво да направи изпълнителната власт?
Иван Костов: Казах какво?
Водещ: Да разчиства министерството.
Иван Костов: Трябва при наличието на основателни съмнения... Висшият съдебен съвет (ВСС) трябва да направи същото с администрацията. Много магистрати са дали основателни съмнения, че са затънали в корупционни практики.
Водещ: Кой например?
Иван Костов: Четете, във вестниците е пълно с такива имена. Да бъдат освободени. Ако искаме да влезем в Шенгенското пространство, това е бързият ход, с който ние можем да дадем силни доказателства, че наистина сме решени нещо да направим, защото искаме да влезем в Шенгенското пространство заради българските граждани. И няма да се спрем да накажем тези, които по някакъв начин препятстват. Или да ги отстраним от позициите им. Това е.
Водещ: Аз като ви слушам и си мисля - щом европейският свят и изобщо цивилизованият, към който искаме и по този начин да се присъединим, че те по един или друг начин съдебни решения, какво ли си мисли този европейски свят за фактите, че министри, бивши и настоящи, казват, че бившият главен прокурор участва в убийства, а пък бившият вътрешен министър участва в разпределение на наркоканали заедно с наркобсове. Това как звучи?
Иван Костов: Зле звучи. Зле звучи. Зле звучи, защото те казват - трябва да се стига до съд. Всичко това трябва да отиде в съд, ние трябва да видим присъди. Защото, вижте, в такава степен вече се наблюдаваме взаимно, защото били сме част от една общност, трябва да свикваме с това нещо - както ние знаем какво става във Франция, какви са скандалите в Германия, в Италия, така те гледат в нас.
Водещ: ВСС трябва ли да се смени, Висшият съдебен съвет, след като казвате, че те не упражняват нужния контрол, компрометираните да ги махнат?
Иван Костов: Ако в този момент те не са толкова отговорни към своята страна, за да й помогнат да влезе в Шенгенското пространство, което е голямо признание за това, че в България има такава система на демокрация, която е способна да защитава не българите, а да защитава целия Европейски съюз, ако това признание те не направят усилие да го получим, това означава, че България не се интегрира в ЕС, а то тяхна страна означава, че те са безотговорни. Сега може да са съдии, може да са трета власт, може да са пета - не е важно каква власт са, важно е, че са безотговорни към тези фундаментални цели към дълбока интеграция на страната в ЕС.
Водещ: Трябва ли са се подмени съставът, поне откъм парламентарна квота, ако не се изпълняват тези неща, за които говорите, отговорни?
Иван Костов: Дълбока реформа трябва да има на ВСС, защото той не функционира, защото той опрощава хора, които пред очите ни са дали основателни съмнения.
Водещ: Кадрова?
Иван Костов: Там трябва да бъдат кристално чисти хора. Съдиите навсякъде са кристално чисти. Никой не търпи съдии или прокурори, по отношение на които има основателни съмнения, че имат корупционни практики. Тука не е необходимо да се извърши нарушение пред закона, искам много ясно да го кажа
Водещ: Само съмнението е достатъчно.
Иван Костов: Не, не е необходимо. Достатъчно е, че има основателни съмнения в обществото и те се отдръпват назад. А тука...
Водещ: Нали за доказателства говорите.
Иван Костов: А тук голямото доказателство, голямото доказателство, че това се толерира е, че тези власти не правят така, че да защитят ЕС, прилагайки шенгенските процедури.
Водещ: опитвам се да ви попитам, след като направихте едно изненадващо за мене признание в началото, че не сте бил прав тогава, когато бяхте министър-председател да се сърдите на медиите, ще признаете ли един друг грях - Никола Филчев, човекът, за когото говорите и вие, и много други хора ужасяващи неща. Той беше заместник-министър на Васил Гоцев, правосъдния министър, на Иван Костов?
Иван Костов: Какво трябва да признавам? Аз много пъти съм казвал, включително и на ваши въпроси, ако трябва още един път ще кажа - аз нямам вина за назначаването на Никола Филчев на неговата позиция.
Водещ: Нали вие го назначихте като заместник-правосъден министър.
Иван Костов: Филчев Беше избран за главен прокурор от ВСС с гласовете на прокурорите. Иначе нямаше да стане.
Водещ: Обаче преди това беше заместник-министър на правосъдието при вас.
Иван Костов: Заместниците при мен, практиката беше да ги назначава...
Водещ: Защото това е един човек, който...
Иван Костов: Противно на механизма, който съществува сега във властта, тоест пълна централизация, по мое време всеки министър сам подбираше екипа си. Аз съм давал свобода на министрите, те ще го потвърдят всичките, ако ги поканите.
Водещ: Питал ли сте Васил Гоцев защо го е направил заместник-министър тогава, след като вие просто сте подписали? Ей така, когато възникнаха проблемите после.
Иван Костов: Аз съм назначавал тези хора, които са ми предлагали, не съм се бъркал в тези работи. Наистина. Защото вярвам, че министърът е сам по себе си динамо за развитието и за решаването на въпроси.
Водещ: Какво ви каза за решението си Васил Гоцев, защо го е харесал за свой заместник и вие сте разписал?
Иван Костов: Аз не мисля, че е толкова важна темата, но само едно искам да ви кажа. Като ниво на експертизи и компетентност професорът по наказателно право, човекът с много солидна съдебна практика зад гърба си и като съдия, и като прокурор, е наистина един от най-добрите експерти. Друг е въпросът накъде е тръгнал и какво е свършил след това, защото обстоятелствата в живота променят хората. Но, че той разполага с компетентност и с експертиза, която в момента надвишава цялата експертиза на управлението на Министерството на вътрешните работи, това трябва да го чуят ясно хората. Той е по-компетентен, разбирате ли. Защото има морални координати, но има и координати на експертизата, координати на компетентността. Този човек може да е лош, може да е всякакъв, но той наистина е много, много компетентен.
Водещ: Компетентен и опитен.
Иван Костов: Много опитен. Изключително. Всяка атака срещу него, която не е подготвена добре, ще рикошира страшно обратно. Страшно обратно. Просто не можете да си представите колко тежко ще е това, като хвърлен бумеранг ще удари този, който го е направил, ако не е подготвен добре.
Водещ: Предстои да видим кой колко е подготвен.
Иван Костов: Предстои да видим. Но начинът, по който се защити... Вижте го как се защити. Той дори спечели симпатии.
Водещ: Мислите ли, че спечели симпатии по време на този медиен тур?
Иван Костов: Мисля. Водещи журналисти казват - обаждали са се хората и казвали - какво търсите от тоя, нали е пенсионер, я го вижте как благо говори и т.н. Той знае какво да каже и знае смисълът на думите.
Водещ: Достатъчно добре се изплъзва от въпроси, умее ги нещата.
Иван Костов: Напротив, казва точно това, което му трябва, за да бъде защитен, за да изгради един добре защитен публичен образ. Ако бъдем обективни, аз го говоря това, защото се съм обективен, защото се стремя да бъда обективен... Защото, ако си отворя устата да кажа какво ми е на сърцето, ще говоря съвсем други неща.
Водещ: Кажете какво ви е на сърцето, г-н Костов. Без усмивка ви питам, съвсем сериозно. Какво ви е на сърцето, когато слушате и гледате всичко около Филчев и всички неща, които изплуваха около него?
Иван Костов: На сърцето ми е това, че Филчев изпълни най-мръсните политически поръчки в тази страна.
Водещ: Поръчани от кого?
Иван Костов: Поръчани от президента Георги Първанов и разбира се елита на БСП, независимо дали са номенклатурчици или перестройчици. Той изпълни изключително мръсни поръчки. И освен това, това, което за мен е непростимо, че в годините на неговото прокурорстване се разпали тази страшна война, в която загинаха 150, почти всичките млади хора.
Водещ: Убийствата.
Иван Костов: Да. Тази война, която се разпали там и на която не се противодейства, която не беше спряна със средствата на обвинението, със средствата на прокуратурата, със средствата на съда. Това нанесе страшни щети върху държавата.
Водещ: Разговорът стана много интересен в тази му част. Аз само искам да ви попитам...
Иван Костов: Това ми стои на сърцето, защото този човек, който иначе има тая компетентност, вместо да направи това, което наистина можеше да направи, той изпълни тези поръчки. Съди девет години един човек, към който изпитва някаква органична ненавист. Девет години го съди. 67 обвинения. Това са абсурдни неща. И накрая не доказа нито едно.
Водещ: И накрая, г -н Костов, нещо съвсем накратко. Факта, че беше отнета визата на Румен Петков от американското посолство, с едно изречение можете ли да го коментирате?
Иван Костов: Силна подкрепа на американското посолство, политическа, за г.н Цветан Цветанов.
Водещ: Така го тълкувате?
Иван Костов: Не може да се тълкува по друг начин.
Водещ: Не ми е приятно, обаче трябва да прекъснем този разговор. Благодарим ви.

Станишев откажи се…

Излиза че и Станишев, Доган и Петков са Национално съкровище, заключи Иван Костов след като премиерът Борисов обясни, че е готов да хвърля гигантски държавни пари, за да не позволи да се случи нещо с политическите му опоненти. „Вие милеете за охраната на най-скъпо платения хидрогеолог на страната, а той има много пари, нека поеме поне част от охраната си, прикани Костов и се обърна директно и към лидера на БСП: „Драги Станишев, откажете се сам от охраната си!”

Атанас Атанасов (ВИДЕО)

 

Прошко Прошков: За и против промените в изборния кодекс (ВИДЕО)

 

Калин Янакиев: Християнството 4

 



Трябва да кажем, че документално (писмено) провъзгласените "унииверсални и неотчуждими права" на човека, за които говорят секуларните юристи без позоваване на общия Бог Отец (и авторството на които приписват на волеизявата на общността на самите човеци), са всъщност просто позитивно-правно въплътените в документи, утвърдените в този свят положения на висшето право, за което говорихме, че ни е дадено - положения обаче, които не произтичат, не се създават от това тяхно признаване (прогласяване), но са и се признават, защото са необходими, дадени. Така тези права са (човеците имат на тези неща право) не защото общата воля на човешката общност (на "обединените нации") ги е утвърдила, а - обратно - общата воля ги е утвърдила (прогласила), защото тези права са (защото човеците имат на тези неща право). Правата от този вид не са дело (утвърждение) на волята дори на напълно " обединените" нации - но волята ги утвърждава, защото те са факт - факт на положението на човека като "син Божий". Ето защо последните съставляват (за най-проницателните философи на правото) домена на т.нар. "висше право". Тези права не възникват, нямат за свое условие, както казват, учредителната воля на общността, която ги "създава" за членовете си. И без изявяването на воля по отношение на тях от определени общности те са налице. Тези права са без-условни (права на човека).
Учредителната воля на общностите по-скоро гарантира със своето из-явление тяхното съблюдаване в тях - придава им позитивно-правна битийност.
Така например, ако определена общност не прогласява правото на лична свобода за всеки човек и, значи, позволява заробването на хората от хора, това не означава, че всеки човек и в тази общност няма всъщност правото да бъде свободен (защото това право не произтича от, няма за свое условие волевото утвърждаване на общността, която му става обект и без което утвърждаване човеците в нея нямат това право). Не! И в такава общност всеки човек има правото да бъде свободен. Общността просто не го съблюдава, отказва (волево) да го съблюдава и с това върши неправда в писаните си закони. Защото това право е факт на положението на човека като "син Божий" и човеците просто го имат като "синове" на Отца си. Волята им трябва да го съблюдава - като несъздадено от нея, като без-условно. Да, волята на общността (на "народа" или съвкупността от "народите") при утвърждаването, при прогласяването на тези права сред членовете й има формално върховенство. Защото формално няма по-горе стояща от нея воля, от която да зависи безусловните права да се съблюдават или да не се съблюдават в общността. Тя общата (учредителната) воля дава силата или отказва силата на безусловните права на човека в своята среда. Но като им дава (или отказва) силата, тя не им дава (или отказва) битието. То е и в този смисъл има субстанциално върховенство. Именно защото няма субстанциално по-горестоящо условие, от което тези права да са: "права".
Още по-иначе казано: общата (учредителна) воля дава позитивното право на безусловните (онтологичните, висшите) права да имат задължителна сила, да се съблюдават задължително в общността (включително на всички народи, на "обединените" нации). Но не е условие за това те да бъдат права.
Тук възниква изключително болезненият в съвременността въпрос за различните "култури" и тяхното отношение към "универсалните и безусловни" права на човека, доколкото последните безспорно се формулират в историческите рамки на европейското (християнското) човечество.
Да, различните култури именно защото изхождат от различни светогледни, философски и.религиозни представи за Бога и човека, биха могли да мотивират волята на общностите, живеещи с тях, да формулират различни "права", валидни за средата им. Това е факт. Така например в ислямската култура се смята, че мъжът има право да разполага с жена си (включително, в определени случаи, с живота и достойнството й) или, което е същото че жената няма равно право с мъжа. Тежкият въпрос е как да се гледа на тези различия.
Възможни са два подхода.
Според първия - либералния особено разпространен днес - правата са производни от вижданията за човека на различните култури и следователно са валидни изключително в тях и за тях. В тях и за тях те понякога дори са безусловни, но ако те все пак произтичат от възгледите на тия култури за човека, то те не са универсално безусловни човешки права, а само универсално разпрострени претенции на визиите на въпросните култури за правата на човека.
Лесно се вижда, че според този либерален подход универсално валидни права просто няма и не може да има. Да, за християнския (европейския) човек е валидно това, че мъжът и жената имат равни права, тъй като според вярата на този християнски човек в Христа Иисуса всички хора и мъжете, и жените са "осиновени" Богу и като братя и сестри еднакво имат причастност на трансцендентното достойнство и власт на своя небесен Отец. Мъжът и жената имат равни права следователно, защото християните изповядват Бога като Отец, "осиновил" людете чрез (в) Христа Иисуса. Напротив обаче, за мюсюлманина е валиден възгледът, че мъжът има право над жената, защото Бог, Който за него е единствен и абсолютен Господ (Господар, Владетел) над творението Си, определя самовластно порядъка в него и го е определил именно така, че е поставил мъжа над жената. Мъжът и жената според мюсюлманската вяра нямат равни права, защото мюсюлманите не изповядват Бога като Отец на людете, а единствено като Господар и Законодател, Който е разпоредил нещата да стоят така. Проблемът възниква от това обаче, че за християнския (европейския) човек равните права на жената с мъжа са валидни, разбира се, не (просто) за християните (за европейците) за тяхната "култура" а за всички хора, т.е. според виждането им това са универсално валидни права и това е съвсем естествено, след като християнинът вярва, че Бог в действителност е станал Отец на всички. Но и мюсюлманинът смята, че правото на мъжа над жената е валидно не (просто) за мюсюлманите за тяхната (си) "култура" а за всички, т.е., че това право е универсално валидно сред човеците, пак на основание на това, че и мюсюлманинът вярва, че Бог в действителност е Господар на творението и така именно го е устроил със Закона Си.
Какво произтича от това?
На пръв поглед нищо повече от това, че всяка (религиозна) "култура" съобразно своята визия смята определените от нея права за универсални (макар емпирически те да са валидни само в нея) и универсални права всъщност няма. Има само права, които определена култура смята за такива. Би могло обаче да се утвърди и нещо друго. А именно, че правата, прокламирани от една от тези (религиозни) култури действително са универсалните (независимо че фактически те нямат валидност в другите). Тогава обаче тяхното неспазване в останалите култури представлява ограничаване, отменяне на тези универсални човешки права и макар наистина в тях едно друго право, да кажем на мъжа спрямо жената, да има валидност, все пак жената и там има равни права с мъжа, само че те просто не са в сила.
(Продължава в следващия брой на СЕДЕМ)

Вили Лилков: Софийските минерални извори – занемареното богатство на столицата

 

София възниква като град през Античността и се развива около минералните извори. Каптираният от римляните още през II век минерален извор е използван до 1912 г. Днес е известно, че изворите покриват цялото пространство на столицата, с голяма дълбочина и добро възпроизводство, а водите им са защитени от замърсяване и изтощаване. В Общия устройствен план на София са посочени 42 находища от осем типа хидротермални зони с общ дебит около половин тон в секунда, с температура от 30° до 90°С и 40-50 мВт геотермал-на енергия.
На 13 декември 1891 г. е приет първият Закон за минералните води, според който всички български общини, в чиито земи се открият минерални води, получават право на безвъзмездна и безсрочна концесия за тяхното използване, при условие че направят необходимите усилия и вложат средства за тяхното развитие. Трудно е да си представим как само 13 години след Освобождението при онова техническо и технологично ниво и малък брой специалисти десетки общини заедно с частни предприемачи започват да изграждат красиви минерални бани и чешми, амбулатории, паркове и даже малки геотермални отоплителни устройства и оранжерии. Вдъхновението на общините и предприемачите е идвало от утвърдената хидротермална култура на старите българи, които в своята ценностна система са отдавали особена почит на минералната вода. В София се създава специализирана общинска служба за управление на столичните минерални води и бани и тя изгражда великолепното съоръжение на Централната минерална баня, водолечебния център към нея и водоналивната инсталация, разработва минералните води в Банкя, Горна баня, Овча купел, Панчарево и Княжево. Много от изградените тогава съоръжения се използват и до днес и служат като архитектурни образци.
След 1947 г. минералните води стават собственост на държавата. Оттогава Столична община беше лишена от правомощия и се превърна в безпомощен наблюдатеч на невиждана безстопанственост и похабяване на едно от най-големите й природни богатства Днес се изпопзва малка часг от ресурса на софийските извори Няколко концесии са бтокирали най-важните от тях за десетилетия, а останалите са забравени, сондажите кладенци и каптажи, в които са инвестирани милиони левове, са разрушени или оставени на произвола Липсват мащабни проекти за тяхното разработване, налице е пълна безстопанственост и незащитеност на повечето водоизточници Столична община обаче също се оказа лош стопанин. Макар че тя има изключителните права върху минералния извор до джамията, повече от десет години Централната минерална баня не работи и тонове вода от най-ценното находище се изливат в градската канализация!
Сондажите на минералния извор в Лозенец са изоставени след разрушаването на градската баня срещу НДК и след водната криза през 90-те години на XX век. Сега те са затрупани с отпадъци, съоръженията са негодни за ползване, никой не е проучвал дебита, ресурсите и химичния състав на водата от десетилетия. До тях е мостът на Перловската река, който дава отлична перспектива минералната вода да се използва за оформяне върху него на фонтан или водоналивна инсталация, както и за отопление на разположените в близост училище и детска градина.
Водата от извора в зона "Б5" -Баталова воденица, е с ценни питейни качества и е подходяща за балнеоложки цели. Единият от сондажите на извора е в комплекса на "Спортна София"-до стадиона, а другият е в границите на очаквания от много години парк "Възраждане". Първият от тях трудно се открива сред храстите и е негоден за ползване, а вторият е потънал в мръсотията на околното сметище.
В двора на училище "Адам Мицкейич" в кв. "Надежда" сондажите на минералния извор са изоставени, пълни с боклуци, камъни и бутилки... Изворът в Чепинци години наред излива водите си в полето.
Банята в Овча купел е била великолепна сграда в миналото. Обградена е с прекрасен парк, който притежава над 100 вида дървета и храсти, някои от които са рядко култивирани у нас и влизат в списъка на защитената флора. Това място с извора са определени за балнеоложка дейност. Днес банята е напълно изоставена, олющена, обрасла с мъх, обвита в паяжини. Красивата сграда с римски колони е във владение на наркомани и клошари, причинили не един пожар в нея. Чешмата в двора е полуразрушена, а съоръженията са напълно амортизирани. Минералните чешми в Княжево и пространството около тях имат отблъскващ вид и са емблема на нехайство и примитивно отношение.
С последните промени в Закона за водите от 2010 г. на общините се дава възможност при определени условия да бъдат предоставени безвъзмездно за управление и ползване находища на минерални води "изключителна държавна собственост" за период от 25 години. Тези промени откриват възможности и налагат Столична община да предприеме решителни стъпки за по-рационално използване на минералните води. Това ни подтикна да поставим на дневен ред въпроса за занемареното богатство на столицата и да направим филм за състоянието на минералните извори в София. Представихме филма пред специалисти на публичната дискусия за минералните извори, организирана от арх. Храбър Попов и сдружение "София XXII". В резултат от дискусията е изготвен доклад до СОС за създаване на самостоятелна общинска структура за администриране на всички дейности, свързани с управлението, стопанисване и ползването на хидротермалните минерални ресурси.
Необходимо е Столична община да изиска от държавата да й бъдат предоставени за управление и ползване находищата на минерални води, които не са узаконени до момента, и да се разработят конкретни мерки за разностранно оползотворяване на водите от общината (в т.ч. за безвъзмездно ползване от гражданите) и от частни инвеститори. Задължително е по примера на много други градове, наложили своята марка чрез минералните води, да се формира софийски фонд за хидротермални проучвания и проекти с привличане на средства от частни, национални и чуждестранни източници и инвестиции.
Хидрогеотермалните богатства на София откриват необикновени възможности за развитие, на сопиално-икономическия живот на града. Общината трябва се възползва от подаръка, който природата ни е направила, и да възроди и модернизира прекъснатата традиция.








Снимки: Мартин Пискулийски - Майстора

Ген. Атанас Атанасов: От какво се страхува Филчев

 



В едно популярно телевизионно шоу беше обсъждан въпросът дали ще бъде арестуван бившият главен прокурор Никола Филчев.
Първо по темата се произнесоха две дами - политолог и адвокат. В. същото телевизионно предаване евентуалният арест на експрокурора бе разискван и от екстрасенси. Това сякаш беше кулминацията на медийния рейд на Филчев.
За няколко дни той обиколи всички сутрешни телевизионни блокове, говори по радиа, даде интервюта във вестници. Навсякъде разясняваше какви права има един обвиняем и какъв е редът за привличане на лицата към наказателна отговорност.
Но му личеше, че го е страх да не го приберат. А екстрасенсите гадаеха дали и кога може да се случи това. Интересно е дали самият Филчев е гледал това предаване, защото то най-вероятно беше предназначено основно за него.
Цялата тази картина със запъхтения от тичане по телевизии Филчев сякаш е някакъв отрязък от днешната действителност в държавата. Един човек, мястото на когото е да отговаря в съда`за всичките си безобразия, е поставен в положение да прави своеобразно шоу. И тази ситуация е създадена съзнателно от управляващите. От предишни изяви на бившия главен прокурор знаем, че той обича да създава суматоха в публичното пространство, но когато сам е подготвил сценария.
Този път му се наложи да играе по чужд сюжет и видимо не му харесваше
В годините преди да стане главен прокурор, Никола Филчев разказваше пред познати, че от американската действителност харесва образа на Едгар Хувар. Това е легендарният шеф на ФБР, който е заемал длъжността в продължение на 39 години. Сменяли се президенти и администрации, а Хувър оставал непоклатим на поста си. Твърди се от съвременници, че причината за това била информацията, с която разполагал шефът на ФБР за политическия елит на Щатите. Информация, придобивана със специфичните средства на специалните служби - от агенти и подслушване на телефони. Ето това обяснение на обстоятелствата за продължителния престой на Едгар Хувър на поста му много впечатлявало бившия главен прокурор. Явно тези впечатления са дали своето
сериозно отражение върху психиката на Филчев и са имали важно значение за поведението му по време на т.нар. "Филчев гейт". Този грандиозен за времето си скандал избухна на 28 юли 2000 година. Във вечерните новини на всички медии изтече съобщение на прокуратурата, че в дома на главния прокурор Никола Филчев са открити подслушвателни устройства. Последваха арести на различни служители от МВР.
Цялата държава съсредоточи вниманието си върху "разкритията". Беше прекъсната ваканцията на Народното събрание и се насрочи специално заседание за разискване по темата. Беше освободен от длъжност главният секретар на МВР Божидар Попов. Изведнъж главният прокурор стана централна фигура. С него започнаха да се съобразяват постоянно последните нива в държавата. Това даде възможност на Филчев и една група негови приближени прокурори (основно бивши военни) да издевателстват върху службите на МВР. Започнаха да привикват на разпит безразборно служители от различни оперативни служби и да ги притискат за щяло и нещяло. Както се казва: "Един гледа сватба, друг гледа брадва". В медиите започна да тече постоянно чувствителна информация. Беше написано подробно за специфичните способи и методи на Специалните служби, които по закон бяха от най-висш ред на секретност. Това трябваше да се преследва от прокуратурата, а на практика оттам контролирано се подаваше информацията. На всичко отгоре през зимата на 2000/2001 година по заповед на глав ния прокурор една комисия от прокурори влезе на проверка в службите за подслушване и проследяване. Впоследствие години наред се търгуваше на черно придобитата от там информация
Хора, опасни за сигурността и обществения ред, бяха научили кои служители от МВР са се занимавали с тях, кои началници са разпореждали това. Накратко - беше нанесен погром върху сигурността на държавата. Той беше организиран от няколко бивши служители на Държавна сигурност под контрола на началниците им на "Позитано" 20. По повод на тези събития бяха образувани две наказателни дела. Те се влачиха с години и когато завършиха с оправдателни присъди, обществото вече беше забравило за скандала. Установено беше безспорно, че намерените технически средства в апартамента на Филчев са монтирани по времето на соца и никога не са били експлоатирани.
Цялата тази афера беше замислена и проведена с политическа цел
Да се нанесе удар върху правителство¬то на ОДС с обвинението за злоупотреба с власт и нарушаване на човешки права. И това беше само началото. Впоследствие по нареждане на Филчев бяха образувани поредица от поръчкови дела срещу политически неудобни лица. Неудобни на бившата компартия и нейната ДС. Имаше множество чисто политически изказвания от страна на главния прокурор. Основното в тях винаги се състоеше в това, че "приватизацията при Костов е била престъпна", "предприятия за милиарди са продадени за жълти стотинки" и т.н. В същото време наказателните дела за банковите фалити от времето на Жан Виденов се провалиха заради нескопосани обвинения. Дали прокурорите бяха некадърни, или обвиненията нарочно бяха опропастени? Каквито и да са причините отговорността за източените милиарди не беше потърсена. С откраднатите пари след това се купуваше собственост и така се създаваха олигархичните кръгове.
Това, че Филчев като главен прокурор не предприе действия за търсене на наказателна отговорност от крадците по време на масовата приватизация и банковите фалити, е факт.
Но има фрапиращи случаи на злоупотреба с власт
от негова страна и то за защита интере¬сите на хора от висшата комунистическа номенклатура. Такъв е казусът със зетя на комунистическия диктатор Тодор Живков - Иван Славков-Батето и ВВС. През 2004 година избухна голям между-народен скандал, уличаващ българския представител в Международния олимпийски комитет Славков в корупция. Известната английска компания за радио и телевизионни предавания ВВС решава да провери дали слуховете за корупция в МОК са основателни. За провеждането на журналистическо разследване регистрират специална подставена консултантска фирма, която да проведе лобиране за това Лондон да бъде избран за следваща столица на олимпийските игри. Журналисти се представят за лобисти и провеждат поредица от срещи с лица, за които подозират, че се занимават с "купуване на гласове". У нас те се срещат с Иван Славков, който е председател на Българския олимпийски комитет и член на МОК. Срещата е устроена в хотел "Радисън" в София. Посредник е сърбинът Горан Такач. Срещата е записана със скрита камера и впоследствие по ВВС е излъчен филм със заглавие "Да купиш игрите". От кадрите става ясно, че Славков приема оферта за осигуряване на гласове за кандидатурата на Лондон и то от фирма, която защитава корпоративни интереси. Впоследствие Славков й Такач разпространиха версия, че са приели срещата с цел да разкрият кой организира корупционна схема за купуване на гласове. Никой не повярва на тази легенда и по-късно Батето беше изваден от МОК.
Още при избухването на скандала Иван Славков посети главния прокурор Филчев в кабинета му. На срещата беше дадена публичност. Прокуратурата покъсно съобщи, че е образувано наказателно разследване за провокация към подкуп и неправомерно използване на СРС. На всички беше ясно, че от това дело няма да излезе нищо. Чисто юридически в случая нямаше данни за извършено престъпление, защото деянието на англичаните не е общественоопасно, а напротив е общественополезно. Но демонстрацията на главния прокурор Никола Филчев беше ясна и еднозначна. Това действие злепостави България в международен план. Във вътрешнополитически план то имаше още по-силен знак, защото означаваше специфична протекция на човек от семейството на комунистическия диктатор Тодор Живков. Тогава за оправдание се пусна слух типично в стила на комунистическите служби, че Филчев е бил подтикнат да действа в защита на Иван Славков като носител на най-високото държавно отличие - орден "Стара планина". Този слух напомни за тази награда, която се дава за особени заслуги към българската държава. А какви са особените заслуги към България на Иван Славков сигурно знае единствено наградилият го - президентът Георги Първанов. Както и какви са заслугите на самия Филчев, че беше изпратен за посланик в Казахстан.
Редица са безобразията, извършени от бившия главен прокурор Никола Филчев. Някои от тях само са предизвикали душевни страдания у засегнатите, но други са си чисти престъпления. Въпросът е защо се разиграва шоу по медиите с този човек?
Защо не се предприемат наистина действия за търсене на наказателна отговорност за онези престъпления, за които са останали доказателства? Публичното обвинение, по-точно оповестяването на публично подозрение за евентуална съпричастност на Филчев към извършени престъпления е много рисков ход. Особено когато е отправено от лице, облечено във власт, както в случая вицепремиерът и вътрешен министър Цветанов. Това, от една страна, създава у хората впечатлението, че институциите нямат доказателствата за предприемане на легитимни действия и затова действат чрез публично опозоряване. Така се дава възможност на заподозрения обратно да предприеме действия за изграждане на образа на жертва. А по принцип, когато властта действа неуверено, мнозинството започва да симпатизира на жертвата, макар и тя да е мнима. Ето как министър Цветанов с неуверените си действия, изразяващи се основно в публично говорене, може да превърне такива зли демони като Никола Филчев и Румен Петков в мъченици. Особено ако не бъдат обвинени по съответния законов ред.

Следваща »