Петър Москов (+ВИДЕО)

Водещ Виктор Николаев: Незабавно продължаваме с коментарите. Петър Москов, "Демократи за силна България", Мая Манолова, БСП. Добре дошли.
Мая Манолова:Здравейте:
Водеща Анна Цолова: Здравейте.
Петър Москов: Добро утро на вас и на вашите зрители.
Водещ: Обезсмисля ли се вашият вот?
М. Манолова: Мисля, че оставката на министъра на здравеопазването е най-яркото доказателство за основателността на вота и признание, че проблеми в сектора има, и то глобални.
Водещ: То и тя не отричаше, че има.
М. Манолова: Всъщност и самият вот не беше насочен срещу министъра на здравеопазването, той е за политиката или по-точно за липсата на политика, за пълната безпътица, за липсата на идеи какво трябва да се случи в този сектор, защото, съгласете се, че за една година и повече управление на ГЕРБ двама министри не направиха нито едно смислено практическо действие, нито дадоха една смислена практическа идея. Всъщност намаляването на парите за здраве, драстичното намаляване на парите в този сектор не е реформа, а то доведе до един пълен колапс на системата, до...
Водещ: Тоест тя е невинна и вие съжалявате, че тя подаде оставка всъщност, така ли?
М. Манолова: Ами, не, не бих казала, но, ако трябва да бъдем точни, според българското законодателство, според Закона за здравното осигуряване отговорността за здравната политика е на правителството, а министърът изпълнява политиката на правителството. Много неща зависят от финансовия министър Дянков и даже аз, така, бих попитала премиера дали знае, че всички закони, които влизат в сферата на здравеопазването, всички наредби носят неговия подпис, така че в крайна сметка отговорността за реформата в здравната система, за това, че държавата вече няма да има ангажимент да плаща лекарствата, за това, че клиничните изпитвания са задължителни, за всичко, което се случва като преструктуриране и закриване на болници, всъщност е на премиера и на правителството.
Водеща: Конкретно. Едно от предположенията, че Анна-Мария Борисова, не знам дали помолена или по нейна инициатива си подаде оставката, е заради това предложение да има доплащане под формата на допълнителен доброволен здравноосигурителен фонд, това, което тя много сериозно разви вчера тук, в ефира ни, след това и на пресконференция след Министерския съвет.
М. Манолова: Тя каза ясно...
Водещ: Би трябвало да кажем, че Симеон Дянков...
М. Манолова: Не, нека да кажем първо за...
Водещ: ...в интервю на живо каза, че има резон в тази идея.
М. Манолова: Ами, кой какво е казал от правителството даже не е толкова интересно, защото те си сменят мнението три пъти дневно, а по-важното е, че идеята за доплащането от страна на българските граждани е залегнала в една концепция, наречена "Концепция за по-добро здравеопазване 2010 - 2015", където, забележете, здравното министерство си поставя за цели намаляване на болничните легла, закриване на болници, доплащане, а не нормалните цели на едно такова министерство, като например намаляване на детската смъртност, увеличаване средната продължителност на живота, намаляване на заболеваемостта. Така че всичко това е разписано в една концепция на правителството и тук не можем да говорим, че това е някаква идея, която е хрумнала вчера сутринта на министър Анна-Мария Борисова.
П. Москов: За да изчерпим жълтата част, защото за мен вотът на недоверие и оставката...
Водещ: Коя е жълтата?
П. Москов: ...е по-скоро жълтата част, аз бих искал да се съсредоточим върху това какво наистина трябва да се направи, за да изчерпим...
Водещ: Вие искахте тази оставка, тази жълта част я искахте.
П. Москов: Вижте, оставката е подадена. А, да кажа така, относно вота на недоверие, вот на недоверие от страна на БСП и ДПС в здравеопазване е цинизъм и не искам да говоря повече на тая тема. А относно оставката, ако министър-председателят е преценил, че кризата, която е реална в сектора, изисква персонални промени, то тези промени би трябвало да продължат, например с надзорния съвет на касата, където има хора, които са не по-малко отговорни за сегашното състояние.
Водещ: Кой предлагате за нов здравен министър, защото се криете зад вратата сега, искате оставката, но не казвате кой?
П. Москов: Новият... Вижте, аз съм в студиото ви и не виждам врата пред себе си, за да бъдем конкретни, но да кажа следното.
М. Манолова: А да не би пък вие да сте един от кандидатите за нов здравен министър?
Водеща: А, сега, някаква нова тема беше изкарана.
П. Москов: Знаете ли, има управляваща политическа партия и тя има излъчен министър-председател, който има правото и задължението да посочи министър. Дълбоко съм убеден, че той ще бъде от средите на ГЕРБ, за да отговоря на вашите...
Водещ: Предложенията за назначение...
М. Манолова: Аз бих си продължила въпроса - дали вие в момента от името на ГЕРБ сте тук, в това студио, защото...
П. Москов: Благодаря. Да кажа, да кажа само още нещо. Дали прочетохте как ме представиха - от ДСБ, благодаря.
М. Манолова: Ами, аз ви слушам какво говорите, не съм прочела какво пише.
П. Москов: Ами, продължавайте да слушате и ще имате полза от това. Значи, това, което казвам, ако проблемът е персонален, то персоналните промени трябва да продължат. Но за мен структурен, структурен проблем по-трудно се решава с персонални промени. Структурният проблем е свързан с това, че аз дотук не съм видял ясна визия за това какви стъпки следват, как са разчетени във времето, имат ли те финансова рамка. Това е проблемът и това е нещото, което трябва да се случи. И аз...
Водещ: Вие изменяте позицията си обаче. Вие поискахте конкретно оставки на конкретни хора. Сега говорите за системен проблем и за финансовата част.
П. Москов: Знаете ли, отново казвам, отново казвам, оставката така или иначе е дадена. А за нас, за нас персоналните...
М. Манолова: Удовлетворява ли ви само една оставка в сектора?
П. Москов: Кой е водещият, вие или вие? За нас персоналният проблем е част от решението в системата. При всичко положения мога да кажа само следното. Ако финансовият министър казва, че здравният не се справя, а здравният казва, че финансовият не се справя, както, общо взето, се случи вчера, това означава само потвърждение на моите думи, че има същностен проблем и той е в липса на ясна стратегия и на координация между различните звена.
Водещ: У кого?
П. Москов: У Министерския съвет, защото по закона за здравето това е отговорност на Министерския съвет. И затова това, което искам да кажа, разбира се, след като г-жа Манолова каже колко е лошо всичко, защото не управляват те, е какво трябва да се прави.
Водеща: И какво трябва да се прави?
П. Москов: Първото нещо, което трябва да се направи, е в следващия закон за бюджет на здравноосигурителната каса парите, които са за здравеопазване, трябва законово да бъдат дадени само за здравеопазване, нещо, което поради някаква причина вашето мнозинство вкара във фискалния дефицит и затова е цялата...
М. Манолова: Нещо, което и в момента е така, просто...
П. Москов: Така, така, аз казвам какво трябва да се промени, това е вметка, аз казвам какво трябва да се промени.
М. Манолова: Не е нужно да се променя, защото и в момента...
П. Москов: Това не е нужно.
М. Манолова: Да, защото и в момента, и в момента, и в момента...
Водещ: Нали искахте да отидат...
П. Москов: Чакайте, вашите мотиви за вота на недоверие са свързани с това, че парите за здравеопазване отиват във фискалния дефицит, това направихте вие.
М. Манолова: Ами, вижте, и в момента парите на българските граждани за здраве трябва да се използват за здраве или...
П. Москов: Така, така.
М. Манолова: ...най-малкото това, което е предвидено да се харчи за здраве, трябва да се харчи за здраве.
П. Москов: Значи, вие сте решили, че те не трябва да се харчат за здраве, но сега сте решили, че трябва да се харчат за здраве. Това е добра еволюция и аз съм съгласен с вас.
М. Манолова: Колосалният проблем... Напротив, напротив, нека, нека да бъдем точни.
Водещ: Добре де, как преди решихте да не са за здраве, а пък сега да са?
М. Манолова: Значи, "Коалиция за България" внесе законопроект още през месец март за разблокиране на 450 милиона лева от резерва на касата.
Водещ: А преди вие ли го бяхте блокирали?
М. Манолова: Не, просто...
П. Москов: Моля?
М. Манолова: ...в края на миналата година това управление, вместо да изпълни бюджета на касата така, както беше разписан...
П. Москов: 2008 г. вие гласувахте резервът на касата да бъде част от фискалния резерв на държавата.
М. Манолова: Ами, да, и по този начин...
П. Москов: Чудесно.
М. Манолова: ...оставихме 860 милиона на това правителство.
П. Москов: Сега, да кажа още какво трябва да се направи.
М. Манолова: Но в края на миналата година за първи път министърът или финансовият министър не изпълни своето законово задължение да употреби парите на българските граждани за здраве за здраве, да се разплати с болниците. Не се разплатиха за месеците ноември и декември и оттук започна батакът в здравната система, защото с бюджета от тази година се плати за бюджета на миналата година.
П. Москов: Той се разплати, той се разплати бюджетът от тази година за миналата година, за да санира техния бюджет, но това е друга бира.
М. Манолова: Но аз искам да ви попитам защо "Синята коалиция" не подкрепи нашето предложение още през месец март да бъдат разблокирани 450 милиона за здраве? Защо през месец юли...
П. Москов: Знаете ли, ето сега, ето сега ще ви отговоря точно и конкретно защо.
М. Манолова: Защо през месец юли...
П. Москов: Искате ли да ви отговоря, или няма нужда?
Водеща: Чакайте да отговори, защото и аз имам въпрос.
П. Москов: Значи, ще отговоря защо не може да подкрепим нито ваш вот на недоверие, нито това, което предлагахте през юли.
М. Манолова: Даже когато е разумно, така ли?
П. Москов: Защото, ако един човек, който е прононсиран крадец, дойде вкъщи и ми каже, че трябва да направим подписка срещу крадците, това е покушение срещу разума.
Водещ: Тя крадец ли е?
М. Манолова: Вие говорите за себе си...
П. Москов: Не тя, партията...
М. Манолова: ...или за собственото си управление в края на 90-те години?
П. Москов: ...партията, която представлява, доведе здравеопазването до ситуацията, в която сме. Нека да продължа с това, което трябва да се прави.
М. Манолова: Вижте, нека преценката да я направят българските граждани все пак.
П. Москов: Разбира се, и ние сме за това, но да изложа своята позиция. Та значи, резервът на касата...
М. Манолова: Нека преценката да я направят те, какво беше...
П. Москов: ...резервът на касата трябва да се употребява единствено и само за здравеопазване. Второ, и задължително, и това е спешно, и се обръщам към хората, които правят политика в ГЕРБ - начинът, по който се финансират болниците, моментално трябва да се промени. Този социализъм да се дават на всички болници еднакви пари, еднакво намаление, на калпак, ликвидира...
Водещ: Трябва ли да се разплатят тези 125 милиона?
П. Москов: Разбира се, че трябва, но не по начин...
Водещ: Значи, смятате, че трябва.
П. Москов: ...по който го прави касата в момента. В момента да даваш на калпак на всички, независимо от резултатите, независимо от това болницата правила ли е дългове или не, независимо от това дали мениджърските екипи на тези болници са постигнали резултат или всъщност са довели болниците до фалит, е безумие. Трябва да се промени, трябва да е ясно кои са структуроопределящите болници в тази държава и трябва да е ясно кои болнични коптори трябва да отпаднат по силата на здравната каса сега, веднага и моментално. След това...
Водещ: Тя нали се опита това да направи точно?
П. Москов: Не, напротив, това нещо е предвидено, доколкото знам, в стратегията на ГЕРБ за 2011 г. Следващо нещо - въпросната електронна здравна карта. Електронната здравна карта, както и каквато и да било част от реформата, не трябва да бъде рестрикция, тя трябва да бъде в наша полза, на пациента, и трябва да осигурява достъпа ни. В тази електронна здравна карта индивидуална всеки от нас трябва да има своята част от здравноосигурителния пакет - право на рентгеново изследване, право на визита при специалист, това, което ни е нужно. Това е, което трябва да се направи, и това е, което боли хората в момента. Когато се направят тези неща, може да се отиде на разговор за здравноосигурителния модел и надграждането му. Сега нито е моментът и бих казал, че ни правите лоша услуга...
Водещ: Тоест нов здравен министър може да оправи нещата, проблемът не е, че е заложник на финансовия.
П. Москов: Аз казвам, че има, има неща, които трябва да се направят, и ние сме ги дали в мястото, където е нужно, това е именно на г-н Борисов, преди повече от половин година. Защо не се правят аз не мога да кажа.
М. Манолова: Ето тук е проблемът, ето тук е проблемът, това е разликата между "Коалиция за България" и "Синята коалиция", защото мястото, където трябва да се дават тези предложения, е българският парламент. И затова казах, че "Синята коалиция" страда от раздвоение на личността, защото, когато на няколко пъти се разглеждаха парите за здравеопазването, включително колко пари от резерва на касата да бъдат разблокирани и да бъдат използвани за разплащане с болниците, "Синята коалиция" гласува против.
Водеща: Може ли да се върнем малко назад?
М. Манолова: Това беше през месец юли.
Водеща: Защо, защо "Коалиция за България", докато управляваше...
М. Манолова: "Синята коалиция" няма нито едно предложение, нека да приключа, нито едно предложение по нито един от законопроектите, които са базови за реформата в здравеопазването, което да касае всичко това, което изложи пред вас г-н Москов. Те сключиха...
П. Москов: Но вие наистина не четете.
М. Манолова: Моля ви, аз участвам активно в законодателния процес. Мога да ви кажа, че те си правят някакви преговори и разговори, както, представете си, миналата година, когато се приемаше бюджетът, те сключиха един меморандум, извън бюджета, с финансовия министър за това, че трябва да се дадат още 350 милиона лева за здраве тази година. И когато се отвори бюджетът през месец юли и ние поставихме въпроса да се дадат тези 350 милиона, "Синята коалиция" гласува против.
П. Москов: Сега ще трябва да обясним.
М. Манолова: Е, ако това не е раздвоение на личността... Вие говорите едно и правите друго.
П. Москов: Нали мога да обясня...
Водеща: Изчакайте само малко, нека, само още едно обяснение, за да мога и аз да се включа, ако може.
М. Манолова: Но тук всъщност разговорът не е за "Синята коалиция", тук може би беше по-нормално...
П. Москов: Е, не е удобно явно, да.
М. Манолова: ...да има един представител на ГЕРБ.
П. Москов: Така. Ако е възможно, да кажа нещо, защото това са някакви обвинения, които не мога да разбера по какъв начин и с каква наглост се изричат. Това, което трябва...
М. Манолова:...елате, отворете стенограмите в парламента.
П. Москов: Изслушайте ме, бе, госпожа, аз ви слушах досега.
М. Манолова: Добре.
П. Москов: Това, което трябва да се случи, е пари срещу реформи, това споразумение сме подписали с Дянков и на това ние държим. А между другото...
Водещ: Той, той спазва ли го?
П. Москов: ...ГЕРБ дължи отговор на това дали официално денонсира това споразумение...
Водещ: Той спазва ли го?
П. Москов: ...защото в него пише, че 60 милиона повече трябва да отидат за онкология тази година.
Водещ: Той спазва ли го?
П. Москов: Не. Сега, да кажа...
М. Манолова: Е, за какво говорим?
П. Москов:...какво трябва да се случи още, защото разказът дайте пари е наистина много приятен разказ, особено в студените месеци. Когато държавата е залята от излишъци, не благодарение на управлението, а благодарение на световната конюнктура, може би е възможно да заравяш пари в пясъка - нашите пари от нашите данъци. В момента това не е възможно и системата трябва да бъде приведена във вид, щото нашите данъци да отиват най-ефективно вложени. Системата не е в такъв вид. Ако тези пари бъдат дадени сега, веднага, без никакъв ангажимент за ясна реформа, това означава следното - лекарите, които може би ще стачкуват, няма да получат тези пари.
Водещ: Иде стачка.
П. Москов: Ще ги получат фирмите, които на двойна и тройна цена жлямбят и нас, пациентите, и лекарите. Ще ги получат част от мениджърските екипи на болниците, които неизвестно защо стоят пета-шеста година и продължават да крадат. Има мениджърски екипи, които мога да изброя на пръстите на едната си ръка, които са качествени. Всичко останало са хора, които просто участват в тази схема, с която се разпределят лекарства. Лекарите биват лъгани в момента, че ще получат повече финансиране.
М. Манолова: Е, кой е отговорен за това? Вие го разказвате, като че ли се случва някак си извън тази страна, извън този момент.
П. Москов: Към момента, към момента безспорно е отговорен министър-председателят Борисов. Но в план исторически, не откъснат от контекста, както вие се опитвате да...
М. Манолова: Да, нека се върнем към историята, да.
П. Москов: Знаете ли, има вчера, има и утре, винаги е така. Само днешният ден дава усещането, че си вечен, а това не е така. Уверявам ви.
М. Манолова: А всъщност днес е 30 септември 2010 година и хората се интересуват от това какво се случва днес.
П. Москов: Разбира се. В контекста на това, което се е случило, ще кажа следното.
М. Манолова: Те са болни днес и искат да се лекуват днес.
П. Москов: 2001 година реформите в здравеопазването приключиха. Оттогава нататък за първи път миналата година като че ли започна някакъв опит за реформа. Дотук обаче аз реален резултат не виждам, защото за мен е важно...
Водещ: Скоро, утре е октомври, какво ще стане октомври?
М. Манолова: Ами, това е въпросът, това е въпросът.
П. Москов: Казах какво трябва да стане. Трябва да стане следното - касата моментално трябва да преразгледа начина, по който финансира болниците, не като количество, а като разпределение. Има болници, които работят, има болници, които не са повишили, без да променят структурата си, фактурираните суми с 1 процент. Когато им намалиш с 20 процента всичко, те загиват, а това са добре работещите големи болници на България.
М. Манолова: Анна-Мария Борисова също разказваше много добре. Въпросът е в пълната откъснатост между законодателството, между финансовото осигуряване...
Водещ: Ани се опитва пет пъти да зададе въпрос и... Попитай мен.
М. Манолова: ...и между управленските решения.
П. Москов: Това е така.
М. Манолова: Разказът е добър, но той не върши работа. Той трябва да бъде облечен в конкретни законодателни...
П. Москов: Аз затова казвам какво конкретно действие трябва да... затова казвам какво конкретно действие трябва да се случи, след което моля за извинение.
Водеща: Не, няма проблем, аз очевидно трябва да отида на лекар, имам болно гърло просто.
П. Москов: Дали е моментът?
Водеща: А сега сериозно, наистина. И от БСП са убедени, че трябва да има реформа, за да бъде променен този статут на болничното, на здравеопазването изобщо. Защо не го направихте например преди 2 години, защо не го направихте преди 3 години?
М. Манолова: Една такава реформа не може да бъде направена без подготовка, без визия и без финансиране. Това, което беше направено в предното управление, беше отделянето на един много сериозен финансов ресурс за преоборудване и за модернизиране на болниците. Над 500 милиона бяха дадени за това. Вижте в момента как изглеждат една голяма част от многопрофилните болници. Бяха инвестирани много средства в спешната помощ във вид на линейки, увеличаване заплащането на лекарите в спешната помощ.
Водеща: Да, но реформата...
М. Манолова: Тоест беше подготвяна, тя първо трябва да бъде подготвена, защото...
Водещ: Вие сте си мислели, че ще имате друг мандат.
М. Манолова:...всички сме на мнение, че трябва да има преструктуриране в болничния сектор, но той трябва да бъде направен при спазване на принципите за достъпност, достатъчност и качество, и всичко това трябва да бъде подготвено. Тогава, когато се преструктурира една малка болница, трябва да има алтернатива за хората. Какво се случва през тази една година и няколко месеца? Без финансово обезпечаване и без ясна визия, без разписване в конкретни законодателни текстове се правят някакви хаотични действия, като всеки нов министър има своите любими фиксидеи. Ако си спомняте, Нанев възлагаше много надежди на спешни кабинети, които той щеше да открива, където лекарите щяха да получават едни сериозни пари. Той щеше да борави с шейни, с АТВ-та, с вертолети. Анна-Мария Борисова измисли малките болнички с 10 легла, с 24-часов прием.
Водещ: Радослав Гайдарски и Евгений Желев...
М. Манолова: Сега говорим за това управление.
П. Москов: Нищо не измислиха.
М. Манолова: Ами, те влагаха пари в системата и модернизираха болниците.
П. Москов: Значи, когато вадят пари някъде...
М. Манолова: И действаха на принципа първо, не вреди. Първо, не вреди, защото...
П. Москов: Момент, момент, г-жа Манолова, понеже, понеже някак си, някак си аз се опитвам да се включа в потока на вашите мисли, може ли?
М. Манолова: Защото... И разговорът все пак, ние в момента... Ами, добре, говорете само вие, аз ще ви слушам.
П. Москов: Благодаря. Благодаря ви, да. Значи, когато влагаш пари, ти не влагаш собствените си пари от джоба си, а влагаш пари на данъкоплатците, нашите пари, трябва да търсиш ефект. Ефектът в системата на здравеопазване е намалена заболеваемост, намалена смъртност, намалена детска смъртност...
М. Манолова: Да, вече го казах.
Водещ: ...имаме най-висока...
П. Москов: ...увеличена продължителност на живота. Вие 4 години вливате някакви пари някъде, тези показатели постепенно падат и стават най-страшните в Европа. Това означава не друго, не хвалба, ами невъзможност, липса на какъвто и да било капацитет за управление на публични финанси. И моля с това да спрем.
М. Манолова: Вижте, нека хората да преценят. Вашата оценка, хората ви я дават непрекъснато...
П. Москов: Ама нека да преценяват. Вижте, аз може би и аз имам право на някаква преценка, а? Извън хората.
М. Манолова: Ами...
П. Москов: Може би не ме имате за човек, но имам право на такава преценка. Това, което трябва да се случи в момента...
М. Манолова: Добре, нека да има някакъв регламент. Въпросът беше към мен, нека да има някакъв регламент. Не искам да се надвиквам с д-р Москов, не искам да се надвиквам с него.
П. Москов: Няма начин БСП да бъде част от резонен разговор в тази сфера.
М. Манолова: А вие кой сте в момента, вие управляващ ли сте, опозиция ли сте? Вие сте в едно полусъстояние, в едно разкрачено положение, в което просто нито знаете какво искате, нито какво правите.
П. Москов: Ако искам психоаналитик, няма да се обърна към вас. Разговорът е за здравеопазване, а не за психоанализи.
М. Манолова: Когато ви отърва... ами, аз в момента не поставям диагнози, просто нека да предлагаме решения.
П. Москов: Та значи, говорих за това, БСП няма място в смислен разговор за здравеопазване, няма място в смислен разговор за здравеопазване.
Водеща: Извикай вместо мен, моля те.
Водещ: Спокойно. Я да кажем финансист или лекар трябва да...
П. Москов: Това, което трябва да се случи, персоналните промени трябва да продължат... Чуйте ме...
Водеща: Последният въпрос...
П. Москов: Персоналните промени трябва да продължат...
Водещ: И на Дянков ли искате оставката?
П. Москов: ...и реформите трябва да започнат да се случват.
Водещ: И на Дянков ли искате оставката?
П. Москов: Отговорност на министър-председателя е да реши каква част от екипа, която се занимава със здравеопазване, трябва да бъде сменена. За мен на първо място седи надзорният съвет на касата.
Водещ: Така...
Водеща: Какъв трябва да бъде човекът, който да оглави министерството, ако изобщо има такъв смелчага, който веднага ще скочи в това необятно море - лекар, финансист, мениджър? Какво трябва да е учил тоя човек, какъв опит и каква практика трябва да има?
М. Манолова: Във всички случаи не трябва да бъде срещнат на някое кръстовище. Министър-председателят трябва да си промени подхода към избора на кадрите, защото в крайна сметка министър Анна-Мария Борисова нито се беше самоназначила, нито се беше самоизбрала сама. Тя е предложена от премиера, подкрепена от "Синята коалиция", макар че те сега нямат нищо общо с нея. Аз поздравявам премиера за бързата реакция, защото ние във вторник обявихме темата на вота - здравеопазване. В сряда той освободи Анна-Мария Борисова и даже в момента може да се пошегувам, че е добре, че не обявихме вот в сектора образование, култура, духовност, защото тогава щяха да си отидат трима министри - Димитров, Вежди Рашидов и Игнатов.
Водещ: Видяхте ли, като не слушате ДПС?
М. Манолова: Да.
Водеща: Какво става...
М. Манолова: Но истината е, че наистина трябва да се заложи на хора професионалисти, които да предложат...
Водещ: Я кажете едно име. Като толкова разбирате, кажете едно име.
Водеща: Според вас.
Водещ: Примерно.
М. Манолова: Ами, това все пак е отговорност на правителството...
Водещ: Да, но предложение.
М. Манолова: ...на премиера, на управляващите и на тяхната присъдружна партия...
Водещ: Едно име.
М. Манолова: ...в лицето на ДСБ, които ще подкрепят...
Водещ: Един безспорен авторитет.
Водеща: Кажете по едно име, и от вас, и от г-н Москов.
М. Манолова: Аз нямам ангажимента да давам предложения на премиера.
Водещ: Не, не, на нас.
М. Манолова: Просто предлагам да се смени подходът при избора на кадри. Защото в крайна сметка отговорността за неблагополучията на тези кадри е негова.
П. Москов: Знаете ли, първо, проф. Анна-Мария Борисова е български професор по медицина. И всеки един произволно избран индивид в тази държава дължи уважение на човек, който има такава позиция и е постигнал това през живота си. Това го казвам ей така, от гледна точка на обща култура. От предложенията, които виждам днес във вестниците, аз харесвам това на г-жа Менда Стоянова.
Водещ: "Синята коалиция" харесва Менда Стоянова.
П. Москов: Не, не, не "Синята коалиция", това е мое лично мнение. Питате ме за личното ми мнение.
М. Манолова: Нека да отправя едно пожелание към следващия министър, понеже нещата с министрите в здравеопазването приличат на филма "Господин за един ден". Пожелавам на следващия министър да не бъде и той от серията министър за един ден, който и да бъде той.
П. Москов: Това е, това е така.
Водещ: Добре.
Водеща: Днес Бойко Борисов ще обяви името на новия министър. Дали ще е финансист или лекар...
П. Москов: Но отново казвам, персоналните промени трябва да продължат и реформите трябва да започнат. И това трябва да стане днес и сега, какъвто и да е следващият министър.
Водещ: Да, и новините трябва да започнат.
П. Москов: Той трябва да влезе в парламента...
Водеща: Сега.
П. Москов:...с ясна програма по...
Водеща: Ивайло Василев и новините.
Водещ: Благодарим.

Иван Костов: Ръководството на НЗОК е точно толкова отговорно, колкото г-жа Борисова (+ВИДЕО)

Водещ: В студиото сме с лидера на ДСБ и съпредседател на "Синята коалиция" Иван Костов. Добро утро, господин Костов.
Иван Костов: Добро утро.
Водещ: По темите от дневния ред на България - политически, икономически дневен ред, горещи теми, свързани със здравеопазване, проектобюджета, икономиката и оттук нататък накъде. Да почнем първо с темата за здравеопазването, изключително гореща. Премиерът сякаш се вслуша в думите ви да се... да смени екипа в здравното министерство. Всъщност под ваше влияние ли, вслуша ли се наистина във вашите думи?
Ив. Костов: Това не знам, но факт е, че аз го призовах да реагира така на задаващия се вот на недоверие за здравеопазване, защото по този начин се обезпредметява вотът. А от друга страна, се приема сблъсъкът с реалността, а реалността е, че положението наистина е тежко. Виждате, че няма реформа.
Водещ: В здравната сфера, в здравния сектор?
Ив. Костов: Разбира се. Това, което се цитира за тези доплащания, наистина ние не знаем там съгласувано ли или не в ГЕРБ, но много по-лошото е, че самият план за реформи на екипа беше крайно неубедителен. Той прилича на документ на БКП от миналото - да се даде, да се направи, няма срокове, отговорности, няма обезпечаване ресурсно и т.н. Тия неща така не се правят.
Водещ: Слаб екип е бил този?
Ив. Костов: Просто слаб екип и трябва да се потърси бързо решение, но не трябва да се бърза. Тук съм на мнение, че министър-председателят ще сбърка, ако побърза с номинацията, защото това, което той трябва да намери, е човек с визия, човек с план за действие, човек, който смее да направи нещата. Като този, който седеше преди мен тук.
Водещ: Военният министър?
Ив. Костов: Виждате ли го колко е наясно с всичко, колко е точен, колко е безспорен, колко е категоричен, решителен, взел решение, оставил зад гърба си проблемите, може да обясни защо го е направил - абсолютно точен във всяка своя стъпка, във всяка своя дума, владее изцяло материята си, няма никакви колебания - това е министър. Ние трябва...
Водещ: Добре, в здравната...
Ив. Костов: Трябва да имаме такъв министър на здравеопазването, само че със съвършено други понятия да работи, в съвършено друга сфера, нали, за да може да подреди нещата. Защото и пари има, и лекари има, и ресурси има от всякаква гледна точка, и европейска подкрепа има, и доставка на оборудване може да се направи. Просто трябва да се организира добре тази система, да се управлява добре, защото тя е дезорганизирана, цари хаос, демотивация на докторите и страшни злоупотреби. Това е. Просто трябва човек... защото Аню Ангелов завари същото, нали, във военното министерство ГЕРБ завари същото, но положението е коренно различно. Значи, просто трябва да се намери човек с екип, и то даже екип, който наистина е визионерски, който е в състояние да овладее нещата.
Водещ: Добре, но това означава, в смисъл така става - за трети път ще се търси такъв човек с такъв екип в рамките на година и нещо, откакто ГЕРБ е спечелил изборите. Имате ли усещането, че ГЕРБ е наясно какво точно трябва да прави в здравната сфера, че има потенциал да излъчи такъв силен човек и силен екип с него конкретно в областта на здравеопазването?
Ив. Костов: Вижте, според закона отговорността за... според закона за здравето, за народното здраве, отговорността е на министър-председателя за здравето. Толкова е важна тая сфера в обществото, това е най-важната сфера, защото от нея зависи демографското състояние, бъдещето на нацията, всичко зависи от здравеопазването. В някакъв смисъл цялата... цялото ни общество се крепи върху добрата здравна система, нали така, и заради това законът е записал: отговаря кабинетът, министър-председателят. Всъщност неговата отговорност е огромна за... да намери екип, да ги подбере хората и да им даде гръб да влязат смело в тези реформи.
Водещ: Излиза тогава, че провалът на хората, които той е избрал, е и негов личен провал, ако приемем, че предишният, Божидар Нанев, министър не се е справил, че Анна-Мария Борисова не се е справила, а се е провалила, излиза, че министър-председателят също се е провалил, избирайки ги тях. Така ли е?
Ив. Костов: Ами, министър-председателят... да кажем така - няма право на трета грешка, няма право на трета грешка, ще бъде наистина доказателство за неспособност да се реши тоя, както казвам, най-важен въпрос.
Водещ: Защото той казва друго обикновено - който сгреши, си отива. И дава примери с отстраняване в различни сфери на хора, които има съмнение към тях или е доказано, че са сгрешили. Той това казва - който сгреши, си отива. Носи ли се... трябва ли да се носи отговорност за... този, който избира човекът, който...
Ив. Костов: Легитимната отговорност е на министър-председателя за здравето на хората, нека да не се разводнява това, защото... Вижте как говореше Аню Ангелов - това е моя отговорност, това не е моя отговорност, т.е. той точно разбира в каква сфера и за какво влияе. В този смисъл това, което вие ме питате, трябва да е... още по-тежко да звучи, то е, че отговорността е на министър-председателя, на кабинета е отговорността за здравето. Защото там има и финансиране, има и осигуряване от най-различен вид, има и обучение, има... има много неща в сферата, която поддържа здравето. Тя не е само работа на министъра на здравеопазването.
Водещ: Бихте ли дали съвет на премиера, ако поиска, за конкретен човек срещу ангажимент за провеждане на определени политики примерно?
Ив. Костов: Никога досега Бойко Борисов не е питал представител на "Синята коалиция" какви кадрови решения да взима, така че такава практика досега не е имало.
Водещ: Не, питам ви хипотетично, защото тя, ситуацията, политическата, нали, е динамична, не е веднъж завинаги, променят се нещата. Бихте ли участвали със свой експерт примерно? Явно е, че няма...
Ив. Костов: Не е толкова важен човекът в случая. Важен е екипът, който да носи визията за това, което трябва да се направи. Хайде да оставим и думата реформи, че всичко се изопачи, всичко се компрометира вече от много говорене и злоупотреби със словата, но трябва да дойде екип, който да подреди системата, да я организира и да... и тя сама ще работи след това.
Водещ: Добре, така да ви попитам тогава - такъв екип, човек, който да си подбере екипа, близък до вашите среди, бихте ли предложили на министър-председателя?
Ив. Костов: Вижте, наши среди...
Водещ: Образно се изказвам за... така, за зрителите.
Ив. Костов: От нашите среди е невъзможно, защото ние нямаме коалиционно споразумение с ГЕРБ. Такова... изобщо такъв въпрос минава през предварително да се предложи от страна на ГЕРБ споразумение, в което задължително трябва да има план за реформи във всички сфери, където те не се провеждат. Нали, очевидно примерно отбраната ще бъде настрана, защото ние даваме подкрепата си и силно вярваме в успеха на министъра, но има сфери, в които няма. Тоест трябва да се избере този курс на реформи от страна на ГЕРБ, колебанието от година и няколко месеца да свърши и да се тръгне смело.
Водещ: Само цялостно.
Ив. Костов: Само при това положение. Защото, пак казвам, кабинетът отговаря за здравето. Кабинетът отговаря за всички отделни сфери, в които нещата, нали, не са се задвижили, както трябва.
Водещ: А ако получи някой член, така, ваш, на ДСБ, такова предложение в лично качество, защото през годините и това се е случвало в България - без коалиционно споразумение, без участие пряко на политическа сила даден човек получава в лично качество предложение за участие.
Ив. Костов: Без ангажимент, сериозен, поет от ГЕРБ за реформи, това ще бъде самоубийство за всеки.
Водещ: Бихте...
Ив. Костов: Трябва да е ясно. Трябва да е ясно. Нали говорим, че отговорността е на кабинета, на министър-председателя, че трябва да има ангажимент за реформи. Който тръгне без такива неща, който тръгне без осигурен план за действие, той ще се самоубие и... ще се самоубие политически и очевидно няма да успее и ще стане едно извинение. Така не бива да се правят нещата...
Водещ: Разбирам, че...
Ив. Костов: ...и ще бъде голяма грешка.
Водещ: Не бихте подкрепили подобно нещо?
Ив. Костов: Или, ако някой такъв... Ние към всички министри се отнасяме еднакво критично. Искам да е ясно, нали. Виждаме кой работи и в каква посока и ако виждаме положителни стъпки, силно ги подкрепяме, даже и в аванс. Ако не виждаме, казваме просто.
Водещ: А, добре...
Ив. Костов: Държим се съвсем почтено и принципно. Не се опитваме да... нито да решаваме някакви кадрови свои претенции. Искаме в качеството си на гарант за това, че България ще се движи по правилния път, да виждаме модернизацията на страната.
Водещ: А носеха ли вина Симеон Дянков, Владислав Горанов за състоянието в здравния сектор?
Ив. Костов: Абсолютно неправи са лекарите да товарят финансовото министерство.
Водещ: Натам беше насочено негодуванието им.
Ив. Костов: Абсолютно неправи са. Системата е дезорганизирана. Те го знаят много добре. Има гигантски злоупотреби. Гигантските злоупотреби вече са установени, има одити. Ясно е откъде е пробита касата, ясно е откъде изтича - от лекарствата, от инвазивната кардиология, от няколко такива места, просто е ясно. Лекарите не могат, при положение че разполагат с достатъчно ресурси, при положение, че всичко имат налице, да се обръщат с претенции към някои извън тях. Те трябва да поискат министърът, здравната каса да създадат тази организация и след това да бъдат коректни да я спазват. Това е техният ангажимент...
Водещ: Добре, г-н Костов, ама всички ли...
Ив. Костов: ...защото по този начин...
Водещ: ...лекари източват? Всички ли злоупотребяват?
Ив. Костов: Не, разбира се, не.
Водещ: Не трябва ли който е злоупотребявал и източвал, той да бъде санкциониран, а не да се спрат на...
Ив. Костов: Знаете ли, ще подскажа нещо...
Водещ: ...всички болници. Да?
Ив. Костов: Ще подскажа нещо - има такава олигархия лекарска и на хора, свързани със здравеопазването, примерно свързани с лекарствените доставки и прочие. Минете като журналисти и попитайте къде живеят. Идете и вижте какъв стандарт имат в момента точно тези хора, представителите на тази олигархия, и ще разберете, че не всички лекари се занимават с корупция и не всички са в основата на корупционни сделки, не всички взимат комисиони от доставки на лекарско оборудване и злоупотребяват...
Водещ: Аз това ви питам, не трябва ли...
Ив. Костов: ...с лекарства. Разбира се, че не всички.
Водещ: ...те да бъдат ударени? Не трябва ли...
Ив. Костов: Разбира се... Трябва да бъде ударена олигархията.
Водещ: Да.
Ив. Костов: Но е много трудно да бъде ударена... ударена очевидно олигархията.
Водещ: Защото, като се спрат парите на всички болници или се направи уравниловка на ниво от 2008 г., да речем, разплащането, такива, които не са олигарси...
Ив. Костов: Точно така е.
Водещ: ...лекарски също ще пострадат.
Ив. Костов: Ще пострадат, разбира се.
Водещ: Но ще пострада и пациентът, защото, като не работи болницата...
Ив. Костов: Ама работата е там, че тези, които злоупотребяват, никак не са много, но те са на висшите позиции.
Водещ: И защо не ударят тях тогава?
Ив. Костов: Самата организация трябва да се провери. Защо? Ами, ето това е въпросът към ГЕРБ, нали, ние трябва да питаме и да искаме...
Водещ: Да, затова питам за вашето обяснение, да. Вие сте в студиото, аз за вашето обяснение питам.
Ив. Костов: Но аз искам да оневиня лекарското съсловие, защото очевидно това не се отнася за всички лекари. Освен това ние говорим за болничното здравеопазване основно и за тези големите системи, които поддържат здравето, нали. Там стават и... понеже там се въртят огромни пари, там стават и големите злоупотреби. Но нали точно това е работата на управлението, на екипа - да затвори тези системи, да не изтичат. Както беше в армията.
Водещ: Излиза, че има недосегаеми олигарси в здравеопазването, които не се удрят от това управление. Подсещате ме да ви питам може ли да се вярва, трябва ли да се вярва на Юрген Рот? Защото той говори за олигарси, които остават недосегаеми и за това управление. Как ви звучи това нещо?
Ив. Костов: Ами всичко, което той казва, трябва да се взима насериозно, защото той е един глас, който е камбана, предупреждаваща управлението на ГЕРБ. Не трябва да се отнасяме повърхностно към сигнали от хора като него.
Водещ: Тоест може да му се има доверие, така ли?
Ив. Костов: Той, г-н Браун... има няколко наблюдатели на България, които наистина са постоянни наблюдатели на България. И когато те кажат нещо в Германия, в Германия има ред.
Водещ: Защото той казва нещо...
Ив. Костов: Те обикновено изразяват мнение, което след това се следва от институциите.
Водещ: Защото той казва нещо много сериозно - че правителството не прави достатъчно срещу икономическата престъпност. Според него вероятно това има връзка с противоречивото минало на премиера.
Ив. Костов: Аз не искам да навлизам в тая тема. Сега в момента не мисля, че това е темата, която...
Водещ: За олигарсите се заговорихме, аз затова.
Ив. Костов: Аз обаче ще се присъединя към... всъщност няма да се присъединя, просто ще повторя твърдението си, към което виждам, че и той се придържа, битката с престъпността и с организираната престъпност е започната, не е завършена, това трябва да е ясно. Тя завършва в съдебната зала с осъдителните присъди. Докато няма осъдителни присъди, докато не се стигне краят, докато не се мине през процеса, докато обществото не види за какво е съдена организираната престъпна група, не види как съдът оценява вината на тези престъпници... цялото това нещо, което трябва да упражни като въздействие съдебната система върху обществото ни, за да го оздрави, да изгради превенция срещу престъпност, това няма да се е случило. Сега всичко лежи върху плещите на Цветанов, Цветанов води някаква война, но резултатът трябва да бъдат осъдителните присъди.
Водещ: За да завърши целият процес и да се види ефектът.
Ив. Костов: Иначе няма. Иначе само започнатото.
Водещ: Добре, разбрах от думите ви, че според вас лекарското съсловие няма основание да протестира, да прехвърля върху финансовата система или?
Ив. Костов: То няма основание да прехвърля върху финансовото министерство, въпреки че там има една голяма грешка - голяма и груба грешка. Грубата грешка е, че се формира резерв, който... в Националната здравноосигурителна каса, тази година той трябва да е 663 милиона лева, който обаче е резерв, изпълняващ фискални нужди. Тоест намалява обшия дефицит на страната, а не обслужва, както е по закон, нуждите на здравната каса.
Водещ: Да, реално парите в здравни... здравни вноски.
Ив. Костов: Тая практика започна при тройната коалиция, категорично трябва да бъде преустановена. Защото това е една фискална фигура, която няма отношение към здравеопазването и не може да продължава.
Водещ: Тоест добрата практика би било да се деблокира този резерв, нали?
Ив. Костов: Добрата практика е да няма излишък в касата. Касата не е... здравната каса не е институция, която трябва да прави пари или която трябва да крепи фиска. Тя трябва да е с идеална цел, тя трябва да завършва на нула. Трябва всичко, което се внася, да се използва за здравето на хората. Следващата година отново да направи всичко и да използва за здравето на хората по най-добрия възможен начин - нещо, което касата не прави. Касата, всъщност касата и ръководството на касата е точно толкова отговорно, колкото г-жа Борисова. Защото те не затвориха тези огромни злоупотреби в касата и минаха към един режим на финансиране, който буквално компрометира основните елементи на реформата.
Водещ: Трябва ли и там да има промени според вас, в ръководството на касата?
Ив. Костов: Ами, разбира се, че трябва, защото те в момента не владеят нещата.
Водещ: А в надзорния съвет на касата е заместник финансовият министър.
Ив. Костов: И ние казахме, че... ние казваме, че няма да подкрепим отново тая фигура, в която касата да служи като патерица, както се изрази един мой колега за бюджета.
Водещ: Това ще се отрази зле на бюджета обаче, знаете, и едва ли това, което чува финансовият министър примерно от вас, би го зарадвало, да се извади този резерв и да...
Ив. Костов: Просто трябва да преустрои, той трябва да пренареди нещата.
Водещ: Тоест лекарите...
И. Костов: Във всеки случай обаче трябва да е ясно, че, поемайки голямата отговорност, поне това е една голяма недомислица финансовият министър едновременно да отговаря за цяла поредица от министерства, включително и за здравеопазването, това е много лошо управление. Трябва да го кажа вече, защото това е точно така. Финансовият министър не може да отговаря за икономически министерства, не може да отговаря за здравеопазване, за образование като вицепремиер, това е просто абсолютно нонсенс, хайде да не казвам друго...
Водещ: Извън неговия ресор би трябвало да бъде.
И. Костов: Това не е негова работа. Той е достатъчно могъщ като финансов министър, защото вижте сега какво се получава. Пада втори здравен министър и веднага пред оръдието на недоволството на лекарите застава фискът.
Водещ: Е, в неговия ресор е било.
И. Костов: Е, в неговия ресор е, веднага казвате, да, ето... не трябва да е в неговия ресор, трябва да има друг вицепремиер, ако трябва да има вицепремиер, който да координира тия неща. Не трябва да е фискът, защото пък фискът защитава икономическата, макроикономическата стабилност на страната, защитава парите ни, защитава спестяванията, защитава доходите, защитава цялото равновесие в системата. Как така хайде сега на мушката на мушката на докторите?
Водещ: Освен лекарите и синдикатите са, така, с намерение да протестират. Има ли основание за това да се стигне до протести, до стачки? Извън здравната сфера има напрежение, знаете, и по отношение на промени в пенсионната система. Имат ли основание подобни протести?
И. Костов: Знаете ли, ГЕРБ направи два пъти една и съща грешка. Миналата година, когато правеха бюджета, го правеха заедно със синдикатите и с работодателите.
Водещ: Тристранката, да.
И. Костов: Този бюджет не издържа. Всички мерки, които, антикризисни, които обсъждаха с тях и които представиха, въобще не бяха приложени. А синдикатите и работодателите атакуваха кабинета, нали така? Сега става същото, по същия начин, следва се същата логика. Аз не знам защо се постъпва така. Всъщност зад работодателите и зад синдикатите стоят хора избиратели. Те са избрали политици в Народното събрание. Ако трябва да се търси подкрепа за определени решения в бюджета, трябва да се търси от политиците, а не от синдикатите, защото вижте ги какво казаха те, това, което им е изгодно, го приемат, а това, което не им е изгодно, не го приемат и излизат на стачка. Ами това е синдикален рекет, това не е нищо друго, това не са стабилни партньори за политически действия и ще се случи същото и със следващата година.
Водещ: Е, той ги предупреди, премиерът ги предупреди стигне ли се до стачка, подавам оставка. Щом не ни харесвате, викайте Станишев, викайте Доган да ви дооправят.
И. Костов: Ами, моля ви се, как може да... премиерът трябва да намали своите изяви пред медиите, ако ме чува, защото се явява уморен...
Водещ: Защо?
И. Костов: ...явява се изчерпан, а зад него стоят милиони гласоподаватели, стои и подкрепата на "Синята коалиция", нали така? Ние сме го избрали. Сега ще излязат някакви... някакво си съсловие или някаква част от съсловие да протестира и той ще си хвърли оставката. Ние кого подкрепяме - някой, който си отива ли? Как така? Така не може да се говори.
Водещ: Да не би разчита, че ще спечели нови избори, с още по-голямо мнозинство?
И. Костов: Вижте, хората, които са го избрали, и тези, които го подкрепяме, искаме той да е енергичен, да е мотивиран, да е решителен и бърз, да решава - това искаме от него. А очевидно, че в моменти на... тежки моменти, ами не трябва да се появява по телевизията. Да си министър-председател е много тежка работа, много тежка. Тя беше лека за Симеон Сакскобургготски, защото беше такъв един много фриволен министър-председател, нали, без ангажименти. Беше лека и за Сергей Станишев, защото той не може да се потопи въобще във... не може да се потопи въобще в своите отговорности, беше ги разпилял в тройната коалиция и функционираше по съвършено друг начин. Но Бойко Борисов се товари с отговорност. Като се товари в отговорност, нека да не показва моментите си на слабост, защото това разстройва всичко.
Водещ: Той и нещо друго също казва с това изявление, че той е едното, той е едната алтернатива. Другата алтернатива са Станишев и Доган. Като не ни харесвате нас, извикайте си Станишев и Доган да ви дооправят. Вас не ви споменава. Вие алтернатива ли сте, имам предвид "Синята коалиция", ДСБ? Подготвяте ли алтернативи?
И. Костов: Ние сме реформаторската десница. Ние сме... в този смисъл сме алтернатива на това управление, защото това управление в тези си части, в които то не спомага за модернизацията и за промяната на страната, за да отговори на кризата и да застига другите страни - членки на ЕС, това управление се нуждае от много дълбока промяна. В този смисъл има и алтернативни конструкции. Ако не ги вижда министър-председателят, толкова по-зле за него. Това, че страната не тръгва от началото на неговия мандат по пътя си от комунизма към реформи по западноевропейски модел, трябва да е вече станало ясно на министрите от ГЕРБ и те не трябва да се изживяват по този, бих казал, глуповат начин, защото...
Водещ: Глуповат го наричате.
И. Костов: ...много е глуповато да мислиш, че всичко започва от тебе, да не виждаш в недрата и в миналото наченки на промени, които са били позитивни и прочие, това е първо антиисторическо. Това е и в този смисъл много глуповато, за който и да е политик.
Водещ: Още нещо излезе от... от Цветан Цветанов бяха едни негови думи в Брюксел, че общо взето, Европейският съюз е сгрешил, като е приел България за член, в смисъл не сме били подготвени. Това как... какъв сигнал е, това какво означава?
Ив. Костов: Неуместно е да се говори в Брюксел така за собствената родина.
Водещ: Неуместно е, казвате?
Ив. Костов: Неуместно е.
Водещ: Ами има и предупреждение от Брюксел за...
Ив. Костов: Това може да схваща като някакво слагачество на Брюксел, което никъде не се харесва. Въпреки че, ако се върнем към дебатите преди приемането на България и се види позицията на "Демократи за силна България" и на СДС, тези неща ще ги видите прочетени там. Тоест в този смисъл той открива пак топлата вода. Но те са казани в българския парламент. Казани са с голяма загриженост. Казани са какво трябва да се направи, изобщо всичко това е едно минало, нали.
Водещ: Две думи за усвояването на евросредствата. Отново има предупреждение от Брюксел за възможност да загубим сериозни пари от еврофондове през следващ период. Да се абстрахираме за момент от това, което е наследено от тройната коалиция, защото мина година и нещо, откакто ГЕРБ е на власт. Носи ли сегашното правителство отговорност по отношение на усвояване на евросредствата, доверието от страна на Брюксел, предоговарянето на по-големи суми?
Ив. Костов: Вижте, в начина, по който е организирано управлението на този процес... там има деен министър. Сега...
Водещ: Томислав Дончев.
Ив. Костов: Томислав Дончев е деен, амбициран, гори си в работата, то се вижда.
Водещ: Вижте какво се чува от Брюксел.
Ив. Костов: Обаче трябва да се вгледа внимателно, на него му казано това, казано е на и министър-председателя от наша страна, на него трябва да му се увеличат правомощията. Той трябва да поеме одита, т.е. той трябва да поеме системата за контрол върху усвояването на европейските фондове, за да може да гарантира на участниците в процеса, че експертизата, че така да се каже, професионалната оценка за техните действия е в ръцете на министър, който е заинтересован от усвояването на европейските фондове, а не в ръцете на финансовия министър, който е заинтересован да установява финансови нарушения и да спира оттам финансирането. Това са различни приоритети на различните министри. В този смисъл той, ако има тази контролна система, ако държи одита в себе си, той дава професионалната оценка за действията и на администрациите, и на седемте дирекции, които... разплащателни агенции, и на хората, които... и фирмите, които реализират проекти, и на общините, и на всички, които са в този процес, защото минава одитът и казва, вие сте действали правилно. И докладва в Брюксел, че нещата са правилни. Докато не се създаде тази вътрешна система за гарантиране, че нещата вървят по европейските нормативи и тя не отиде в ръцете на министър, който е заинтересован от бързото усвояване на фондовете, ние няма да тръгнем много бързо напред.
Водещ: Добре, благодаря ви. С едно изречение само накрая. Виждате ли друга сфера освен здравната, където явно има проблеми, друга сфера много... където е тежко състоянието, което е, управляващите трудно се справят към момента. Не знам, образование или...
Ив. Костов: Голямото разминаване, което се вижда между нас и управляващите от ГЕРБ, е свързано с изпълнението на бюджета и с бюджета за следващата година.
Водещ: Там продължават притесненията ви.
Ив. Костов: Там нещата стават все по-тревожни. И вижте как са... пак според нас неправилно поставени акцентите. Акцентът е да се изпълни актуализираният бюджет, и то от всичките... всичките да си изпълнят актуализирания бюджет - и НОИ, и здравната каса, и правителството, и общините да си изпълнят бюджета. Това трябва да е акцентът в края на годината. И тогава да се... уверени, че ще се изпълни, да се говори за бюджета. Ние правим обратно.
Водещ: Знаете, че има и версия, че умишлено се вкарва проектобюджетът за следващата година точно за да не се говори за актуализирания бюджет за 2010 г. Чува се и такава версия, не знам дали това е целта.
Ив. Костов: Да, де, ама това е голям риск. Поема се голям риск, защото поставянето на акцента върху бюджет, който може да бъде компрометиран при евентуално неизпълнение на актуализирания бюджет, става вече заплаха просто за фиска и така не може да се управлява страната.
Водещ: Да, може да се актуализира бюджетът и 2011 година. Ще видим... в средата на следващата година.
Ив. Костов: Вижте, това не донася нищо добро, нали така. Какво добро ни донесе актуализацията на бюджета?
Водещ: Добре. Благодаря ви за този разговор, г-н Костов.

Радан Кънев: Не можем да сме безразлични към ценностите

Позицията на "Демократи за силна България" в подкрепа на въвеждането на предмет "Религия християнство" в учебната програма не е изненада или поне не би трябвало да бъде изненада за запознатите с принципите на партията, с политическата история на българската десница или с традициите на десните и центристки партии от семейството на ЕНП. Тази позиция беше приета единодушно от ръководството на партията по няколко основни причини:
На първо място, изучаването на основите на религията в българските училища е желание и стремеж на мнозинството от избирателите на българската десница още от първите седмици на политическите промени през 1989 година. Необходимостта от просвета (именно просвета, а не проповядване или още по-малко - "налагане" на вяра) по въпросите на религията и християнската вяра никога не е била оспорвана от демократите в България, независимо дали става дума за тези от нас, които са скептици, или за дълбоко вярващите. Именно правителството на ОДС въведе свободноизбираем предмет "Религия" в училище и предприе първите стъпки за въвеждането на задължително образование при спазване на светските принципи на образованието.
На второ място, подготвената от Светия Синод концепция за изучаване на религия не предвижда вероучение в тесен смисъл и не нарушава светския характер на образованието. Но същевременно не представлява и стерилна, умишлено отдалечена от същността на християнството дисциплина, която страни и поставя под съмнение християнския характер на ценностите в основата на днешния демократичен и правов ред в Европа. Приемането на предлагания вариант на религиозна просвета е добро съчетание между светските принципи на началното и средно образование и необходимата за подобен предмет съпричастност с, християнските ценности.
На трето място, изрично е предвидена възможността за преподаване на предмет "Етика" с изцяло светско съдържание. По този начин е защитено както правото на атеистичен възглед, скрепено от Конституцията, така и възможността родителите да запазят изцяло за семейната среда религиозното възпитание на децата си.
Естествено, въвеждането на предмета "Религия" и "Етика" в учебната програма трябва да се предхожда от много сериозен разговор върху конкретните проекти за учебно съдържание, подготовка на преподаватели и обогатяване на материала за различните възрастови групи. Това обаче са въпроси на технология. Същностният политически въпрос е дали има знак за равенство между светско образование и образование, безразлично към ценностите. Консервативният отговор на този въпрос е отрицателен. Нашето общество се основава на ценности и безразличието към тях би означавало безразличие към правата на човека, към достойнството на отделната човешка личност, към равенството пред закона и властта, към личната отговорност и сигурност. Позицията на "Демократи за силна България" единствено утвърждава облика на партията като последователен и смел носител на умерени и модерни консервативни послания.

Иван Стамболов: Бъдещите сини лидери

По покана на варненския клуб "Млади демократи" с председател г-н Живко Дорийски през този уикенд в курорта Златни пясъци се проведе Първият национален семинар на младите политици от ДСБ. В събитието участваха 120 души на възраст от 18 до 35 години от цялата страна. Целта на семинара беше да се откроят бъдещите десни лидери, да се оцени способността им да вземат зрели политически решения на базата на консервативни ценности, както и готовността им да се включат в управлението на общинско и национално ниво. Участниците бяха разделени на четири групи. През първия ден младите политици трябваше да се справят с две задачи. По зададен казус с измислен човек от измислена община те трябваше да изградят неговия социален и професионален профил, след което да формулират политика, представителна за него, за личните му възгледи и способна да защити икономическите му интереси. За постигането на тази задача младите политици за кратко време трябваше да извършат задълбочен политически анализ на ситуацията в хипотетичната община, на интересите на хипотетичния човек и на базата на заключенията от този анализ да оформят политическо решение. От позицията на това решение участниците се запознаха с пет проекта, внесени за дебат и гласуване в общинския съвет и избраха да подкрепят само един от тях, който прецениха, че е най-близо до политиката, която вече са определи¬ли заедно. После чрез анализ на поведението на останалите политически сили в общинския съ¬вет изградиха системата си от аргументи, е които да защитават позицията си срещу тях.
Когато всичко това беше изпълнено, дойде най-трудната част от първия ден - пресконференцията, която всеки отделен екип трябваше да даде пред пълна зала и враждебни журналисти, провокативни реплики и открити атаки. Четирите групи излъчиха по петима души, които да застанат пред медиите и да защитят решението за подкрепа на проекта, който групата е избрала в съответствие с политиката, възгледите и ценностите си. По всеобщо мнение най-добре се справи отборът на столичния кмет Прошко Прошков от район "Лозенец". Там ролите бяха разпределени най-прецизно. Бяха включени представители не само на политическата сила, но и на неправителствения сектор и местния бизнес, като ролите, разбира се, бяха изпълнени от младите политици в групата. Водещата на пресконференцията през цялото време владееше залата и не позволи целенасочените провокации да отклонят дискурса в нежелана посока или да принудят участниците да отговарят на неудобни въпроси. Отличното представяне на екипа дойде от прецизния анализ на проекта и неговото ясно и разбираемо представяне пред медиите, за което безспорно решаваща роля изигра административният опит и управленският талант на ръководителя на екипа г-н Прошков. Отборът на представителя на Националното ръководство на ДСБ Петър Николов от самото начало на пресконференцията успя да спечели симпатиите на цялата зала с елегантния и дипломатичен стил на изложението си, при което сведе до минимум враждебните реакции и успя кратко и ясно да комуникира посланията си. Другите два отбора заложиха на интересни и ефективни техники. Отборът на Даниел Митов даде на залата урок по емоционална политическа риторика, а екипът на Радан Кънев успя да се справи с най-"злостната" атака от страна на журналистите и "провокаторите" в залата, организирана с единствената цел да го затрудни и да го постави в екстремни условия, в които той да е принуден да комуникира политическата си позиция и управ-ленските си решения.
Вторият ден започна с анализ на пресконференциите. Беше прожектиран материалът от предния ден и върху него се направиха коментари от професионална гледна точка. Участниците излязоха пред аудиторията и споделиха впечатления от собствените си представяния. Високо беше оценено обстоятелството, че младите политици вече владеят професионални техники, които им помагат да отправят ясни посланията към максимално широка публика. Разбира се, грешките бяха признати и отчетени, но се очерта и начинът за тяхното бързо преодоляване.
Най-предизвикателна беше последната задача - предизборен дебат. Четирите екипа, преминали през вземането на трудно политическо решение и през задачата да го съобщят на медиите, вече бяха достатъчно сработени, за да могат да се подготвят за дебат помежду си. Дебатът беше между 4 страни: БСП, ГЕРБ, "Растеж" (измислена регионална бизнес партия) и ДСБ. Темата беше състоянието, проблемите и перспективите в една от четирите измислени общини от предишния ден. Без да се спираме на конкретния казус, обсъжданията и аргументите, които използва всеки от участниците, можем да обобщим, че на техническо ниво всички се справиха блестящо - екипът на ДСБ защити политиката си, а останалите много успешно се вживяха в ролите си на опоненти от другите политически сили. В крайна сметка симулираният дебат възпроизведе ситуация, почти идентична с такава, в която младите политици биха попаднали в реални условия. Изводът на политическо ниво пък беше, че бъдещите сини лидери са готови да се изправят срещу ГЕРБ и БСП и да ги бият с компетентност и политическа състоятелност, както и че десницата в България единствена е способна да се справи с кризата, вече го е правила и ще го направи пак.
Разбира се, на този етап всичко, което се случи на Златни пясъци, беше само игра, макар интересна и поучителна. Но тази игра ни позволи да разберем, че българската десница разполага с млади, интелигентни и талантливи хора, които с участието си на местните избори през 2011 година ще покажат, че некомпетентността в управлението на местно и национално ниво има алтернатива.
И накрая, както се казва в приказките, и аз бях там, и аз бях модератор, и на мен много ми хареса. Другите бяха кметът Прошко Прошков, заместник-председателят на ДСБ Даниел Митов и членовете на Националното ръководство Петър Николов и Радан Кънев - автор на всички казуси и ролеви ситуации, в които бяха поставени участниците в семинара. Както каза и председателят на ДСБ Иван Костов при откриването, такива събития ще генерират елита на бъдещата политическа класа, защото капиталът на дясното в България са талантът, интелигентността и компетентността на хората, които го припознават като своя ценност.

Пресконференция на ДСБ, 27.09.2010

Пресконференция на ДСБ, 27.09.2010

Веселин Методиев: Игнатов и Ангелов са отличниците в кабинета

Темата за изучаването на религия в училище не е нова. Аз съм министърът, който през есента на 1997 г. въведе вероучението като свободноизбираем предмет. От 1-ви до 4-ти клас тогава учеха 350 000 деца. Записаха се 20 000. Интересът трябва да бъде двустранен. Училището не бива да е арена за сблъсък по религиозни въпроси. Ако се случи, би било безумно!


Г-н Методиев, случва се нещо безпрецедентно в българското образование. И най-авторитетният университет "Св. Климент Охридски" отчаяно търси студенти след края на кампанията. Защо се стигна до тази катастрофа?

Темата е с давност. Когато станах просветен министър през 1997 г., приемът на ученици в първи клас вече беше намалял. Нашата национална общност претърпя огромна трансформация в началото на 90-те. Много сънародници емигрираха, раждаемостта намаля.
В началото на 1998 г. помолих Съвета на ректорите да не чакат да ги настигне вълната, а да се започне работа по нова структура на университетската мрежа. За да се пресрещне предизвикателството на намаляващия брой студенти по-рано.

Има ли война между министър Игнатов и ректора на СУ проф. Иван Илчев?

Не. Имам усещането, че г-н Илчев и г-н Игнатов разменят прекомерно много медийни реплики. И на двамата съм казал, че това е ненужно.

Да сте влизали в ролята на секундант?

Не. Те са мои колеги, от занаята са.

Има ли лобизъм в полза на частни университети?

Това е спекулация. За да има лобизъм в полза на частни университети, някой трябва да усилва тяхното финансиране. Лобизмът е свързан с пари.

Намаляването на парите за държавните не е ли свързано с лобизъм за частните?

Не. Познавам бюджета на частен университет, в какъвто аз работя от години, и на държавен. Няма пряка зависимост.

Според Сергей Игнатов стигат 12-13 държавни университета. А според вас?

Споделям голяма част от позицията на министър Игнатов. В момента те са 28. По пътя на федерацията постепенно общият им брой ще стигне 12-13. Идеята за федерациите бе в закона за висшето образование от 1999 г. и беше махната през 2003 г. Намаляването на университетската мрежа е полезно и за младите, и за държавата, която ги финансира.

Убедете младите, че ще е полезно.

Когато застане пред табелката "университет", кандидат-студентът трябва предварително да знае възможностите му. Това би било почтено. А не да научава скритите проблеми по време на следването си.

Например?

Студентът е записал, да речем, политология, но след година разбира, че го влече история. А история няма. Смисълът на университета е да обхване всички специалности.

И да дава добро образование. За какво се борим - за образование или за качествено образование? Този въпрос постави и ректорът на СУ проф. Иван Илчев пред "Труд".

Темата за качеството е свързана и с вътрешната дейност на университета. В разговор преди няколко дни казах на проф. Илчев: "Познавайки твоята взискателност, от 1700 човека в СУ 1000 няма да оставиш на работа." Той каза: "Не си прав, може би са малко повече." Когато колегията има умения да се самооценява, когато има конкурентност, качеството ще се повиши. То не може да бъде изграждано през критерии на закона или на чиновниците в министерството.
Аз съм привърженик на една столетна практика, при която входът на висшето образование не се прегражда с измислени изпити. Така е било в България преди доста години, така е сега в Европа. Тук сме направили коридор, в който въпросът е да влезеш, и сигурно ще излезеш. Доста нелепо. В самото висше училище трябва да завишаваме изискванията към студентите.

Качеството е свързано и с пари. Държавата няма, платеното висше се провали. Какво да се прави?

Държавата дава пари. Парите, отпускани за държавните университети в последните 7-8 г., непрекъснато се повишаваха. Без да има структурни промени. Въпросът е за какво харчим.

Какво ни готвите с новия бюджет? Ще инвестира ли България в образование?

Не готвя бюджета. Думите, че инвестирането в образование е инвестиция в бъдещето, е трафарет, тоест дълго повтаряно изречение, което е на път да загуби същинския си смисъл. Да се инвестира в конкретни дейности вече е въпрос на политика. За съжаление в момента такава финансова политика аз не съм видял. Имаме друг тип поведение - дава се на калпак. Което не е правилно.

Но сигурно знаете какви промени се готвят в законите, които засягат образованието.

Такива обсъждания между парламентарните групи, които подкрепяме правителството, не се правят. А би трябвало да се правят.

Много младежи предпочитат университети в чужбина. Знаете ли къде учат децата на вашите колеги от ПГ на СК?

Зная и собственият ми син къде се изучи.

Къде?

В Софийския университет. По семейна традиция завърши бакалавър по история. И отказа да учи магистратура тук. Защото част от неговите преподаватели не ходят на училище.

Как така не ходят на училище?!

Така. Идваха на първата лекция и се появяваха в края на семестъра.

Нямаше кой да му преподава?!

Да. Такъв преподавател може да ти се случи един на десет, другите да са съвестни. Ректорът на СУ е педантичен човек и един от най-добрите преподаватели, които Историческият факултет е имал. Но когато негов колега месец и половина не влезе в аудиторията, петното е върху всички, за жалост. Ще ви дам и обратен пример - в университет, в който не сте си взели часа, ви глобяват върху заплатата. За да влезете в аудиторията, трябва да вземете ключ, да се подпишете и ако пропуснете час, да обявите кога ще го наваксате.

Примерът е от НБУ?

Да. Знаете ли колко невзети часове имаме в НБУ? Под един процент.

А в държавните ВУЗ?

Такава статистика в другите университети не се поддържа.

И къде Методиев-син направи магистратура?

В Будапеща. Усилието беше голямо, трябваше да се наваксва пропуснатото.

Ще има ли големи съкращения сред преподавателите във ВУЗ?

Големи означава над 50 на сто. Такива не можем да очакваме. Но програми за съкращения всеки университет трябва да направи.

Това означава нови безработни.

Ще бъда откровен - всяка реформа означава нови безработни. 210 000 работеха в средното образование през май 1997 г. През септември бяха 180 000. 30 000 щатни бройки бяха съкратени, 11 000 трябваше да напуснат, за да се спаси учебната година. Ако някой мисли, че това доставя удоволствие на един министър, се лъже.

Сърдит ли бяхте, когато Иван Костов ви махна като министър?

Не. Никога не съм се обиждал. А образователните репортери от "Труд" ми бяха истински помощници.

Просветният и здравният министър обикновено са първите жертви. Иван Костов поиска смяна на здравния екип. Образованието или здравеопазването е в по-окаяно състояние?

Откакто се занимавам с политика, нямам такава дилема. Грях е да правим класация на области, които засягат всяко семейство.

И БСП се колебаят за какво да поискат вот...

Моля ви! Вотът е абсолютна смешка на БСП и ДПС (смее се). Извинявайте, че се отнасям толкова иронично... БСП и ДПС нямат шансове да съобщят нищо. Всичко, за което с вас говорим, те го проспаха осем години. Защо закъсня оптимизацията на училищата, защо се стигна до учителска стачка, за да се въведат матурите.

Говорим за реформа. Но защо в ГЕРБ се колебаят, та СК непрестанно ги подсещате?

Хубаво е да отговорят колегите от ГЕРБ. В образованието г-н Игнатов се стреми да поддържа динамика на промените, които са наложителни. Прави го и военният министър. При други техни колеги не виждаме такава динамика.

Двамата са отличниците?

Да. Някои министри се движат по-бързичко, други са по-мудни.

Разнобой в екипа?

Не. Въпрос на умение на отделните министри. Премиерът има пред себе си въпросите за общата динамика на правителството.

Губи ли ДСБ привърженици, докато подкрепя правителството, а в същото време го критикува по-остро и от опозицията?

Опозицията е некомпетентна, затова критиките не се чуват. Социологията показва, че в доверието към ДСБ и към СК има малко увеличение. Да кажа, че е много, ще бъде невярно.

Ще играете самостоятелно на изборите. Защо? Знак за развод с ГЕРБ?

ГЕРБ първи казаха, че ще играят самостоятелно. Нормално - всеки търси своята идентичност. Тези думи ги чух и от премиера.

Какво значи - че ще бъдете конкуренти?

Че избирателите, които гласуват вдясно и в центъра, ще избират между тях и нас. С БСП не можем да бъдем конкуренти. Гласоподавателите ни са много различни.

Вие вярвате ли, че старата десница можете да се преборите за президент?

Аз я наричам десницата на реформаторите. Можем да постигнем резултат за втория тур, който да смени рязко ситуацията.

Докога ще продължи търпението на "десницата на реформаторите", г-н Методиев?

Докато виждаме, че има воля за реформи. Падне ли волята, няма да има основание за подкрепа.

Петър Москов – От какво се нуждае реформата в здравеопазването? (+ВИДЕО)

Водеща Ели Гигова: Продължаваме със следващата ни тема - накъде да продължи реформата в здравеопазването и трябва ли да подаде оставка министърът на здравеопазването Анна-Мария Борисова. Сега Вито ще разговаря по темата с д-р Димитър Ленков, главен секретар на Българския лекарски съюз.

Водещ Витомир Саръиванов: Благодаря на Ели. Наистина започваме един интересен разговор. Да обясня хронологията на събитията. Знаете, че вече близо две седмици всяка сутрин започваме с нашата любима мантра - добро утро, г-жо Борисова, заповядайте в нашето студио. Това така и не се случва. Тази сутрин трябваше министър Борисова да бъде при нас. Тя отново не дойде. Иначе щеше да бъде доста по-интересен диспутът тук, в нашето студио, защото очевидно щеше да има различни мнения и послания. Но така или иначе с д-р Ленков ще си говорим тук за това трябва ли и защо трябва да подаде оставка д-р Анна-Мария Борисова. Освен това чакаме всеки момент и д-р Петър Москов да се появи, и доколкото знам, той приближава телевизията. Ние като идвахме сутринта, имаше мъгла. Не знам сега как е, вие като идвахте, но може тя да го е позабавила малко.

Димитър Ленков: Не, няма мъгла, така че д-р Москов надявам се да дойде, за да може действително да стане един диспут сериозен. И на зрителите да стане ясно какво е състоянието в здравеопазването в момента.

Водещ: Никак не е лошо. Ние започнахме да се шегуваме с вас за това, че аз имам късмет, че идвате тази сутрин, защото имам нужда от помощ.

Д. Ленков: Вижда се.

Водещ: Вие вече, да, вече ми дадохте едно хапче, което след малко ще си лапна, само като излезем извън ефир, но да не занимаваме хората с моите проблеми. Да кажем вашето мнение по въпроса за оставката на д-р Анна-Мария Борисова. Това ще спаси ли българското здравеопазване, ще помогне ли на реформата?

Д. Ленков: Ами, вижте, въпросът не е в оставката на проф. Анна-Мария Борисова, защото за съжаление въпреки, тя има добро желание. По-важно е оставката на председателя на надзорния съвет на касата и на финансовия министър Симеон Дянков. Защото това са двамата, които забъркаха тази каша в здравеопазването. Г-н Симеон Дянков, спъвайки се и казвайки, че тези милиард и 240 милиона лева, които има в големия резерв на Националната здравноосигурителна каса, събрани от здравни вноски, въпреки че ние сме в състояние на криза, въпреки че това се отразява тежко на състоянието на цялата система на здравеопазване и дава ефект върху здравеопазването, което българските граждани получават, той тези пари няма да ги разблокира. Те ще си седят там някъде във фискалния резерв на Българска народна банка, пък здравеопазването кучета го яли. Това, което българските граждани получават, това няма никакво значение за него. И вторият, който е...

Водещ: Добре де, а не е ли...

Д. Ленков: И вторият, който е, това е г-н Владислав Горанов, който е председател на надзорния съвет на касата, който провежда тази политика. Това са двамата, на които, основни играчи, на които ние искаме, на нашия събор беше поискана оставката... Добро утро, д-р Москов.

Петър Москов: Добро утро.

Водещ: Добро утро, добре дошъл.

Д. Ленков: На които ние поискахме оставката и се надявам това нещо да се случи, защото в противен случай, здравеопазването е в много тежко състояние, виждате всеки ден какво се случва. Болниците не могат вече да приемат пациенти, не могат да ги лекуват така, както повеляват законите на медицината.

Водещ: Значи, вие искате оставката на Симеон Дянков. От друга страна пък, от ДСБ поискаха оставката точно на проф. Анна-Мария Борисова. Ние имаме едно много кратко видео.

Д. Ленков: Това е следствие към тези трите. Също и проф. Борисова, но не тя е най-важната. Това искам да се разбере.

Водещ: Това сега ще го говорим тепърва. Аз само искам да видим това видео с изказването на Иван Костов.
(запис)
Иван Костов: Най-правилният политически ход за министър-председателя е да направи промени и да смени целия екип, който отговаря за здравната политика, и да изпревари вота на недоверие.
(край на записа)

Водещ: Така, д-р Москов, веднага да започваме. Защо...

П. Москов: Само да допълня. Това, което чувате, и това, което ще чуете от мен, не е искане на оставка. Аз разбирам д-р Ленков, като представител на съсловна организация той е длъжен за защитава правата на съсловната организация. Смисълът на една политическа сила е малко по-различен.

Водещ: Така.

П. Москов: Та това, което казваме от вчера, е следното. На господин министър-председателя може да се даде препоръка, че в ситуацията, в която д-р Ленков описа, изходът е труден. Отбраната на този политически рубеж е трудна. Атаката на опозицията ще бъде силна и той трябва да има изпреварващ ход. Изпреварващият ход може би би могъл да бъде и смяна на някои хора от екипа. Това означава следното - по закона за здравето политиката на здравеопазването, решенията в здравеопазването са отговорност и решение, и концепция на целия Министерски съвет. Министърът на здравеопазването единствено ги изпълнява. Тоест поредна смяна на министъра на здравеопазването, на заместник-министъра на здравеопазването, при положение, че водим погрешна политика, няма да бъде от полза на никого.

Водещ: Защо противоречите на г-н Костов?

П. Москов: Не, аз не противореча, аз казвам...

Водещ: Е, той казва, че би било хубаво да се сменя...

П. Москов: Знаете ли, дори и да противореча, в това няма беля. Казвам само следното - министър-председателят е изправен наистина пред ситуация, в която най-вероятно ще бъде внесен вот за недоверие за здравеопазване, и ситуация, в която тази позиция е трудно удържима не от гледна точка на персоналните решения, а от гледна точка на дългосрочната политика, която ГЕРБ води. Това въобще не значи, че това не са наследени проблеми. Но година и нещо ние си играм на развален телефон с ГЕРБ и не можем да се разберем какво точно трябва да се случи.

Водещ: А какво според вас трябва да се случи?

П. Москов: Ами, знаете ли, днес предстои едно заседание в Министерството на социалните грижи, където ще бъде представена една програма с едно доста помпозно заглавие - "За по-добро здравеопазване до 2015". Аз не обичам такива мащабни планове, но ще кажа следното. Трябва да се случи така, щото всички тези планове, които влизат в концепцията за по-добро здравеопазване, да имат своята финансова рамка. Трябва да се случи така, щото бюджетът на здравноосигурителната каса да не бъде патерица за фискалния резерв, а да бъде механизмът, през който касата, т.е. нашият, на пациентите, инструмент да се лекуваме, да бъде на разположение на хората, на които сме дали това право, от наше име да договарят лечебна помощ. Трябва да се случи още следното - да е ясно какъв здравноосигурителен модел ще продължи да се развива в България, защото чувам особени неща. И също така трябва да ясно, това специално за нас е важно, дали споразумението, което сме сключили и заради което сме гласували бюджета миналата година, ще се изпълни. Това споразумение предвижда 60 милиона повече за онкология тази година. Такива пари дотук няма. На тези въпроси на политическо ниво между нас и ГЕРБ ще протекат разговори през тази седмица. И от политиката, която ще бъде водена, ще зависи нашето персонално отношение към хората, които представляват кабинета в тази позиция, а не от конкретиката на това дали един или друг министър е най-подходящият в момент. Пак казвам, смяната на Нанев не доведе до някаква особена разлика. Смяната на Борисова няма да доведе до особена разлика. Трябва да е ясно върви ли се в някаква посока и това е ли политика на Министерския съвет и на мнозинството. Не може Борисова, не може и сам Борисов да свърши каквото и да било. Трябва да е ясна политика, разписана и тя да се следва стъпка по стъпка и с определен времеви график. Това не се случва за съжаление.

Водещ: За първи път в това студио чувам някой да каже, че г-н Борисов не може нещо сам да свърши.

П. Москов: Е...

Д. Ленков: Вижте, само да допълня д-р Москов...

П. Москов: Аз хвърлих първи камък.

Водещ: Май да.

Д. Ленков: Г-н Симеон Дянков е ресорният вицепремиер за здравеопазването. Така че той е този, който отговаря пряко. Той де факто се явява като началник на проф. Анна-Мария Борисова. Той е, който...

Водещ: А не е ли нейна работа да го убеждава в правотата си?

Д. Ленков: Да, тя, доколкото имам информация, тя се опитва да го убеждава, но за съжаление това, което г-н Дянков си е наумил, той прави това, което той си реши, без да се съобразява с реалностите в момента в живота. В това, че е много тежка кризата, така че ние тук с д-р Москов имаме абсолютно единомислие, просто няма, няма в момента ясен модел, не е представен на обществото, как ще се развива здравеопазването. Сутрин на нас ни се казва едно нещо, вечер това нещо се отрича и се предлага на следващата сутрин нов модел. Ние не знаем от 1 януари 2011 г. как ще се развива здравеопазването в България, какво ще бъде, да има последователност, ясни стъпки, но тези стъпки да бъдат обвързани финансово. Защото това, което виждаме в момента като предложение за бюджет 2011, това, което виждаме за средствата, които от вътрешния продукт, брутния вътрешен продукт, които ще се отделят за здравеопазване, говорят, че тази криза ще продължи и следващата година. Само за информация, тази година са се отделяли 4,2 от брутния вътрешен продукт за здравеопазване, следващата година ще се отделят 3,78. Е, това ако е увеличение и това ако е приоритет на правителството за развитието на здравеопазването, здраве му кажете.

П. Москов: Тоест, с две думи - в никакъв случай не бихме си позволили да искаме оставка във време на вот на недоверие на опозицията най-малко от коректност към ГЕРБ, с която партия ние сме партньори, но ще искаме още през тази седмица отговор на въпросите, които аз поставих тук - за възможността на касата да оперира като здравна каса, а не като второстепен разпоредител на бюджетни средства, за здравноосигурителния модел и за възможността в крайна сметка българските граждани да знаят за какво плащат задължително и какви са техните възможности да доплащат за собственото си здраве.

Водещ: Като казвате заплащане, днес четох на първа страница...

П. Москов: И това е остро, и е важно.

Водещ: ...на един от всекидневниците, че пациентите трябвало да доплащат разликата между това, което, между цените на касата и цените на болниците. Това нормално ли е?

Д. Ленков: Това е практика в много европейски страни, развитите, такава е практиката във Франция. Там 80 процента се заплаща от националната каса, от цената, реалната цена на услугата, говоря реалната, а не касовата, не това, което касата е решила, че може да отдели за тази услуга, а реалната стойност на услугата, 80 процента се плаща от касата, останалите 20 процента или вие, ако се осигурявате от доброволен допълнителен фонд, си доплащате от този фонд, или ако нямате такъв фонд, си го плащате от джоба кеш. Това е.

П. Москов: Да не слагаме каруцата пред коня. Преди да стигнем до доплащане, трябва да е ясно какво се случва с парите ни в момента и къде те отиват.

Д. Ленков: Във фиска.

П. Москов: Това, което... не, едно, че във фиска, второ, знаете ли, за мен няма по-безумно и по, ще го повторя, казах го преди две седмици, то е болшевишко решение. Когато не можеш да преструктурираш болничната сфера адекватно навреме, ти наказваш всички поравно, т.е. всички влизаме в общата мизерия.

Водещ: Като в казармата.

П. Москов: Има болници, които са се опитвали да задържат специалисти, да купуват апаратура, да формират ниво, да инвестират, да не трупат дългове - нищо от това. Той получава същата уравновиловка, както другия, който е крал, или другия, който някак си се е движил като коптор 20 години и ще продължи още 20 години. Има болници, в които 20, 30 процента се е вдигнала фактурираната цена на услугата през последната година, без да има различно качество вътре, различна апаратура или различни специалисти. Като му отрежеш 20 процента, той отново е 10 процента на далавера, а има болници, които се опитват да държат себе си в честно положение, като им отрежеш същите 25 процента, те загиват. Това е наистина комунизъм, това е болшевизъм. Не може да се стига дотам. ГЕРБ е партия от ЕНП и не може да дърпа целия сектор в обща мизерия. На тези въпроси за политика ние трябва да получим отговор. От гледна точка на общата политика, която ще правим или не, ще определим и персоналното си отношение.

Водещ: Добре, а как според вас биха могли да се решат тези неща, кой би трябвало да направи преглед на всички болници и да каже - ето тази болница така, онази болница онака, и този преглед да бъде съвсем ясен?

П. Москов: Знаете ли, февруари месец имаше ангажимент за остойностяване на клиничните пътеки или на услугите в здравеопазването, както искате го кажете, дейности, от Министерството на финансите. През миналата седмица с ужас разбрах, че г-жа Борисова е поставена пред възможността тя сега да започне да остойностява тези неща наново. Защо и как се е стигнало дотук не искам да коментирам, но...

Д. Ленков: И кой носи отговорност, и кой носи отговорност.

Водещ: Е защо? Коментирайте.

П. Москов: Ами, имаше център за анализи и прогнози към Министерството на финансите, който трябваше да направи този анализ.

Д. Ленков: Закриха го.

П. Москов: Той се закри. Когато трябва да правиш най-важния анализ в държавата си, защо го закриваш? Аз затова казвам, че трябва да има единна обща политика и главата трябва да знае какво правят отделните части на тялото. Не може един министър, бил той на здравеопазването, бил той на нещо друго, да направи нещо толкова сложно, толкова мащабно, искащо толкова координирани действия, защото пределно е ясно, от години има доклад на една френска група, финансиран от Световната банка, за който България е плащала пари, на който е ясно горе-долу как трябва да бъде преструктурирана болничната система. Никой не иска да се захване с това нещо, защото то коства, коства политически рейтинг. Само че ние говорихме година и нещо, че ако досега това се беше случило, сега можеше да се берат добрите плодове на цялата тази практика. И д-р Ленков нямаше да е тук с искания за оставки, а щеше да иска да допълва още тези части от реформата, защото лекарското съсловие иска системата да бъде развита. Това обаче не се случва. Не се случва заради политически страх. Ако продължи да не се случва, това е колапс и крах на системата. Пак казвам, единственото категорично нещо, което мога да кажа в момента, е, че следващ бюджет на здравната каса, който да бъде фискална патерица за евентуален бюджетен дефицит, а не нашето средство да се лекуваме, ние няма да подкрепим в следващата година. Това е невъзможен модел, няма го наистина по света.

Д. Ленков: Това между другото са част от исканията, които ние изразихме в декларация на нашия събор - денационализация на касата. Само за информация, в момента от девет човека надзорен съвет пет човека са висши държавни служители - двама заместник-министри на здравеопазването, заместник-министър на труда и социалната политика, заместник-министър на транспорта, ако не се лъжа, заместник-министър на финансите, при положение, че държавата е миноритарен вносител в бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Би трябвало на базата на това кой внася най-много той да има приоритетно участие в ръководството на, на управлението на тези пари. Това, което не се случва, и в момента държавата просто спекулира с тези пари. Това е най-сигурният източник на средства и затова министър Дянков си позволява да вземе от тези пари и да ги сложи във фиска, независимо от състоянието, критичното състояние в момента в здравеопазването.

П. Москов: Вижте, разговорът е дълъг и наистина за нашия фиск, за нашия бюджет, за нашето данъчно осигуряване, за нашето здравно осигуряване тази система е скъпа. Бюджетът не може да го понесе. Но затова трябва да направиш нужните стъпки, ако имаш визията и знаеш, че управляваш. Нека ви кажа следното - всички сме наясно, че въвеждането на електронната индивидуална здравна карта е основен приоритет, той, първо, ще спре течовете, второ, ще направи нашия достъп реален, ще осмисли нашето здравно осигуряване. А в проекта, който министърът предлага днес, пише - ще се направи от 2011, ако има пари.

Водещ: А то е ясно, че пари няма...

П. Москов: Не може, вижте, не може, ако това е приоритет не само на здравеопазването, а и на фиска, защото без това фискът потъва, да няма пари за това. И да кажа само една добра дума, защото трябва да се каже и една добра дума за финал.

Водещ: Една може.

П. Москов: Изключително сме доволни, че едно от нашите предложения, а именно за създаване на една обща агенция за лекарства и лекарствен контрол, ще бъде осъществено. Това ще сложи край на решаването на тъмно какви лекарства да бъдат изплащани от касата, на какъв процент и т.н. Дотук върху това нямаше контрол, оттук нататък със създаването на тази агенция това ще става на светло, прозрачно място, място, където медицинската необходимост и финансовият интерес ще се срещат пред камерите на "Нова телевизия". Това е хубавото.

Д. Ленков: А между другото министър Борисова беше обещала, че на 1 септември вече ще започне държавната поръчка и до края на годината, т.е. от началото на следващата година електронната здравна карта ще бъде въведена като нормална практика за всеки един здравноосигурен, за всеки един здравноосигурен. Аз съм абсолютно убеден, че това нещо няма да се случи.

П. Москов: Защото няма финансиране.

Водещ: Сигурно е скъпо.

Д. Ленков: Така.

Водещ: Колко пари струва на бюджета това?

П. Москов: Не, не, независимо колко е скъпо...

Д. Ленков: Не, вижте, между другото не е скъпо, защото в предишните години е имало предложение от фирми, които да го направят, да го въведат това нещо в практиката, и да получават някаква символична цена от всяка транзакция, която се извършва с тази карта. Но по този начин, държа да подчертая, че по този начин тези хора, които не са здравноосигурени, а те не са малко, милион и 800 хиляди души, те няма да имат достъп до системата на здравеопазването, а това са гласоподаватели, и за мен ето там е заровено кучето. Политиците не искат да загубят, защото, ако се въведе това нещо, това значи тези хора, те няма да имат достъп до здравеопазване, представете си как биха гласували за тази политическа партия.

Водещ: Ама, от друга страна пък, като не си плащат здравните осигуровки, кой им е крив?

Д. Ленков: Така.

Водещ: Така че може да им се обясни нормално за какво става въпрос и евентуално те биха могли да си платят по някакъв начин.

Д. Ленков: Не знам дали може да им се обясни, защото в момента тези хора въпреки това получават здравни услуги за сметка на лечебните заведения, за сметка на възнагражденията на лекари, медицински сестри и така нататък.

П. Москов: И нали сте съгласни, че не може да товарим отново за сметка на лекарите и отново за сметка на нормално плащащите си здравни осигуровки хора, допълнително да товарим през копеймънт в болниците заради тези, които не плащат?

Д. Ленков: Абсолютно.

П. Москов: Затова, затова разговорът е без време. Има други неща, които тепърва трябва да се направят. Пак казвам, политики, искане на оставки не е решение, политиките трябва да бъдат ясни и трябва да бъдат разписани. Дотук като че ли ГЕРБ ни излъга за това, че ще прави политика в здравеопазването. Като че ли, казвам.

Д. Ленков: За нас политики до този момент няма, ясно разписано във времето какво ще се случи, и това да бъде, тъй като здравеопазването касае целия български народ, това да бъде направено след широка обществена дискусия и на хората да бъде ясно.

П. Москов: Защото, ако политика, извинете, д-р Ленков...

Д. Ленков: Не, няма нищо.

П. Москов: ...ако политика е това да раздадеш на калпак на болниците някакви пари, които имаш, това може да го прави ваш счетоводител, който е в съседната стая. Касата, издръжката на касата струва 50 милиона годишно. Твърде скъпо удоволствие за работа за един счетоводител. Това нещо се управлява на ръка, управлява се ежедневно. Не може да чакаме след 2 месеца да видим колко са изхарчили болниците. Боже господи, вие имате 300 точки, които финансирате. Всеки следобед оттам може да получавате информация колко са приети, колко са изписани, колко са приходите и колко са разходите. Толкова ли е сложно?

Водещ: Така, както го обяснявате, не изглежда сложно, обаче, както се вижда...

П. Москов: Ами, като че ли не е.

Водещ: Липсващото...

П. Москов: ...да разхвърлим едни пари на калпак и всички доволни в мизерията, нали. Срещу това сме категорично против, независимо на каква цена.

Д. Ленков: И липсва политическа воля, липсва политическа воля за решение на този проблем.

Водещ: Така. Трябва да сложим край на разговора. Аз ви благодаря за участието. Липсва политическа воля, каза д-р Ленков. От друга страна пък, вие казвате, че ГЕРБ май ни е излъгал за това, че иска да прави реформи в здравеопазването. Ще видим, ще следим още тази тема. Тя изглежда наистина безкрайна. Благодаря ви още веднъж.

Пресконференция на ДСБ, 27.09.2010

 

Петър Москов: Добър ден! Предлагам да започваме. Искаме да представим на вашето внимание обобщението на дискусиите, които водихме на днешното заседание на Националното ръководство на ДСБ. Те бяха основно по две теми. Първата във връзка със сериозните противоречия за въвеждането на религията като задължително избираем предмет в училището. И втората във вързка с кризисната ситуация в здравеопазването, което може би се превръща в перманентна наша тема. Заповядайте г-н Янакиев по първия въпрос.

Калин Янакиев: Уважаеми представители на медиите това, което държим да ви кажем е, че партия Демократи за силна България се отнася положително към искането на една немалка част от нашата общественост за въвеждане на задължително изучаване на предмета „Религия” в българското училище и държим да напомним, че въвеждането на този предмет стана по време на правителството на ОДС, правителството на Иван Костов. Всъщност това е единственото правителство, което е направило нещо реално по този въпрос. Тогава предметът „Религия”, аз държа да подчертая това, предметът „Религия”, а не вероучение”, не проповядване на религия в училище беше въведен като свободно избираем предмет. Имаше воля и тенденция той да се превърне в задължителен предмет. Мандатът тогава не стигна да се осъществи тази идея.
Ето защо ние днес се отнасяме с разбиране и с положителност към концепцията на Светия синод на Българската православна църква за този предмет. Държим да подчертае, че доколкото ние сме запознати с тази концепция, тя е концепция именно за въвеждане на предмета „Религия”. Сиреч даваме възможност на нашите деца да се запознаят с фактите, истината, историята на традиционната за българите религия – християнството. И по този начин да попият индиректно и високите ценности на християнството, които стоят в основата на нашата култура.
В този смисъл призоваваме високите фактори и министерството включително да се отнесат със сериозност и разбиране. Да прочетат тази концепция. Ние казваме, че я приемаме сериозно, защото тя се явява развитие на нашата концепция от времето 1997 – 2001 година. Още повече, че тя по никакъв начин не сегрегира, не разделя децата на религиозни и децата на атеистични семейства, защото ако прочетете тази концепция ще видите, че в нея се предлага задължителното изучаване на религия да може да бъде избирано тъй щото децата от атеистични семейства да учат „Етика” в един по секуларен вид, а децата на другите семейства да избират да изучават историята на религията. Впрочем това е немския модел на обучението по религия, от който сме се ръководили ние навремето и доколкото разбираме от него се е ръководела в момента и концепцията на Светия синод. Още веднъж подчертавам, че като дясна партия, като партия загрижена за ценностното изграждане на нашите деца ние сме първите, които сме направили истинска политическа стъпка в това отношение и сега неможем да не поддържаме искането на една голяма част от нашата общественост, която ние видяхме събрана на площад „Свети Александър Невски” преди няколко дни.

Петър Москов: Благодаря ви г-н Янакиев. И по втората така обявена тема за здравеопазването. Наистина диагнозата е, че кризата в здравеопазването се задълбочава от ден на ден. В тази връзка решението на Националното ръководство на ДСБ е да предложи първо в рамките на Синята коалиция и после на управляващите разговор в рамките на който ние трябва да уточним сами за себе си като Синя коалиция и като подкрепящи това управление има ли всъщност реформа или не. Какво казваме, какви въпроси ще зададем и на какви въпроси ще изискваме отговори.
Първо, предвижда ли се бюджета на Здравната каса за следващата година да бъде използван единствено и само за здравеопазване или отново някой има планове за него. Това включва и въпроса – счита ли моментното управление на ГЕРБ, че финансирането на болниците трябва да бъде еднакво мизерно на калпак. Без да се отчита качеството, количеството на работа в различните болници. Начинът, по който се предлага услугата в различните места. Тоест това е ход, който загробва и работещите болници в момента. Дали те смятат да продължават с това?
Второ, до каква степен те смятат да се придържат към споразумението, което Синята коалиция и ГЕРБ подписаха при гласуването на бюджета миналата година. Там има конкретни ангажименти с подписа на финансовия министър Симеон Дянков, с подписа на председателя на групата на ГЕРБ г-жа Фидосова. Те изискват определено финансиране в спешната помощ, финансиране в онкологията и определен бюджет за болниците при случване на реформи. Въпросът е до каква степен ГЕРБ смята да се придържа или да денонсира едностранно това споразумение с нас.
Трето, въпросът за въпросната с индивидуална електронната здравна карта, за която ние някак си проглушихме ушите на света и сигурно вече ви е скучно да слушате. В концепцията, която днес здравния министър ще изложи пред Тристранния съвет, за „добро здравеопазване до 2015г.” ако не се лъжа едно такова помпозно заглавие носи концепцията пише, че тази карта ще бъде въведена ако има финансиране за това. За нас това е категорично неприемливо. След като самия министър председател се е ангажирал с това, че това е крайъгълен камък на цялата реформа, която веднъж осъществява възможността за наш достъп системата и втори път дава контрол върху системата, за да можем наистина парите да отиват там, където реално са били изразходвани. Не може в септември месец 2010 ние да не знаем дали ще има пари за тази здравна карта.
И не на последно място. Много подробен анализ на идеите на ГЕРБ за реформи в здравноосигурителния модел. Това, което излиза като първоначални идеи е твърде тревожно, защото не може на базата на 1 200 милиарда с прогнозните предвиждания за следващата година около 2 милиарда резерв на касата да вкарваме в парламента идеи за допълнително натоварване със здравни осигуровки плащащата част от населението. Това за нас е недопустимо и неможе да бъде самоцел. Ако така ще си набавим парите, не е това начина. На всички тези въпроси, както и на финансовата рамка, която да валидира тези добри идеи, които между другото фигурират в повечето от политическите програми на партиите явили се на изборите. На базата на това ние ще съставим нашето отношение към процесите. Тоест има ли здравна реформа? Ще се случи ли тя реално или се лъжем за това? На базата на отговорите на тези въпроси от страна на ГЕРБ ние ще направим нашата оценка и е възможно при липса на движение в тази посока да подновим нашето предложение към г-н Борисов да направим промени в екипа, който води тази политика. Защото вероятно е нужно да бъде поставен човек или хора които се ползват с някакво сериозно доверие, политическо или икономическо доверие вътре в самото мнозинство. Не може сам човек да бъде оставен да се оправя без финансова рамка, без логистична подкрепа с нещо толкова тежко.
В общи линии това е, което бихме искали да кажем по тази тема за момента. Това е пак казвам нашето предложение към партньорите ни от Синята коалиция след което то ще бъде валидирано като покана за официален разговор с ръководството на ГЕРБ.
Моля въпроси.

Ако може на тема религия г-н Янакиев да каже? Лансират идеята за провеждане на референдум за въвеждането на религията като задължително обучение използвайки това, че думичката „задължително” не е много в унисон с тях. Смятате ли, че трябва да има такова нещо?

Калин Янакиев: Не, не мисля. Аз още веднъж искам да подчертая следното. Става дума за форма на обучение дето се нарича задължителна, защото децата ни ще бъдат задължени да изберат един от двата варианта на обучение по Етика и основна история на ценностите на Европа, в която живеем. Едните ще получават тези познания в един по-светски вид, ако семействата им имат изричната воля за това. Другите ще бъдат свободни да изучават тези ценности, историята на тяхното внедряване в европейското ни самосъзнание като изучават историята, основите на християнската религия. В този смисъл ние разчитаме и онова, което е написано и в концепцията на Светия синод към която отново призовавам, че трябва да се отнесем сериозно. Имаме изключително удоволетворение за това, че тя много прилича на онова, което ние по времето на управлението на г-н Иван Костов разработихме. Като под знание на религия, аз отново подчертавам не вероучение, в самата концепция на Синода не пише вероучение, а религия. Ние го въведохме. Много прилича на онова, което ние въведохме тогава на това, което се въвежда сега. Не може да се прави референдум за всяко нещо. Утре някой може да поиска референдум за това дали децата ни задължително трябва да изучават история или класическа литература, а може би само съвременна. Това е несериозно.

Много църкви се реформират. Те са модерни и привличат младите хора. Българската църква като че ли е заспала. Тя отдавна не е духовна опора на българина в тези тежки времена. Разбира се не е коректно. Нямаме право да критикуваме църквата, но в крайна сметка живеем в свободно общество. Вашето мнение по този въпрос? С какво да привлече църквата младите хора?

Калин Янакиев: Искате да ви отговоря накратко? Трудно, предвид многобройните въпроси и тревоги, които експлицирахте пред нас. Трудно е, защото ще трябва да ви кажа личното си мнение, а аз тук говоря от името на партия Демократи за силна България, от името на нейното Национално ръководство. Аз не съм съгласен с вашето наблюдение. Особено що се отнася до църковния живот в големите градове. Разходете се в много от столичните храмове или в други храмове на големите градове и ще видите, че там вече има свещеници, които са станали такива на съзнателна възраст, даже са се кръстили на съзнателна възраст и храмовете далеч не са пълни само с онези престарели хора. Християнството отдавна не е терапия за третата възраст. Християнството се връща в градовете и би трябвало да организира своя живот така щото да навлезе по-дълбоко в живота на хората. Аз лично му го желая, но това е съвършено отделен въпрос, който не касае обсъдения днес от нас въпрос в искането за изучаване на религия в българското светско училище.

Г-н Москов, трябва ли нещо да се промени в управлението на Здравната каса и не смятате ли, че системата на здрвеопазването е в криза заради Симеон Дянков, може би най-вече заради него?

Петър Москов: При предстоящ вот на недоверие от страна на опозицията да говорим за искане на оставки и за смяна на Симеон Дянков е най-малкото некоректно спрямо ГЕРБ, с който ние сме в партньорски отношения и сме заявили, че подкрепяме това правителство. Но ние го подкрепяме на базата на политики, които трябва да води. Затова дали Симеон Дянков, дали Борисова, дали Борисов трябва да кажат дали тези политики ще бъдат изпълнени, има ли финансова рамка за тях и какъв е времевия коридор, който става все по –тесен, за да бъдат реализирани. Ако те бъдат реализирани всеки един от тези части на пъзела докаже своя смисъл на съществуване в рамките на тази реформа, тогава мен не ме интересува как се казва човека, който ще го реализира. И пак казвам въпросът не е персонален. Реформата не е смяна на хора, а смяна на политики. Реформата е подобряването на качеството, а не рестрикция. Ако ние се разминаваме по толкова драстичен начин в разбирането си за реформите, тогава очевидно може би ще последват и въпроси за персоналната позиция на един или друг. В момента пак казвам по две причини, първата, че е невъзможно в условията на политически вот на недоверие да искаме оставки. Втората, защото за нас е важна политиката, която се върши, а не конкретния носител. За конкретния носител право на избор има г-н Борисов. А относно политиката на касата, наистина там има много сгрешени неща.

Във връзка с президентските и местните избори г-н Костов каза, че със СДС ще има коалиция?

Петър Москов: Нашите разговори със СДС тепърва предстоят за оформянето и начина на явяване. При всички положения и при нас, и при СДС държим на това и ще го отстоим Синята коалиция да се яви на изборите заедно. И не само заедно ами разширено като една дясна алтернатива за управлението на българските градове. Разбира се, че това минава през комплексно споразумение за явяването ни на цялата тази серия от избори.

Защото като че ли се подразбра, че те искат да сте заедно само за президентските избори, но не и на местните избори.

Петър Москов: Не вярвам някой да мисли такова нещо, защото би било несериозно.

Има те ли анализ вътре в Синята коалиция по хода на здравната реформа?

Петър Москов: Вътре в коалицията и СДС и в ДСБ има и по-умерени и по-радикални мнения. Аз затова казвам какво е нашето предложение, което ние ще предложим на СДС и заедно с тях би трябвало да извървим този път. Пак казвам, въпросът е следва ли се политика? Как е следвана до сега? Оценка на хода до тук и ясни времеви и финансови рамки на това, което предстои. Ако това се случи – ОК. Ако не се случи дали някой ще бъде сменен, дали няма да бъде сменен без отново да се реализира политика, за мен не е толкова интересно. Като се смени Нанев какво?

ГЕРБ следва ли тази политика, която обеща?

Петър Москов: Като че ли към момента ние сме по-скоро разочаровани от темповете и координацията на цялата тази работа. Пак казвам, по основни параметри на тази реформа министъра на здравеопазването не е наясно дали ще може да получи финансиране, за да го финансира. Министъра на финансите не е наясно дали ще може да отпусне това финансиране, защото трябва да покрива разходи в други сектори, които пък не са реформирани на базата на нашите предложения. Те са скачени съдове. Ако се окаже, че една година просто си чешем езиците с ГЕРБ няма да бъде добре. Нито за нас, нито за ГЕРБ. Но това е най-малката беля. Няма да бъде добре нито за хората, които ще ходят на училище, нито за хората, които ще влизат в болница и т.н. Тоест за нас е важно провежда ли се политика, финансово осигурена ли е тази политика и ще се случи ли? Вече нещата не опират до отлагане във времето било чрез персонални смени, било чрез дългосрочни мащаби до 2015г. има остри неща, които трябва да се случат сега, защото системата колабира.
Благодаря ви за вниманието.

Генерал Атанас Атанасов: Парламентът да се ангажира с криминалното му минало

 - Г-н Атанасов, Волен Сидеров показа документ от министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, че не е работил за службите. Какъв е вашият коментар?

- Този документ не дава отговор на основните въпроси - задържан ли е той през 1984 г, от народната милиция с 1000 лева белязани пари в джоба си, водено ли е срещу него разследване и как е приключило?
По отношение на документа, който е дал Цветанов, смятам, че министърът си е превишил правата. Само един архив от цялото архивно стопанство на МВР беше разсекретен със закон и предаден на специална комисия. Останалите архивни единици в МВР се подчиняват на общия ред по Закона за защита на класифицираната информация. И ако определени документи са имали гриф „Строго секретно" (както е в конкретния случай със Сидеров, б.а.), за тях има срок на секретност 30 години. Независимо от това Цветанов е дал документ на Сидеров. Аз питам, ако едно лице, сътрудник на народната милиция, подаде молба до Цветанов, той ще му издаде ли документ, че е сътрудничил на милицията? - Не, разбира се, защото ще издаде държавна тайна! Затова смятам, че Цветанов си е превишил правата, за да предпази коалиционния си партньор.

- Имате пи отговор защо при подобно заключително постановление делото срещу Сидеров не е влязло в съда?

- Тези неща трябва да се изяснят. Трябва българското общество да разбере за криминалното минало на човека, който днес подкрепя правителството. Дали самият той е склонен към изнудва^
на партньорите си? Ако е така,както е записано в заключението на следователя, представяте ли си колко ще струва
сигурността на кабинета днес! Човек, който преди 26 години, по време на комунизма, е бил готов да извърши криминално престъпление, за да получи 1000 лева. на какво пи е способен заради 1 милион лева днес? \Л от тази персона зависи стабилността на държавата. Много жалко...

- Чий ангажимент е да се провери защо преписката от следствието, която е завършила с обвинително заключение за предаване на съд, не е стигнала до съдебна зала?

- Тези обстоятелства трябва да бъдат проучени от парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред!

- Какъв е мотивът за това? Парламентът не е разследващ орган.

- Именно тази комисия контролира МВР. Касае се за криминално престъпление, което е било разследвано от народната милиция, която е прераснала днес в полиция - съставна част от МВР

- По тази логика комисията за контрол на ДАНС в парламента също ли трябва да вземе отношение, тъй като Сидеров е неин член?

- Проблемът е в това - дали Сидеров има качества да бъде член и председател на тази
комисия. Недопустимо е един човек, който има характеристиката на изнудвач и е склонен към използване на шантаж за постигане на крайни цепи, днес да бъде председател на каквато и да е комисия в. Народното събрание! И именно заради членството на Сидеров в тази комисия би трябвало да се изясни криминалното му минало. Ако е прикривано толкова години извършеното престъпление, без да е осъден Сидеров, би следвало да се изясни от парламента какви са причините за това. В крайна сметка лидерът на „Атака" не е бил осъден при безспорно установено извършено криминално престъпление.

Димитър Бъчваров: Липсата на реализъм ще ни струва много голям дефицит и отключване на наказателна процедура

Водеща Юлияна Стоянова: Нели Тодорова е в студиото вече, за да продължим темата за започващата мисия на МВФ и държавния бюджет със заместник-председателя на ДСБ Димитър Бъчваров. Добър ден и на двама ви.

Репортерка Нели Тодорова: Добър ден, г-н Бъчваров.

Димитър Бъчваров: Добър ден.

Репортерка: Да започнем оттам, вероятно от фонда ще определят като изпълним бюджет 2010, след като беше прекроен и заложихме, така, доста сериозен дефицит. Въпросът обаче е доколко ще им се спори реален проектът за догодина, как мислите вие?

Д. Бъчваров: Ами, числата, които са публикувани като основни параметри на макрорамката, а оттам съответно и на бюджета за догодина, ми се струват твърде оптимистични - 3,6 реален ръст при 3,6 инфлация означава в абсолютна стойност брутният вътрешен продукт да нарасне някъде с около 6 милиарда лева повече в сравнение с очаквания за тази година, т.е. с планирания за тази година, или, както МВФ прави разчетите, това значи някъде към 77 милиарда лева, струва ми се това нещо нереалистично и ще ви кажа защо. Основният фактор, който правителството обявява като положителен за излизане от кризата и за нарастване на икономиката, това е износът. Е, добре...

Репортерка: Износът обаче за съжаление не вкарва данъци в страната.

Д. Бъчваров: Да, най-малкото износът не вкарва ДДС, който е основният приходоизточник.

Репортерка: Именно.

Д. Бъчваров: Но дори да се абстрахираме от това, вижте, в Европейския съюз прогнозират ръст под 1,5 за догодина, за 2011 г.

Водеща: Ние 3 пъти повече.

Д. Бъчваров: А ние 2,5, да кажем, почти 3 пъти повече, това не е реалистично. За тази година Европейският съюз очаква растеж от около 0,7 на сто.

Водеща: Какво ще ни струва липсата на този реализъм обаче?

Д. Бъчваров: Липсата на този реализъм ще ни струва много голям дефицит и при всички случаи отключване на наказателна процедура, което е по-лошо, в страната вече няма резерви. Около 6 милиарда и 200 или 300 милиона в момента е фискалният резерв, но от него 4,5 милиарда са неоперативни. Там са т.нар. фондове, рискови фондове. Това е Сребърният фонд...

Репортерка: Парите, които не можем да ползваме, за да пълним дупки.

Д. Бъчваров: Да, които не може да се ползват. И като се направи нереалистичен бюджет за догодина, то тогава вече ще трябва много спешно, не навреме, не по нормалните процедури да се търсят пари за финансиране на тези дефицити, а както в едно семейство, така и държавите, когато излизат и казват спешно ни трябват пари, защото сме го закъсали, това означава скъпи пари и така се получава една спирала, която не е в полза на България, не е и в полза на който и да било гражданин.

Репортерка: Плановете на правителството са дефицитът догодина да се финансира и чрез пускане на облигации, иначе казано, България ще емитира дълг, инвеститорите ще го купят и след време ще трябва да си върнат вложеното с лихвите. Въпросът обаче е можем ли да сме сигурни, че ще има интерес за 1 милиард български облигации?

Д. Бъчваров: Вижте, въпрос на цена. Ако...

Репортерка: Въпрос на лихва.

Д. Бъчваров: Да, именно, лихвата е цена на парите. Ако ние платим много висока цена, да, интерес ще има, точно това казах преди малко.

Водеща: То ще излезе пирова победа обаче.

Д. Бъчваров: Ами, не, то не е победа, то е поражение.

Водеща: Затова казвам пирова.

Репортерка: Добре, какво бихте посъветвали вие?

Д. Бъчваров: Ами, първо, да се прогнозира реалистичен бюджетът догодина. Не бива според мен да отиваме на ръстове, надхвърлящи с 1-2 десети пункта прогнозния ръст в еврозоната, за да запазим някакъв реализъм в самооценката и оттам вече да се свият разходите, ако искаме да се поберем в планирания дефицит от 2,5 процента от брутния вътрешен продукт, какъвто правителството предвижда. Тоест опасявам се, че малко...

Водеща: Кои разходи още обаче да свиваме?

Д. Бъчваров: ...малко спекулативни са данните, просто се залагат по-добри данни, за да се поотложат...

Репортерка: За да може да се заложат и повече пари за харчене.

Д. Бъчваров:...да се отложат болезнените съкращения на разходите, да.

Репортерка: Въпросът е, че ДСБ редовно отправя финансови, критики към финансовите решения, към финансовото управление. Ако този бюджет влезе в този му вид в Народното събрание, както е проектът в момента, това означава ли, че вие ще гласувате против този бюджет?

Д. Бъчваров: Ами, ако той влезе без доказателства за неговата изпълнимост, а засега такива няма, всичко зависи от това как ще се развие дебатът, колко ще бъдат готови вносителите, как ще докажат изпълнението, защото, вижте, дори и за тази година съвсем не са, така, розови нещата. Ето, вече приключила е реколтата, прибрано е житото, слънчогледът, царевицата, приключил е гроздоберът, приключил е летният туристически сезон, никъде няма някакви ръстове. Нали разбирате? А всъщност се очаква второто полугодие на тази година България да произведе 9 милиарда повече брутен вътрешен продукт от предходното шестмесечие. Това също е много проблематично и едва ли е реално.

Водеща: И доста оптимистично, да.

Д. Бъчваров: И много оптимистично. Този оптимизъм не е от полза, той е, така, доста спекулативен. Така че, ако не може да се докаже това, което се внесе, тази розова прогноза, ние не можем да носим отговорността за, така, нагласени параметри и които няма да се изпълнят.

Репортерка: И не бихте подкрепили такъв бюджет.

Д. Бъчваров: Така е в политиката.

Водеща: Аз не знам колко розово звучи обаче фактът, че заплати и пенсии се замразяват, като знаем, че все пак ще има и инфлация, което означава, че доходите на хората реално падат.

Д. Бъчваров: Зависи от каква гледна точка. Това може скоро да ни изглежда много розово пред перспективата да бъдат намалени.

Водеща: Намалени.

Репортерка: Да.

Водеща: Ами, те реално се намаляват така или иначе, така че въпросът вече ще бъде с колко.

Д. Бъчваров: Е, така, така е, но ако се намалят и в номинално изражение, тогава вече запазването ще ни се вижда много добро.

Репортерка: В смисъл, ако ги изяжда не само инфлацията, а ни се отреже и заплатата.

Д. Бъчваров: Моля?

Репортерка: Имам предвид, ако доходите ми ги изяжда не само инфлацията, а някой ми намали и заплатата.

Д. Бъчваров: Именно.

Репортерка: Може и по-лошо.

Д. Бъчваров: Ами, вижте, до такива кризисни моменти стигат дори страни с много по-стабилна икономика в момента в Европейския съюз от нас, дори не говоря за класическите примери Гърция и Румъния. Примерно малко известно е, че дори в Германия се обсъжда, макар и минимално намаляване на средното ниво на пенсиите, с около 2,5 процента, дори и там. Във Великобритания този въпрос се разисква.

Водеща: Там имаше орязване и на социални привилегии за...

Д. Бъчваров: Така че ние да не се плашим от запазването на размера на пенсиите и заплатите.

Водеща: Аз мисля, че достатъчно изплашихме нашите слушатели. Много ви благодаря за този разговор. Заместник-председателят на ДСБ Димитър Бъчваров, интервю на Нели Тодорова.

Следваща »