Тъжна Мати Болгария /по Неофит Рилски/

  Месец август -както се знае - е отпускарски месец.Слава Богу, тази година отмина без големи катаклизми и нещастия - ако изключим пожарите в Русия, наводненията в някои страни и големите жеги.Но въпреки това за мене той беше т...

Иван Костов: Истинската реформа е надграждане над вече свършени неща (+ВИДЕО)

Водеща Ели Гигова: Добро утро и от нас отново.

Водещ Витомир Саръиванов: Ето ни отново в нашето студио.

Водеща: Кръстили сме следващата ни тема "Ще издържи ли бюджетът до края на годината". Един от най-подходящите гости, разбира се, е съпредседателят на "Синята коалиция" г-н Иван Костов. Добро утро.

Иван Костов: Добро утро.

Водещ: Добре дошъл.

Водеща: Имам един много хубав цитат от вчерашното ви изказване: "Икономиката заспива, подобно на мечка се прибира в бърлогата си". Защо използвахте точно това сравнение?

Ив. Костов: За да илюстрирам обстоятелството, че се увеличава размерът на сивата икономика. Това е скритата част, невидимата на икономиката, която не се облага с данъци и която е. .. на практика се прави встрани от правилата на страната. Затова казах, че се скрива. Скрива се заради много тежката конюнктура, заради спада. Няма, няма растеж . . .

Водещ: Странно е, защото пък цяло лято слушаме оптимистични прогнози. . .

Водеща: Как излизаме от кризата по Димитровден.

Водещ: . . .а от статистиката излязоха с едни числа, които показваха как икономиката се развива добре, как има ръст, как всеки, който дойде тук при нас и казва - ще излезем от кризата по Димитровден, днес - ще излезем по Ивановден, днес - ще излезем не знам кога си. Всеки си има свое мнение, пък изведнъж вие казвате, че тя чак се е скрила в бърлогата си.

Ив. Костов: Странно е, наистина едни данни, които бяха по-лоши от очакванията, бяха интерпретирани едва ли не като обрат. Всъщност икономиката. . .

Водеща: А защо са така интерпретирани според вас?

Ив. Костов: Ами, питайте колегите ви журналисти и представителите на правителството, които предполагам, че са задали този тон. Истината е, че се очакваше между половин процент спад и един процент спад. Спадът е 1,5, за второто тримесечие, оформи спад за първото полугодие около 2,5 процента, което си е продължаване на кризата. Икономиката 20 месеца слиза надолу, по стълбите надолу. Тя не върви нагоре. . .

Водеща: Тоест вие не виждате излизане от кризата?

Ив. Костов: Ами, то никой не може да види. Обективно, който разбира от анализ на икономика, той не може да каже, че икономиката е тръгнала да се възстановява. Лошото е, че. .. в смисъл лошото е, аз не искам да използвам тази дума въобще заран, но неприятното е, че в оставащото полугодие на годината трябва да се случи 3,5 процента растеж средно, за да се получи правителствената прогноза от 1 процент растеж тази година, което няма как да се случи.

Водещ: То даже няма и полугодие, те 4 месеца реално останаха.

Ив. Костов: Да де, но да се надяваме, че нещо туризмът се е развил силно.

Водещ: През лятото. В крайна сметка обаче вие за първи път може би, така, малко по-остричко се изказахте конкретно и поименно. Фиксирахте Симеон Дянков като министър на финансите. Казахте, че още малко, ако добре съм разбрал думите ви, още малко ще продължи вашата подкрепа на неговата работа и че през есента бихте могли да бъдете и доста по-остри към него, с желание евентуално дори и за неговата смяна, ако добре схващам.

Ив. Костов: Той е пред едно изключително изпитание. Той трябва да успее да удържи изпълнението на бюджета, което е много трудно в тази конюнктура на икономически спад и на бързо увеличаване на скритата, сивата икономика.

Водеща: Вие дори заговорихте за повторна актуализация на бюджета.

Ив. Костов: Да, за съжаление, ако не успее да се справи правителството, в частност това, разбира се, ще се припише на Симеон Дянков, но това е целият икономически екип, а и не само той, защото за това да не се разраства сивата икономика отговаря и Министерството на вътрешните работи, отговаря и Министерството на правосъдието, нали, по определен начин. Но ако той не успее да се справи и се формира нов голям дефицит, който не е разчетен, тогава трябва да се влиза в Народното събрание и да се иска разрешение да се изхарчат повече пари, отколкото са събрани. Освен това трябва да се намери начин да се финансира такъв допълнителен дефицит. Това е много сложно, при положение че този дефицит, който е предвиден сега в закона, ще се финансира от фискалния резерв. Само че той се изчерпва и на практика няма от къде да се финансира. И се появяват два много тежки въпроса. Очевидно е, че това води към дестабилизация.

Водещ: Вие сте се пекъл на този огън между другото, аз само да направя една препратка. . .

Ив. Костов: Вярно е.

Водещ: . . . преди години.

Ив. Костов: Много пъти съм влизал за актуализация, така е.

Водещ: И как сега гледате на това нещо? Със съчувствие ли гледате на работата на Дянков?

Ив. Костов: Да.

Водещ: Опитвате ли се по някакъв начин да помагате за това, което трябва да се случи и. . .

Ив. Костов: Безспорно.

Водещ:. . . и въобще слушат ли ви, разбира се?

Ив. Костов: Безспорно със съчувствие, защото аз съм влизал за актуализация през 1990 г. и знам, че няма по-неприятно нещо за финансовия министър тогава, когато това, което той е предложил и е прието от Народното събрание, не се изпълни и той трябва да влиза пак и да, така да се каже, да се явява на поправителен, и то втори път, и трети път. Това е ужасно. Това не го пожелавам на никого, защото дебатът е много тежък. Опозицията, пък и управляващите, защото дебатът е много тежък. Опозицията, пък и управляващите не. .. са много остро критични, и то е нормално, нали, поверени са ти държавните финанси, нали, и ти не се справяш. Това е посланието от такова нещо.

Водещ: И тогава персонална ли ще бъде вината? В смисъл, ако се стигне до такова нещо, смятате ли, че Симеон Дянков трябва да стане изкупителна жертва и. . .

Ив. Костов: Не, аз считам. . .

Водещ: . . . неговата смяна, това ли ще бъде панацеята за правителството?

Ив. Костов: Значи, първо, аз искам да се справят. Искам .. . и ние всички желаем, тъй като ние все пак подкрепяме това правителство, ние искаме този риск да не се случи. Искаме да не се превърне в опасност за финансовата политика и за бюджетната политика на страната. Искаме някак си да се справят. Има комплекс от мероприятия, които те провеждат, и искрено желаем да се разкрият нови приходи, да съберат тези приходи, изобщо да се справят, примерно с производителите на алкохол, които използват фалшиви бандероли, и с цигарите контрабандата. Изобщо желаем да се справят. Но ако не се случи, тогава наистина ще стане много тежко за страната. И тогава трябва да гледаме не състава, който ни ръководи, на правителството, трябва да гледаме по-скоро интересите на страната. И тогава въпросът знаете ли как стои? Коя е тази политическа конфигурация от правителствен състав, от хора, които биха могли да върнат доверието, за да може нещата да тръгнат добре. Защото видимо е, че доверието на чуждестранните инвеститори например се губи, а то е най-чувствителният индикатор.

Водеща: Добре. . .

Ив. Костов: Четири пъти и половина са спаднали чуждестранните. . .

Водеща: Днес четем за писмото от г-н Зелик към Барозу как хвали реформите на г-н Борисов и т.н. Все пак това идва от Световната банка. Това не е ли добър знак?

Ив. Костов: Това е добър знак, но Световната банка винаги е била морковът в системата морков и тояга, а тоягата е била Международният валутен фонд, така че просто имайте предвид, че това е морковът. Само че ще дойде и Международният валутен фонд непременно, ако има прекомерен дефицит, т.е. ако не се спазват параметрите и се случи този риск, за който ние предупреждаваме сега, фондът ще дойде и ще дойде с много сурови. .. и идеи за.. примерно за вдигане на данъци, за намаляване на заплати, на пенсии, както беше в Румъния.

Водеща: Много говорите за сивата икономика. Какви са доказателствата според вас, че тя процъфтява? Иначе постоянно слушаме за акции, как тя се удря и т.н.?

Ив. Костов: Да, но истината е следната - че при 2,5 процента спад реално на икономиката и около 2,5 процента инфлация номиналният състав на брутния вътрешен продукт е почти същият, както миналата година, т.е. 30,4 млрд., сега е 30,5 млрд. примерно, да кажем, а тези 30,5 млрд. са малко повече от тези, които са миналата година, но миналата година са събрани ДДС и акциз със 17 процента повече от тази година. Защо при едни и същи доходи, защото брутният вътрешен продукт всъщност са всичките доходи в страната, не могат . . . се събират 17 процента по-малко данъци? Това е ясен инди. . .

Водеща: Кризата не помага ли?

Ив. Костов:.. не, кризата е причинила този спад и все пак тези доходи ги има, нали, но приходите от тяхното облагане са спаднали рязко, което означава, че. . .

Водещ: Искате да кажете, че правителството на тройната коалиция си е вършило по-добре работата, отколкото правителството на ГЕРБ?

Ив. Костов: Не, искам да кажа, че правителството на тройната коалиция управляваше в много благоприятна конюнктура и световна, и вътрешна, българска. Тя не е негова заслуга. Не може да се каже, че е заслуга на едно правителство. То е като доброто време.

Водещ: Ама, тогава не трябва да обвиняваме и ГЕРБ по същата логика.

Ив. Костов: Лошото е, че сега. . . Не, ние не обвиняваме ГЕРБ. Ние искаме, ако ще се разваля времето, да вземем чадър, нали, защото. . .

Водещ: И Никол така ни посъветва преди малко.

Ив. Костов: Ами, да, и аз точно този образ използвах, защото ако ние виждаме, че времето е много лошо, а пък отиваме съвършено неподготвени, нали, на пикник, ще бъде много жалко.

Водеща: Продължава ли да е добър диалогът между вас и управляващата партия?

Ив. Костов: Ами, има диалог. Всичко това, което вчера беше казано, е известно на министър-председателя. Той е предупреден предварително, воден е разговор с него, консултирали сме се в "Синята коалиция", Мартин Димитров е в течение, така че. . .

Водеща: Има ли чуваемост според вас?

Ив. Костов: Ами, ще видим.

Водещ: Тази ужасна дума.

Ив. Костов: Всичко зависи от действията. При правителството има малко значение какво говори, има значение какво прави, нали? Правителството е действен, това е изпълнителна власт, нали, не е . . .
Водещ: Аз съм си извадил нещо от това, което казахте вчера, че трябва да се погледнат бюджетите на Националната агенция за приходите, митниците, осигурителния институт и здравноосигурителната каса, и искате ръководителите да бъдат изслушани в бюджетната комисия за изпълнението на техните приходи и общото състояние на бюджета.

Ив. Костов: Да, и да направят прогноза, да кажат как ще свършат.

Водещ: Това ли са. . . Аз понеже се опитвам все някакви конкретни неща да извадим от разговора, това ли са хората, които персонално бихте обвинили в несвършена работа?

Ив. Костов: Не, очевидно ще носят отговорност тези, които не. . .

Водещ: Така и трябва да бъде.

Ив. Костов: . . . събират приходите, които държавата очаква. Това е тяхната, така да се каже, персонална професионална задача. Работата е там, че няма да се случат две неща. Ръководителят на НОИ каза, че коригира прогнозата си за дефицит, защото се появи прекомерен дефицит вътре в пенсиите от 207 на 260 милиона, което означава, че там ще се отвори дупка. Ние трябва да го чуем това официално, да го чуем при изслушване, вътре в парламента. Трябва да бъде заявено с авторитета на Националния осигурителен институт пред авторитета на Народното събрание. Също така трябва да се изслуша здравната каса, защото там трябва да се приключи с шестотин шейсет и няколко милиона излишък, за да може пък да се неутрализира влиянието на дефицит, който се случва на други места в страната. Но работата е там, че болниците, и то особено тези, които лекуват, големите окръжни болници, които всъщност, върху които пада защитата на здравето на хората, те формират огромни дефицити, в смисъл заявяват поръчки, получават доставки от техните доставчици и не се разплащат. Примерно най-голямата болница, пловдивската окръжна болница имаше някъде към май месец около 40 млн. неразплатени, представяте ли си, 40 млн. само една наистина голяма, може би най-голямата болница, а общо тези неразплатени са около 350 млн. през май месец. Ние искаме да ги видим сега, защото се получава така - 660 млн. би трябвало да е излишъкът, обаче болниците натрупват 350 млн. неразплатени. На практика никакъв. .. не се получава този излишък, то се формира. . . формира се задължение на държавата. И това е много тежък проблем. И. . . разбира се, и приходите на републиканския бюджет. Нека си спомним, че още когато се актуализираше бюджетът и шефът на НАП, и шефът на митници казаха, че няма да съберат 500 млн. И това като се добави към тая картина, и става наистина много тревожно. Т.е. има риск, който е видян още, когато е правен актуализираният бюджет, и въпросът е дали е неутрализиран рискът. Това искаме да видим при това изслушване.

Водещ: А смятате ли, че ще ви дадат реалните данни и всичко това, което ви кажат, ще . . .

Ив. Костов: Е, все пак това е Народно събрание сега, няма да. . . Там не бива да се лъже, защото ако се лъже. . .

Водещ: Казвате не бива, е хубаво.

Ив. Костов: Да.

Водещ: Не казвате никога не се лъже, а не бива да се лъже.

Ив. Костов: Ами, тъй като истината, вие сте прав, лъгано е много в Народното събрание отвсякъде, така че . . .

Водеща: Най-накрая да се каже открито.

Ив. Костов: Ами, много пъти е премълчавана истината, особено когато тя е неудобна, наистина трудна за казване, но в този случай, ако се приеме това настояване и изискване за изслушване, тези хора ще трябва да застанат с целия авторитет на техните институции, това, което стои зад тях. Те няма да могат да говорят от собствено име, ще трябва да говорят именно като институции, и то с желание да се намери решение на проблема.

Водеща: Говорите за болници, проблеми, като цяло реформата в здравеопазването, лекарският съюз плаши с протест. Вие ще подкрепите ли такъв протест?

Ив. Костов: Значи аз лично считам, че лекарският съюз в случая се фокусира изцяло само върху своите интереси. А всъщност интересите на Министерството на здравеопазването, на касата е здравето на хората. Здравето на хората е големият приоритет. Това е, което привлича вниманието ни. Защото от едната страна лекуват няколко десетки хиляди души, от друга страна пациенти са милион, 1 милион и 700 хиляди влизания има в болницата. Можете ли да си представите за какво става въпрос? Тоест гледаме интереса на този 1 милион и 700 хиляди, на тези 2 милиона души, на които им се налага да бъдат лекувани. От тази гледна точка ние трябва да видим тази истинска голяма опасност, за което трябва да алармира лекарският съюз, а не да плаши с протести. В момента могат да се парализират най-мощните, лекуващите болници, големите окръжни и университетски лечебни центрове. Те ако се парализират поради неразплатени сметки, поради недостиг на финансиране, поради лош модел на финансиране от страна на здравната каса, защото тя е решила да раздава на калпак - който както е харчил миналата година, толкова му дава сега, и който е лъгал и е надвишил разходите си, сега пак си е добре, а този, който е бил честен, нали, получава съкращаване с 20 процента и на практика го удушават, нали. Грижата на всички ни би трябвало да бъде за тази най-мощна структура, която лекува хората истински и качествено. Това са, пак да повторя, университетските и окръжните болници. Там трябва да падне голямото внимание и първо те трябва да бъдат защитени, и след това да се гледа всичко останало, защото на практика те гарантират здравето на хората. А не, да ме извиняват, нали, сега пак ще нервирам някоя малка общинска болница, но аз няма да използвам имена и няма да казвам, нали, болницата в Ардино и т.н., но става въпрос за наистина много сериозни неща. Става въпрос наистина за оцеляването на нацията. В условия на страшна демографска криза, ако ние съсипем здравната си система, и то нейната опорна структура болничното лечение, и то това мощното, силното, голямото, къде отиваме като нация.

Водещ: Ама знаете ли, че един от въпросите, които съм абсолютно убеден, че хората много често си задават, е - добре де, изминаха 20 години от началото на промените и изведнъж на 20-ата година се оказва, че все още трябва да правим някакви генерални реформи и че сме на прага на това, както сам казвате, да затрием едва ли не здравеопазването, а другият голям проблем, свързан с пенсионната реформа, която продължава да се говори 20 години за пенсионна реформа. .. е, как пък за тези 20 години в крайна сметка не намерихме начина, по който тези две неща да бъдат направени като хората.

Ив. Костов: Първо. .. първият отговор е труден на този въпрос, който задавате. Във времена на големи промени политиката е непрекъсната реформа, просто адаптация към променящата се среда, към променящите се общи условия, към променящите се обстоятелства, в които се провежда тази политика. И когато е голямо преобразуванието, трябва дълго непрекъснато да се преобразува, за да се намери най-добрият вариант. Това не е лесно за разбиране.

Водещ: Да, разбира се, още повече че хората остават с впечатление, че вместо по-добрия става по-лошият вариант.

Ив. Костов: Да, от друга страна в тоя дълъг период, тогава, когато не се правят истински реформи и тогава, когато се правят палеативни мерки, примерно, когато се съкращават разходите на окръжните. . .

Водеща: Имате ли нещо предвид за реформите на сегашното правителство?

Ив. Костов: Имам предвид примерно намаляването на бюджетите на всички пропорционално. Това е палеативна мярка, това не е реформа. Реформа е да укрепиш това, което работи и това, което лекува, и да намериш друго приложение на това, което не работи и което не лекува. Това е реформа. И тогава просто самата дума реформи се. .. загубва съдържанието си, загубва смисъла си.

Водещ: Ама, това е така.

Ив. Костов: Ние започваме да наричаме реформи. . .

Водещ: То ни е омръзнало да го слушаме това нещо.

Ив. Костов: Да, ние започваме да наричаме реформи лошата организация на това, което ни заобикаля. Ние това казваме, че е реформи, а всъщност истината е, че 9 години след 2001 г. никой не е продължил по стъпките на реформите по простата причина, че те са непопулярни. Те са сурови. Те решават проблемите, но причиняват много неудобства. И големият ни страх, специално на нас, "Синята коалиция", е, че ако се изпусне сега тази есен, следващата година, която е година на избори, никой няма да дърпа дявола за опашката, в смисъл няма да си причинява загуба на доверие, защото прави необходимите сурови реформи.

Водеща: За изборите също е интересен въпрос, но аз искам да ви попитам в медийното пространство доста се поговори за словесната битка между генерал Атанас Атанасов и Волен Сидеров. Вашият коментар по случая.

Ив. Костов: Ще кажа. Има втори план на това, което вие ме попитахте защо така все реформи и все хаос. Втората основна причина е, че няма надграждане на реформите. Всеки, който идва, открива топлата вода и колелото.

Водещ: Е, да.

Ив. Костов: Всеки управляващ започва от себе си, особено популистките формации, които управляваха - Симеон Сакскобургготски визирам, след това тройната коалиция, и за съжаление много от елементите на управлението на ГЕРБ. Те започват отначало, те не виждат направеното и твърдят, че всичко ще направят наново. Истинската реформа е надграждане над вече свършени неща и ще дам един пример с това, което Бойко Борисов каза за пристанищата. Той каза 20 години са унищожавани пристанища.

Водещ: Той така каза много неща между другото. . .

Ив. Костов: Да, само че. .. вижте, за 20 години, първо, са приети и са уредени по европейски начин пристанищните власти, пристанищната администрация, морската администрация. Затворена е глава "Транспорт". За първи път е работено по европейските коридори. Българин оглави една от най-големите организации - ТРАСЕКА, за международни транспортни коридори. Разшири се пристанище, удълбочи се пристанище Бургас. Построи се нов док за сух. . . разтоварване на сухи товари. Построи се терминал в пристанището Поти, грузински, за превоз, железопътен превоз и се направи триъгълник от фериботи. Бойко Борисов не знае, че това е правено в ония далечни времена до 2000 г., и казва, че никой не е направил нищо за това. Това е типичната черта на управления, които не са реформаторски по принцип, а които са популистки. Те искат нещата да се броят от тяхното идване нататък, но не е такава реалността. И за съжаление усилието да се управлява държавата, за да се постигат резултати, иска наистина много упорство, и то върху направения градеж да се направи нещо ново. Това е много по-сложно, отколкото другото. Вижте Ренесансът как се е случил, нали, не са копирали майсторите от Ренесанса класическата. . . но са надграждали върху нея. Взели са я тая култура с нейната архитектура, с нейните форми, с нейната представа за изящност, но са я претворили по съвършено друг начин, но върху нея, не встрани от нея. Ето точно това е, което се иска от нас. А ние като махнем една от основите и се получава това безплътно изкуство на ранно християнската епоха, в което, нали, знаете какви са образите от иконите, знаете. .. всичкото това е, защото е прекъсната цялата нишка на развитие и е направен опит да бъде измислен отново светът, ама той не се е получил точно в този смисъл.

Водещ: При нас този опит се прави през 4 години за съжаление, да си измисля наново светът.

Ив. Костов: И аз мисля, че намерих образ да илюстрирам. Така че. . .

Водеща: Силен сте в илюстрациите напоследък, с мечката също беше интригуващ примерът.

Ив. Костов: Ами, знаете ли. . .

Водеща: Но аз все пак да ви попитам за коментара по все пак горещия въпрос тази седмица, много прочетохме по него, обвиненията срещу г-н Сидеров.

Ив. Костов: Ами, той трябва да отговори, първо, вярно ли е това и ако е вярно трябва да даде някакво обяснение. Това е много просто. Все пак това са съществени неща, само това ще кажа. А иначе, ако . . . аз разбирам така поведението на г-н Атанасов - той е получил информация, която който е преценил, нали, и както е преценил го е информирал, дал му е и информацията от такова естество, че той има съвест и чест на бивш служител на службите за сигурност, на Национална служба за сигурност, и той не може да не бие камбаната. Това е неговото обяснение за поведението.

Водещ: А не е просто компроматна война в името на това някой да спечели влияние върху службите.

Ив. Костов: Компроматна е, ако не е вярно, компроматна е, ако не е вярно. Но ако е вярна, какъв компромат е истината? Истината някой път наистина компрометира много силно, но то е друг вид, то е разобличаване, а не компромат.

Водеща: А какво конкретно е обвинението - че има дело за изнудване, което не е стигнало до съда?

Ив. Костов: Аз не искам да влизам в тия подробности. Първо, не го знам точно какво е. .. и аз като вас, от тая гледна точка каквото сте прочели, това съм прочел и аз, не знам повече.

Водеща: Не знаете повече подробности по случая.

Водещ: Така. Тук да пуснем една реклама тогава и ще се върнем след 2 минутки отново в студиото.

х х х

Водещ: Ето ни отново в студиото след рекламите. Тъй като имаше някакво леко неразбиране помежду ни тук и не знаехме точно какво трябва да направим, но смятам, че разговорът беше изключително интересен, г-н Костов, и ви благодаря за това участие. Надяваме се, че няма да се стига до чак такива мрачни неща, за които си говорихме рано сутрин. . .

Ив. Костов: Дай Боже!

Водещ: . . . и всичко ще мине нормално. И ви пожелаваме лека и успешна работа в новия политически сезон.

Ив. Костов: Благодаря ви.

Водещ: Благодаря ви още веднъж за това участие.

Петър Москов: Правителството няма полезен ход в момента

Водещ Владислав Прелезов: Днес ДСБ откри политическия сезон. Така, ако мога с няколко думи да обобщя казаното от лидера Иван Костов, до края на годината се очертава недостиг на приходи и превишени разходи, предупредиха участниците в срещата. Партията ще търси и персонална отговорност от членове на кабинета "Борисов", ако се наложи нова актуализация на бюджета за 2010 г. Става дума за финансовия министър Симеон Дянков. Сега наш гост е д-р Петър Москов от ДСБ. Здравейте, г-н Москов.

Петър Москов: Здравейте на вас и на вашите слушатели.

Водещ: Като че ли отново днес ДСБ говори и предупреждава за липса на, така, на финансово балансирана политика. Това ли е акцентът от днешната среща на ДСБ, днешната пресконференция?

П. Москов: Да, това е акцентът. Знаете ли, от може би година може би досадно, може би уморително, може и скучно за всичките ви слушатели, ние продължаваме да говорим, че има нужда от реформи, които да доведат до възможна финансова стабилност на държавата. За съжаление констатираме, че към този момент нашите предложения, нашите идеи много малко биват чути и много малко биват приложени, въпреки цялата добронамерост, с която го правим. На това са свидетели цялото общество. И в този момент стигаме до ситуацията, в която всъщност пари, целеви, за здравеопазване, биват използвани като инструмент за поддържане на фискалната стабилност на страната, което е политически избор, който е недопустим.

Водещ: Днес заявихте открито, че ще поискате от шефовете на НАП, митниците, осигурителния институт, здравната каса, министъра на финансите да се предостави в парламентарната бюджетна комисия актуални данни за изпълнението на бюджетите на всичките тези институции, за да се види наистина България има ли, така, нормална фискална политика. В случай, че се окаже, че не достигат средства, какво ще предприеме ДСБ?

П. Москов: В случай, че се окаже, че средства не достигат и че заложените в бюджета след актуализацията му цифри, прогнози и т.н. не са реалистични, това, разбира се, би трябвало да накара г-н Борисов да. . . с кадрови промени при следващата актуализация на бюджета. Три актуализации на един бюджет за една година са твърде много за каквато и да било криза.

Водещ: Искате да кажете, че финансовият министър ще искате да бъде сменен или да бъде. . .

П. Москов: Знаете ли, финансовият министър е в една изключително тежка позиция. Знам горе-долу идеите на българския финансов министър и знам, че той беше и е един от хората в правителството, които държаха и държат за радикални реформи и в администрацията, и в здравеопазването, и в сектора за сигурност. Очевидно обаче неговите усилия и неговият авторитет не са достатъчни и тези реформи не се случват. По тези и по други причини финансовата стабилност на страната може би ще се окаже компрометирана. А некомпрометирането на финансовата стабилност при сриване на солидарните фондове не е приемлив вариант за нас.

Водещ: Разбирам ви. Как ще коментирате, все пак вие като доктор, има ли симбиоза, някакво привързване на здравната каса към финансовото министерство и защо при такъв голям излишък тези пари наистина не отиват за здравеопазване, защо се ограничават разходите на болниците и докъде, докъде може да завърши този процес, докъде може да доведе, освен до стачка на лекарите?

П. Москов: Знаете ли, проблемът не е стачка и не е предстояща стачка или заплаха за стачка, в което аз между другото имам своите съмнения, не е това нещото, което трябва да ни подтикне към размисъл или пък управляващите към действия. Първо искам да се върна към думите на г-жа Манолова и да кажа, че състоятелен разговор за реформа, особено в здравеопазването, не би могъл да се случва с участието на БСП. Реформата в здравеопазването беше един от официално признатите от самия Станишев провали на тройната коалиция. А това, че министър Дянков санира продънения бюджет на тройната коалиция от 2009 г., може би не прави министър Дянков по-извисен, но елементарното приличие изисква те да замълчат.

Водещ: Да.

П. Москов: Та това, което питате. Знаете ли, към момента се оказва следното. Една известна част, около 1/3, от приходите в здравната каса не отиват по предназначение, т.е. не отиват за задоволяване на медицинските услуги, които ползва населението. Смисълът на създаването на НЗОК в далечната 1999 г. беше отделянето на управлението от финансирането на тази система. Смисълът на НЗОК беше и е да бъде една независима обществена институция, която да се договаря с монополното медицинско . . . от името на нас, гражданите, да защитава нашите права. Всичко това в момента е абсолютно зачеркнато. Здравната каса е буквално отдел на Министерството на финансите, тя е инструмент на фискалната политика на правителството, а не е нашият представител пред медицинските органи. Дали това е допустимо или не е, е отговор на правителството. Възможна е и такава политика. Възможно е отново здравеопазването да бъде връщано към бюджета, но това трябва да бъде казано ясно. В момента има следното състояние - здравната каса ни струва 50 милиона годишно, толкова струва издръжката на здравната каса, успоредно с това това, което прави тя, не е да се разплаща за дейност, не е да договаря от наше име максимално изгодни за нас условия, а е да преразпределя, да бъде една пощенска кутия на Министерството на финансите, която преразпределя някакви пари към определен брой точки за разплащане, които са болници или ДКЦ-та. Мисля, че 50 милиона е твърде скъпа цена за една пощенска кутия.

Водещ: За поддръжка, да.

П. Москов: Ако някой е решил да връща отново бюджетното здравеопазване, да го каже ясно и високо. . . ние не можем да приемем това. Ако не, отново трябва да се седне, да се направят разчети и да се види докъде са нещата. Но, знаете ли, в основата. . . това е следствието. Следствие е това, че касата се държи по този начин. Следствие е това, че касата не се управлява на обществени начала, а се управлява от Министерството на финансите през заместник-министър Горанов, а, забележете, се управлява в Надзорния съвет и от г-н Огнян Донев, който, видите ли, е собственик на "Софарма", която продава медикаменти на същата тази каса. Както се казва, има си хора, които могат да съдят за конфликт на интереси. Това е доста интересен казус. Успоредно с това, че продава медикаменти на същата тази каса, на която е член на Надзорния съвет, от собствения си завод, г-н Огнян Донев има конкурентен здравноосигурителен фонд. Ето така се управляват нашите пари в здравната каса в момента. Но за да се стигне до всичко това, причината е липсата на дълбоките реформи в здравеопазването. Реформите в здравеопазването не са съкращения на разходи. Реформите в здравеопазването са поставяне на цели - каква да е смъртността, каква да е заболяваемостта, каква да е детската смъртност, и тези цели струват определени пари и носят определени действия след себе си. Тоест. . . Ало, чувате ли ме?

Водещ: Да, да, чувам ви много добре, да.

П. Москов: Тоест количеството болници и качеството болници трябва да бъдат следствие от критериите, които са зададени, а не от възможните разчети на финансовия министър.

Водещ: Разбирам ви. Но винаги - и преди, и сега наистина назначението в здравната каса е било пряко свързано с правителствената политика.

П. Москов: Искам само да припомня, че при създаването на здравната каса. . . беше с участието на работодатели, на синдикати, т.е. по някакъв начин максимално представено беше общественото мнение вътре. В момента тя е държавна, изцяло на Министерство на финансите, плюс това върху нея има контрол частен монополен фонд. . .

Водещ: Да. СДС и ДСБ ще формират. . .

П. Москов: Само да кажа, само да кажа следното. . .

Водещ: Само искам да ви попитам. . . вие ще формирате обща позиция по проблемите в здравеопазването и ще ги публикувате по-късно през тази седмица. Бихте ли направили анонс, така, най-важното, което ще кажете в тази обща декларация?

П. Москов: Вижте, лоялността към нашите партньори от "Синята коалиция" не ми позволява да направя анонс. Но ще дам диагноза някак си на ситуацията. Липсата на чуваемост за това какви ясни, начертани с времеви стъпки реформи трябваше да бъдат направени, доведе управлението до тази ситуация, която в шаха се нарича "цунг-цванг", ако не се лъжа, няма полезен ход. В единия случай утре лекарският съюз със. . . си право ще иска отблокиране на резерв, даване на пари на здравната каса между 100 и 150 милиона, и това е абсолютно правилно, от друга страна, ако това се случи, това ще компрометира финансовата стабилност на страната, което ще завлече след себе си цялата система от. . .

Водещ: Но вие заставате зад Българския лекарски съюз?

П. Москов: Правителството няма полезен ход в момента.

Водещ: Да.

П. Москов: Дотам сме го докарали, защото една година не можем да се разберем какви реформи трябва да бъдат направени.

Водещ: Благодаря ви, че бяхте гост в "Нещо повече". Д-р Петър Москов от ДСБ.

Иван Костов: проблемът е че действително няма реформи

Иван Костов: Здравейте! Благодаря ви, че дойдохте на тази пресконференция. Ще ви запозная с нашето становище относно рисковете за бюджетната политика на страната, което и ще ви раздадем.
Данните през лятото показват продължаващ спад на икономиката и недостатъчни постъпления от данъци и от осигурителни и здравни вноски. Това поражда у нас тревога за общата слабост на правителствения и на общинските бюджети, на бюджетите на НОИ и НЗОК.
Очертава се риск от сериозен недостиг на приходи и превишени разходи. По-висок общ дефицит от предвидения в актуализираните бюджети ще предизвика повторни актуализации в края на годината.
Основната тема на предстоящата сесия са данъчните и бюджетни закони. Рискът, за който говоря по-горе, може да се превърне в реална заплаха за финансовата политика през следващата година.
Поради тези две причини ДСБ ще поиска бюджетната комисия да изслуша ръководителите на НАП, Митници, НОИ, НЗОК и министерството на финансите относно изпълнението на приходите и ще поиска да бъдат докладвани техните прогнози за изпълнението на бюджетите им до края на годината.
Ще поискаме информация за всички натрупващи се задължения на държавата към доставчиците, включително тези на болничните и здравни заведения.
На тази основа ще формираме своето отношение към изпълнението на фискалната политика на страната, към проектите за бюджети за 2011 г. и към персоналния състав на правителството.
Това е нашето становище. Имате ли въпроси?

Може ли да конкретизирате „към персоналния състав на правителството”?

Иван Костов: Ние искаме да видим каква е наистина информацията. За нас ще бъде недопустимо да наблюдаваме как риска ще се превърне в реална заплаха за бюджетите за 2011г. и ще бъде изключително трудно да подкрепим правителство за повторна актуализация, ако се наложи, на бюджетите. Предвид обстоятелството, че ние не сме гласували параметрите на тези бюджети. Ние подкрепихме идеята за актуализация, но направихме свои предложения по всички бюджети, които бяха актуализирани, които не бяха приети. Ако това, за което сега алармираме се случи ние не считаме, че ще носим каквато и да била отговорност. Напротив ще бъдем в позицията на политици, които търсят отговорност.

Г-н Костов медиците готвят широко форматен протест. Вашето отношение към така заявената реформа и концепция в здравния сектор. И блокирания резерв на здравната каса. Имате ли информация за този резерв. За какво се използва? Дали той е блокиран само за сектор здравеопазване или се използва за други нужди на фиска?

Иван Костов: Половината и повече от половината от времето, тъй като тази позиция ние сме я подготвили още когато излязоха данните, повече от половината от времето премина в обсъждане на точно тази тема. Само че ние решихме днес да не оповестяваме до къде сме стигнали по тази тема. Ще изчакаме консултация със СДС, независимо че те започнаха вече да изграждат определена позиция. Това което се вижда в момента е, че бюджетите на НЗОК ... бюджета беше актуализиран с идеята да съдържа над 660 милиона излишък, който да послужи за намаляване на общия дефицит на страната.
От друга страна се вижда, че неосъществяването на реформи в болничното здравеопазване ще изправи пред огромни затруднения болниците, които оказват същинската и качествена медицинска помощ. Например, големите окръжни болници в страната, които са изправени пред риска да натруват задължения, които към ... даже ние ще искаме сега да чуем последните данни. Последните данни, които ние имаме са за около 350 милиона непокрити задължения.
В този смисъл тревогата ни за състоянието на бюджета изобщо за организацията и за начина, по който се функционира е много голяма.
Още по-голяма е тревогата ни за това, че идеята за реформи се опошлява и опорочава от практическото непровеждане. В момента реформи се нарича, например намаляването на бюджетите на всички болници и преминаването към отнемането на правомощия на НЗОК. Превръщането и в придатък на Министерство на финансите. Това не е реформа. Нас ни тревожи много и това обстоятелство, но цялостната позиция ще изразим вероятно в сряда при откриването на сесията на Народното събрание. Ще акцентираме върху това.

Преди няколко месеца в едно интервю бяхте казали, че икономиката ще заспи. Продължавате ли да смятате, че такава вероятност съществува в близките месеци икономиката да заспи?

Иван Костов: Това, което се вижда от статистиката, която по необясними причини беше интерпретирана бравурно от много медии. Например, спадът от 1,5% беше представен като излизане от кризата и ние се чудим от къде дойде този ентусиазъм, но истината е следната и аз искам да я кажа много ясно.
Не само заспива икономиката подобно на мечка се прибира в бърлогата си, скривайки се в сянката на сивата икономика. При абсолютно същия по размер брутен вътрешен продукт, малко даже надвишаващ, над 30 милиарда е брутния вътрешен продукт към средата на годината1, малко по-висок с около 100 милиона от този от предишната година. Събраните приходи от ДДС и акцизи са 17 % по-ниски, т.е. същите доходи а се облагат с 17% по-ниско. Тоест икономиката действително се скрива в сивата сянка. Това е новата характерискита, която ние не сме очаквали да се прояви в такава степен. А иначе общо ситуацията е трудна. Аз ще помоля Радан Кънев да каже няколко думи за опита на правителството да реагира точно на това заспиване.

Радан Кънев: По въпроса за заспиването на икономиката силно впечатление правят данните, които Статистическия институт и Агенция по заетостта изнасят последните месеци, както и доклада за полугодието. Техният прочит показва, че противно на твърдението, че безработицата в България намалява, намалява един-единствен показател незначително, а това е броя на лица с право на обезщетение за безработица, регистрирани в бюрата по труда.
Дори това намаление обаче всъщност се дължи изключително на повече държавни разходи за така наречените активни мерки, т.е. работни места изцяло субсидирани от правителството. Докато данните показват, че малкия и средния бизнес освобождават повече хора. Това за съжаление е една тенденция, която ние през лятото никога не сме наблюдавали. Точно това е така нареченото „заспиване на икономиката”. Живият бизнес, живият пазар в същност освобождава повече хора. Същевременно с чисто статистически цели правителството влага повече пари в изкуствени, субсидирани работни места. Това е едно много скъпо упражнение. След което тези хора след 3 или 6 месеца биват освободени от тези длъжности, защото проекта приключва и имат право на обещетение за безработица. По този начин се уврежда и бюджета на осигурителния институт. Това за съжаление е единствената добра новина, която не е добра.

Иван Костов: Имате ли други въпроси?

Бихте ли казали какво означава „ще бъдем опозиция на търсене на отговорност”?

Иван Костов: Казваме, че ще информираме и за своето отношение към персоналния състав на това правителство. И ако има неизпълнение, ако има повторна актуализация ние... колко позиции имаме да заемем като политици. Аз казах ние сме в състояние да търсим отговорност, защото не сме подкрепили точно тези параметри. Предварително сме казали, че те няма да бъдат изпълнени.
Аз искам да ви напомня част от нашето становище при бюджета, при актуализацията. Ние казахме, че основият проблем на този бюджет е прекомерния дефицит. Казахме го буквално преди гласуването на първо четене.

Казахте, че ще промените своето отношение към персоналния състав на правителството. Тези икономически проблеми, най-общо са плод според вас на липса на компетентност или общо на политиката на правителството. Защото ако някой е виновен и това е икономическия министър, много лесно е да му се поиска оставката, но това ако е линия на поведение на правителството е вече съвсем друго. Според вас какво е?

Иван Костов: Ще разберем като видим действително какво е положението. За сега ние говорим за рискове, които могат да се превърнат в реална опасност за бюджетната политика на страната. Говорим за рискове и не искаме да говорим за тях като че ли са се сбъднали, защото като се говори за рисковете те имат способност да се сбъдват. Така че по-добре е да не избързваме с тези позиции. Искаме действително да видим какво е реалното положение. Във всеки случай се вижда следното, че общо това е правителствена политика. Само на тази част от въпроса мога да отговоря. Това е правителствена политика. Защото бюджета на НЗОК в момента се използва като буфер за пресрещане на прекомерния дефицит на страната като цяло. Което се плаща с влошаване на болничните услуги от най-важните болнични заведения. Пак да повторя това са големите окръжни и университетски болници. Те са натрупали най-големи задължения.

Важно е да кажем, че този резерв е похарчен или полупохарчен. Така ли е?

Иван Костов: Ами излиза, че е заложен... ние не можем да кажем, но от данните, които ние имаме до май месец, че една значителна част от него е заложник на натрупани задължения в болниците, които всъщност реално лекуват.

Бяхте се изказал доста ласкаво по отношение на министър Симеон Дянков все още ли имате такова отношение?

Иван Костов: Ние подкрепяме усилията му предвид наистина необикновено трудната ситуация, в която той е поставен. Но въпроса дали той успява да се справи наистина надвисва със съдбоносно значение за него персонално тази есен.

Шефката на НЗОК каза, че няма да се отблокира така резерва. Лекарския съюз и синдикатите казаха, че ако не им се изпълнят условията в средата на септември започват протест. ДСБ ще подкрепи ли този протест?

Иван Костов: Една от причините да не заявим днес позиция по този въпрос е да изчакаме тази среща на министър-председателя. Моето лично мнение, тъй като все пак казах, че ще консултираме в Синята коалиция и ще излезем с обща позиция. Моето лично мнение е, че проблемът не е в деблокиране и намаляване на излишъците на Здравната каса, проблемът е че действително няма реформи. С думата реформи се назовават неща, които не реформират здравеопазването. Така че ще изчакаме тази среща и ние ще видим какви са резултатите от нея.
Благодаря ви!

Атанас Атанасов: призовавам вътрешния министър г-н Цветанов да извърши провека за това, какво е станало с делото на Волен Сидеров

Атанас Атанасов: Добър ден на всички! Искам да представя пред вас информация за един конкретен казус, който поставя много сериозни въпроси свързани с националната сигурност на страната.
През 1984 г., преди 26 години е било водено едно наказателно дело. Следствено дело № 97 от 1984г. по описа на тогавашното Димитровско районно управление на Министерство на вътрешните работи.
Разследването е завършило с обвинително заключение на следователя, с което той предлага да бъде предаден на съд за изнудване лицето Волен Николов Сидеров. Сегашният председател на партия "Атака", народен представител и председател на парламентарната комисия за контрол на ДАНС.
В постановлението е описано подробно какво е деянието, което е извършено, какъв е механизма, по който е осъществено изнудването. В хода на разследването е проведена операция при която Волен Сидеров е бил задържан след получаването на 1000 лв. от изнудваното лице, които са били белязани по съответния ред и иззети и приложени като веществено доказателство по делото.
Всичките ми усилия, които положих откакто получих тази информация, това постановление на следователя не дадоха резултат. В смисъл, че няма никакви данни в съда да е внасян обвинителен акт или да има съдебно дело по този казус, което да е завършило по някакъв начин. Което означава, че производството е било прекратено по някакъв начин тогава.
Искам да ви посоча, че към него момент в съдебната практика, която съществуваше имаше едно негласно правило, че когато става въпрос за имуществени престъпления съда постановяваше на 1000 лв – 1 година лишаване от свобода. Тоест ако има присвояване на 15 000лв. съдилищата даваха по 15 години лишаване от свобода. Ако се е следвала тази практика би трябвало Волен Сидеров към него момент да е бил осъден на около 1 година лишаване от свобода. Но такива данни в съдилищата в София никъде няма. Напротив. Аз разговарях с много хора, които са участвали в разследването всички твърдят, че не е имало съдебен процес. Което поставя един много сериозен въпрос свързан със защитата на класифицираната информация в страната и изобщо с политическите процеси. Защото знаете, че от известно време се обсъжда в публичното пространство въпроса за това дали съдиите и прокурорите трябва да получават достъп до класифицирана информация „ex lege”, т.е. по силата на закона. Дали не трябва да бъдат проучвани. Аз смятам, че същия въпрос се поставя и за народните представители. Защото ако има факти и обстоятелства в миналото, които създават съмнение за зависимост на едно лице било то министър или народен представител тези обстоятелства трябва да бъдат изяснени, за да се види дали наистина съществува такава зависимост или не.
Тъй като нашият Закон за защита на класифицираната информация предвижда, че когато съществуват съмнения, само съмнения забележете, за зависимост от миналото на лицата, които искат достъп до класифицирана информация това им се отказва. Още повече в чл. 40 на Закона е казано, че „лице, което е било осъждано за умишлено престъпление няма право изобщо да кандидатства за достъп до класифицирана информация”.
Така че съобщавам тези обстоятелства, защото не става въпрос за случаен човек и явно съществува риск предстедателя на парламентарната комисия за контрол на ДАНС да е човек, който има зависимости от миналото.
В тази връзка имам да ви кажа две неща. На първо място призовавам вътрешния министър г-н Цветанов да извърши проверка в архивите на МВР, за да установи какво се е случило с това дело. Тъй като от разговорите с хората, които са участвали в разследването разбрах, че тогава е водено оперативно дело. За да се изясни дали правителството не е постоянно под угрозата да зависи от човек с такова минало.
На второ място, ние в ДСБ също имаме идея в тази насока. Когато се подготвя законопроект за изменение на Закона за защита на класифицираната информация, какъвто явно ще бъде внесен трябва много внимателно да се преценят тези обстоятелства и би следвало според мен, включително и за народните представители, които боравят с най-високата степен на защита на информацията, т.е. които работят с документи имащи гриф за сигурност „строго секретно” да бъдат проучвани преди да получат достъп до такава информация.
Това е с което имах да ви запозная. На разположение съм на вашите въпроси.

Кое е било лицето, което е било изнудвано от Волен Сидеров и за какво?

Атанас Атанасов: Вижте да не ви чета подробности, Казаков се казва човека. Разпитан е като свидетел. По делото има пълни становищни данни на това лице. Бил е изнудван за 1000 лв., които Волен Сидеров считал, че му се следват за нещо.

За какво?

Атанас Атанасов: За някакви трудови отношения. Нямам представа. Аз неискам да навлизам в казуса. Тук въпроса е в следното. Има приключило следствено дело с обвинително заключение. Установено безспорно е, че е осъществено изнудване и е описано подробно с какви механизми е било осъществявано това изнудване – по телефона, с други хора и т.н. Тези хора са разпитани като свидетели и парите са предадени в резултат на това изнудване.
Който и каквито претенции си има към някого има законно установен ред в държавата за решаване на тези спорове, а не чрез изнудване.

Г-н Атанасов, извинявайте всичко това е много интересно, но някак си съвпада с началото на президентската кампания.

Атанас Атанасов: Няма нищо общо с президентската кампания това, което изнасям. Аз работя отдавна. Твърдя, че съм един от добрите експерти в областта на защитата на класифицираната информация и имам притеснение, че сегашната регулация, която съществува в България има пропуски и създава възможности за хора, които имат зависимости от миналото да боравят с касифицирана информация и то от най-висок ранг. Този въпрос трябва да бъде решен. Чл. 39 от нашия закон урежда случаите на институциите, които получават достъп до класифицирана информация „ex lege”, т.е. по силата на закона или по силата на своя избор. Всички други лица се проучват.
От информацията, която имам у нас от държавите в НАТО е най-широк кръга на лица, които получават достъп до класифицирана информация без да бъдат проучвани. В другите страни това се отнася само за лицата, които са придобили определено качество в резултат на избор. Било то президент или става въпрос за канцлер и т.н. У нас е много широк този кръг и сега в крайна сметка, разбирате че преди избори няма механизъм всички обстоятелства за лицата, които кандидатстват за изборни длъжности да бъдат установени. Затова след като бъдат избрани би следвало да бъдат проучени тези лица.

Бихте ли дали повече подробности по делото. Кой е този Казаков?

Атанас Атанасов: Ако искате да го размножим това постановление да си го четете най-добре. Няма смисъл да обяснявам всички подробности.
Става въпрос за криминално престъпление и тук искам да ви посоча, някои са по-млади, други имат спомени от него време какви бяха механизмите да се освободи някой от наказателна отговорност към него момент. Моето притеснение е, че един от механизмите който се използваше в комунистическата държава беше, някой да бъде освободен от наказателна отговорност е поемане на други отговорности. Службите използваха този механизъм за привличане на свои сътрудници, за вербуване. И тук искам да ви кажа, че нашият закон за досиетата изобщо през тези 20 години се занимавахме с агентурния апарат на Държавна сигурност, но никой не се занимаваше с агентурния апарат на Народната милиция да речем. И там също са създавали условия на зависимости.

Според вас Волен Сидеров е възможно да е бил привлечен за сътрудник на Народната милиция, а не на Държавна сигурност.

Атанас Атанасов: Аз ви казвам, че това е един механизъм. Незнам дали така е приключило това дело. Възможно е друг механизъм на връзки да е използван, за да се прекрати това дело, но освобождаването от наказателна отговорност при доказано престъпление влече след себе си зависимост за цял живот.

Любопитно е как стигна до вас тази информация?

Атанас Атанасов: Това постановление е явно. То не е секретно. Всеки от вас си има свои канали за снабдяване с информация и аз не ви задавам такива въпроси. Стига човек да има желание да свърши работа.

Достъп до класифицирана информация трябва да имат само членовете на комисията за контрол на ДАНС според вас или по-широк кръг от народни представители?

Атанас Атанасов: Според мен не трябва да бъде определяно по този критерий, а критерий трябва да бъде грифа за сигурност. Тоест народните представители, които да бъдат избрани да имат право на достъп до ниските грифове – „поверително” или най-много до „секретно”, но най-високото ниво „строго секретно”, това е документацията, която върви между специалните служби би следвало да бъдат проучвани. Тоест определени комисии в Народното събрание работят с такива документи. Тези народни представители, които биват избирани трябва да бъдат проучвани и ако се установят съмнения да бъдат отзовани от тези комисии или да не бъдат избирани. И тези обстоятелства да бъдат обявявани пред пленарна зала.

Какво очаквате да направи Волен Сидеров след таз информация, която изнасяте?

Атанас Атанасов: Това си е негова работа какво ще направи. Аз смятам, че е мой обществен и политически дълг да запозная обществото с тази информация.

Трябва ли да се оттегли от позицията на председател на Комисията по контрол на ДАНС?

Атанас Атанасов: Ако се установи, че навремето делото му е било прекратено по неясни причини според мен би следвало да се оттегли от тази позиция. Но аз затова призовавам вътрешния министър да извърши щателна проверка и разбира се ние предвиждаме в последствие да поискаме тази информация, която е представена в Народно събрание.

Тоест ще зададете актуален въпрос на министър Цветанов?

Атанас Атанасов: Нека да не казваме, какви действия ще предприемем от тук нататък. Други въпроси имате ли?
Благодаря ви. Довиждане.




снимка: БNews.bg

Радан Кънев: От къде ще закапят парите

Има по света племена, които преживяват от факта, че съществуват такива, каквито са. Живеят в джунглата на Амазония например, както преди половин век - незасегнати не само от бялата цивилизация на конкистадорите, но и от околните им индиански империи. За съществуването на тези резервати отделят пари правителствата, някои големи научни институти и най-вече известен брой антрополози, които изследват бита на туземците.
Животът на тези хора е мизерен и поне по нашите стандарти безкрайно сив и тъжен. Единственият ресурс е именно липсата на всякакъв обществен напредък. Никакви са и шансовете за лично развитие чрез труд, образование и в крайна сметка - успех в състезанието на живота. Младите естествено напускат. Един от тези младежи, напуснали Амазонската джунгла, се казва Мануел Франциску душ Сантуш, известен буквално на целия свят с прякора си - Гаринча. Той преодолява мизерния си произход, глада в многочлен-ното семейство, алкохолизма на баща си и тежките си (вродени и придобити от болести) физически недъзи, за да стане един от безспорно най-великите и известни спортисти в света. Историята на Гаринча е позната и трагична, но едно е безспорно - тръгнал от най-ниския възможен старт, той развива таланта си и изцяло, без остатък изстисква възможностите, които Животът му дава. В последните години е тревога наблюдавам една обществена насока, която охотно се насажда от повечето печатни медии у нас. Сякаш надеждите ни за стопански напредък неизменно са свързани с идеята, че "Някой" ще идва да "снася кинти", а на нас ще "ни капе". Всичко май започна с твърдението, че г-н Симеон фон Сакс-Кобург цу Готта ще доведе някакви свои арабски приятели да "инвестират в туризма". Завърналият се заедно с г-н Симеон у нас Стоян Ганев бълнуваше някакви казина, пълни с руски и израелски граждани. Впоследствие властта на всички нива се унесе в блян за вечно повишаващи се цени на недвижимите имоти, строителство, ограничено до 111 000 кв.км, застроена площ и също така неизчерпа ем поток от английски и (отново) руски граждани, изкупуващи некачествени апартаменти на космически цени. Очевидният край на имотния балон мина незабелязан покрай очакванията за приток на европейски субсидии, подлежащи на "усвояване" без особено усилие.
Крахът на всички тези напразни надежди съвсем не сложи край на бляновете. Те просто се преселиха в трансцендентното, отвъдното, или по-прозаично - в далечното минало. Парите се предполага да "капят" покрай древни тракийски оброчища, римски терми, царски скелети и най-сетне поради очевидната нужда от чудо -свети мощи. И съвсем не искам да кажа, че мнозинството българи са мързеливи или наивни. Напротив - миражът за dolce vita far niente е натрапван упорито от управляващите и от слугински медии. Особено интересно е, че обикновено го наричат "туризъм". Добавят всякакви епитети - селски, градски, културен, религиозен, медицински, сексуален, алкохолен. По същността си това представлява надежда, че - подобно на племената в Амазония - ще преживяваме благодарение на, общо взето, външ ни за нас фактори, за които не сме допринесли повече, отколкото за мъченичеството на свети Йоан Кръстител. Затова и властта "насърчава туризма", като се грижи за подобни странични "атракции", без изобщо да вникне в същността на този важен стопански отрасъл. А тя е проста.
За да "насърчи туризма", стопанството и заетостта, властта трябва да се погрижи преди всичко за две неща:
Добри условия за малък и семеен бизнес. Прости и ясни правила на играта, справедливи данъци и такси, гъвкаво уреждане на сезонните трудови и осигурителни отношения, уреждане на режима на семейните предприятия.
Добра заобикаляща среда - чиста и съхранена природа, канализация, електроснабдяване, водоснабдяване.
При тези условия българските граждани от множество морски, планински, богати на исторически ценности или минерални води райони могат да осигурят прехраната и бъдещето на семействата си със собствения си труд, риск, инвестиции, спестовност. Могат да развият талантите си там, където са родени и израсли, като обогатяват собственото си семейство, махала, град, община. Да влязат в житейското състезание, без да напускат родните си места, или да се върнат в тях след завършване на образование и натрупване на професионален опит.
Алтернативата е държавата да лъже хората, че могат да станат богати благодарение на фактори, които не зависят от тях. Малцина ще повярват и единственият туризъм, който могат да развият, е подобен на този от Амазонските джунгли. Антрополози, психолози и социолози ще идват да изследват тези общности и техните надежди за чудотворно забогатяване. А талантливите - подобно на Мане Гаринча - ще тръгват от най-ниската стартова площадка и сами ще цробиват пътя си в един отнапред враждебен свят, в който властта насърчава не предприемчивите и трудолюбивите, а мошениците, свалящи звезди от небето.

Сенките по плажа

Бизнесменът Николай Банев има повод да бъде доволен. Прокурор потвърди, че събирането на такса на пътя към плажа до комплекс “Русалка” е незаконно. Сега кметът на община Каварна Цонко Цонев трябва да реши с колко ще го глоби. И все пак Банев има повод да бъде доволен.

Преди време общината била съборила и поставена на входа към плажа бариера, а преди дни кметът Цонев се закани отново на Банев с думите “I’ll be back”. И въпреки това последният има повод да бъде доволен.

Покрай шумния спор на изключително висок стил между двамата споменати за малко да пропуснем да забележим повода. В късния следобед в петък Министерството на регионалното развитие и благоустройството съобщи, че “е създадена междуведомствена работна група, която да обсъди промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие”. И някъде между другото е включено изречението “Обсъждат се и възможности за функционално категоризиране на плажовете.” На пръв поглед поредното съобщение за поредната работна група, което може да остане незабелязано.

Само ден по-рано обаче управителят на Бургаска област Константин Гребенаров се изяви като автор на страниците на в. “24часа” със статията “Плажове има достатъчно и за всички”. Гребенаров подробно обяснява какво означава израза “функционално категоризиране на плажовете” - разделяне на плажовете на такива, които може да бъдат затворени, и такива, които ще останат достъпни за всички. Ето затова Николай Банев има повод да бъде доволен въпреки заплашващата го глоба.

Регулацията на плажовете в България трудно може да бъде по-лоша от настоящата. Все повече български граждани вече посещават Гърция и виждат разликите. Затворените комплекси със собствени плажове също са факт в съседните държави. Изводът от всичко това е, че регулацията на българските плажове има нужда от промяна. Но преди всичко има нужда от публичност.

Въвеждането на възможността за затваряне на плажовете ще позволи на някои комплекси да предлагат по-качествен продукт и да привличат по-платежоспособни клиенти. Това ще увеличи приходите им, ще наемат повече и по-високоплатени служители, вероятно ще плащат и повече данъци. Това обаче е само едната страна. Повечето инвеститори в черноморския туризъм няма да останат доволни от подобна промяна в закона по една много проста причина - плажовете в България са много малко в сравнение с броя на хотелите и туристите. Привилегията за едни представители на бранша ще ощети сериозно други.

Подобна промяна в закона първо трябва да бъде подложена на публично обсъждане. Трябва да се чуят идеите, предложенията, опасенията, резервите. Неприятното усещане в случая е, че тази идея вече е коментирана и разработена като конкретни предложения от някакъв тесен кръг просветени. Останалите са изненадани. Сянката на лобизма е видна и в този случай. Затова сега е време за публичност, защото подобни случки станаха прекалено чести при това управление.

снимка: key-largo-vacations.com

коментар от днешния брой на в.Пари

Сподели във Facebook

23 август – Общоевропейски ден в памет на жертвите на тоталитаризма

На 23 август 2010 г. /понеделник/ от 11:00 часа в Деня за памет на престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и други тоталитарни режими заместник-кметовете на София Христо Ангеличин и Иван Сотиров с подкрепата на кмета на София г-жа Йорданка Фъндъкова ви канят да почетем заедно паметта на жертвите на комунизма пред Мемориалния паметник в градинката на НДК.

Константин Димитров коментира процедурите за избор на служители в Европейската служба за външно действие

Водеща Таня Величкова: Три процедури за избор на служители в Европейската служба за външно действие откри Министерството на външните работи вчера. Първата процедура е за десетте най-висши управленски позиции в службата. Според националните номинации баронеса Катрин Аштън, върховният представител на евросъюза по външната политика, ще определи генерален секретар на европейската дипломатическа служба, двама негови заместници, административен секретар и директори на 6 генерални дирекции.
Втората процедура е за 80-те позиции за представителствата на Европейския съюз в трети страни, а третата, за 9-те позиции за служители за работа в ситуационния център и в отделите за гражданските операции на Европейския съюз и по неразпространение на оръжия за масово поразяване.
В същото време пресата днес съобщава, че бившият премиер Филип Димитров и експосланик Стефан Тафров имат шанс да станат европосланици. Наскоро външният министър Николай Младенов изрази мнение, че България ще заеме доста добри позиции в новата Европейска дипломатическа служба, защото имаме доста добри хора. Какво точно означава това и ще се случи ли наистина, ще коментираме днес в "Евранет".
Добро утро на заместник-министъра на външните работи Константин Димитров, който в момента и ръководи ведомството при отсъствието на министъра.

Константин Димитров: Добър ден на вас и на слушателите на "Хоризонт".

Водеща: Г-н Димитров, какво означава за нас да постигнем доста добри позиции в новата Европейска дипломатическа служба, формулирали ли сме целта?

К. Димитров: Това означава адекватно представителство от първия ден на създаването на тази служба. А ако бъдем още по-точни, дори адекватно представителство в самата. . . в дипломатическите мисии на Европейския съюз, дори и преди влизането в сила на. . . т.е. преди началото на функционирането на самата служба. Имам предвид например доброто, отличното представяне на нашите кандидати Филип Димитров и Стефан Тафров при подбора на бъдещи посланици на Европейския съюз в трети страни. В частност говоря за финалния етап от процедурата по одобряване на. . . по избор на посланик на Европейския съюз в Грузия. Това начало, независимо от крайния резултат, е повече от отлично от гледна точка на оценката както на качествата на нашите кандидати, така и на външната политика на настоящото правителство.

Водеща: Говорите само за ГрузияЕ

К. Димитров: В дадения случай, тъй като сме на финалния. . .

Водеща: Е за Албания.

К. Димитров: . . . не, не специално за Грузия, аз съм точен. Тук нашите шансове, без да казвам, че са изключително високи, са много високи, тъй като двама от нашите кандидати са достигнали при много добро представяне до финалната фаза на селекцията.

Водеща: Всъщност какво още предстои до окончателното им одобрение?

К. Димитров: Самото решение на г-жа Аштън, не остават никакви други етапи.

Водеща: Самото решение на г-жа Аштън, което чакаме в началото на септември.

К. Димитров: Да. Така, такива са информациите неофициално, които получаваме. Инак, когато тя прецени, тогава и ще го съобщи, но се надяваме това да не бъде по-късно от септември.

Водеща: Нека припомним в каква конкуренция се случи това представяне на България.

К. Димитров: О, това се случи в една много тежка конкуренция, първо, на базата на селекция на документи, след това най-малко два тура на участие пред изпитни комисии, включващи както представители на комисията, така и на Съвета на ЕС, така и на държавите членки, които изпратиха свои квалифицирани екзаминатори, така да се каже, от дипломатическите си служби, за да може изборът да бъде съвършено обективен и същевременно в дълбочина по третираните теми.

Водеща: Сега за новите процедури, нека кажем какво точно ще се случва и как?

К. Димитров: В духа на пълната откритост на тези процедури министърът на външните работи написа специален, г-н Младенов, специален мейл до всички служители, както и уведоми всички наши мисии зад граница, за това, че най-добрите измежду нашите дипломати следва да опитат своите възможности, да докажат себе си чрез участие в три вида процедури, едната е, както вие казахте, за десетте най-висши управленски позиции, другата е за 80 позиции на малко по-ниско равнище в рамките на мисиите зад граница на ЕС и, разбира се, 9 важни позиции са в ситуационния център, където става дума както за управление на граждански кризи, така и за неразпространение на оръжията. Сега кандидатите трябва отново да представят своите документи и да преминат пред селекционната комисия на нивото на документи, и след това най-добрите ще бъдат изправени пред предизвикателството да докажат себе си пред съответните комисии, създадени от екипа на г-жа Аштън.

Водеща: Нашата национална селекционна комисия от кого e с какви представители. . .

К. Димитров: Ние нямаЕ няма да има национална селекционна комисия. Ще има само едно нещо, в което ръководството на МВнР ще има отношение, а именно при номинацията на наш кандидат за една от десетте висши управленски позиции на службата. Това е едно, така да се каже, негласно изискване, защото позицията е много специална. И тук държавата член, без да се намесва в обктивността на критериите на избора на съответната комисия, може да каже, ние лансираме този кандидат за една от десетте позиции. Всички останали позиции, тези 80 плюс 9, ще бъдат на напълно независимо, така да се каже, основание, с изключение на това, че трябва да се докаже принадлежността на съответните кандидати към дипломатическата служба на държавата членка, в случая на България. Това ще бъде интервенционната, в кавички, роля на българското правителство и на външно министерство, нищо повече от това. Всичко е подложено на един обективен конкурс със своите строги правила.

Водеща: Все пак за тази единствена кандидатура, в която ще има политическо решение, нека да кажем, но каква ще бъде конкуренцията?

К. Димитров: Да, да, ще има политическо решение на ръководството на МВнР за нашата номинация. Сами разбирате, че става дума за 10 позиции, предоставени както на 27 държави, така ще има и нещо като квота за представители, кандидати на Европейската комисия, на Съвета към ЕС. Там действително конкуренцията ще е много тежка. Ние не казваме, че имаме голям шанс да заемем една от тези 10 позиции, но ние ще направим необходимото да излъчим, да номинираме най-добре подготвения измежду онези кандидати от нашата служба, които заявят своето желание да участват в състезанието.

Водеща: Тоест, ще изберете от кандидати, които са заявили желание да участват. . .

К. Димитров: Да, това е задължително. . .

Водеща:. . . а няма да търсите човек. . .

К. Димитров: Да, това е доброволен избор. . .

Водещ: . . . да. . .

К. Димитров:. . . до края на месеца мисля, че беше до към 25-26 август, съответните кандидати трябва да представят съответните документи и да заявят волята си за кандидатиране на съответните позиции.

Водеща: Министър Младенов заяви, че имаме много добри хора, аз цитирах тази негова прогноза, и затова смята, че ще заемем добри позиции в Европейската дипломатическа служба. Обаче тези дни премиерът Бойко Борисов не се изказа особено ласкаво за дипломатическия състав. Как да възприемем това разминаване?

К. Димитров: Разбира се, че както във всяка служба има не особено качествени служители, така има и добри кандидати. Това, което министърът има предвид, е, че там, където трябва да докажем себе си с най-добрите измежду тези, които работят в тази служба, ние имаме достойни кандидатури. Ние не говорим обобщено за тези неколкостотин души, които през годините са работили в МВнР. Става дума за измежду добрите ние можем да имаме конкурентноспособни кандидати за европейската служба. Това е реалното отражение на действителността в МВнР.

Водеща: Благодаря ви. Константин Димитров, заместник-министър на външните работи.

Светослав Малинов: Протестантство и демокрация – ІІ част

За разлика от юдаизма и католицизма още със самото си раждане протестантството силно се доближава до принципи и практики, които впоследствие ще се окажат фундамент на модерната демокрация. Когато през 1521 г. Лутер се изправя срещу установения ред и го отрича, заявявайки, че неговата съвест се уповава на Божието слово, той престава да бъде реформатор на стария ред и вместо това става основател на едно ново течение на християнството. Той може да се отнася пренебрежително към заповедите на папи, църковни събори и императори, но не и към тези на собствената си съвест. Оттук и убеждението, че хората могат да придобият спасителната вяра само като лично и индивидуално приемат Божието слово. Протестантите се стремят да направят Библията основа на вярата и живота, отхвърлят независимото спасително значение на повечето тайнства, отричат, нуждата от посредничество на свещениците и настояват за правото на свещеничество на всички вярващи. Това води до отделяне и независимост както от древните църковни структури и традиции, така и от политическата власт. Тъй като спасителната вяра трябва да бъде индивидуална и свободна от принуда, тя изисква на практика разнообразие от независими църкви, за да задоволят неизбежното разнообразие на индивидуалните съвеети на различните хора. Плурализъм, толерантност, отделяне на Църквата от държавата - това са неизбежните следствия от разрастването на протестантството, нужни за мирно съвместно съжителство не само между протестантите и техните противници, но и между самите протестанти, конфликтите между които понякога не отстъпват по интензивност на всеки друг религиозен сблъсък. Достатъчно е да припомним примера с Англиканската църква и неконформистите.
Както по-рано беше отбелязано, протестантските общности продължават да се роят и на всички е ясно, че не всяка деноминация би могла да бъде държавно вероизповедание. Правителствата обикновено диск-риминират, дори и да не преследват, църквите, които не са държавни, което кара в отговор тези църкви да се борят за правата си. Тази активност помага за установяването на принципа, че множество религиозни организации по дефиниция могат да съществуват извън държавния контрол или подпомагане. Тъй като църквите, които не са установени като държавни, не получават пари от държавата, те трябва да възпитат навици на доброволна дейност и дарения сред паството си. Миряните, които ръководят религиозни организации, свързани с тези църкви, усвояват лидерски умения, изграждат обширни географски мрежи и събират алтернативни ресурси, полезни за организирането на неправителствени организации и социални движения. Недържавните църкви са особено успешни в обучението на жени, обикновено изключвани до този момент в голяма степен от живота извън дома. През XVIII и XIX в. протестантите, принадлежащи към църкви, които не са подкрепяни от държавата, имат централна роля като основатели и поддръжници на множество доброволчески организации и социални движения с най-различни каузи - от борбата срещу робството до борбата с алкохола. Не е пресилен изводът, че корените на почти всички основни практики на модерното гражданското общество могат да бъдат проследени до дейностите на членовете на малцинствените протестантски общности.
Многократно е изтъквана връзката между протестантството и книгопечатането. Не бива обаче да се забравя и връзката между книгопечатането и развитието на демократичната публична сфера, както и фактът, че ролята на религията при подпомагането на този процес е била решаваща. Поради разделението сред протестантите, както и поради факта, че нито един човек или група няма безспорния авторитет да разрешава теологичните спорове, протестантството стимулира публичния религиозен дебат и широкото разпространение на книгопечатането в много по-голяма степен от всяка друга религиозна традиция. Протестантите също така вярват, че Божието слово се намира единствено в Библията и че Библията може да бъде преведена на отделните местни езици, без да изгуби същинския си смисъл. Всеобщата грамотност, която протестантите поощряват, правъзможно широко разпространеното четене на петиции и вестници, а масовото книгопечатане осигурява икономическа достъпност. Докато книгопечатането може да е направило възможно развитието на публичната сфера, то протестантството не само насърчава ранното развитие и разпространение на такива печатни технологии като парната преса, но също така и подпомага публичните теологически дебати, като резултатът от тях е възникването на публичната сфера в Европа и Северна Америка.
Безспорна е също така и връзката между масовото образование и демокрацията. Масовото образование подпомага демокрацията, популяризира демократичните идеали, подкрепя икономическия растеж и възхода на средната класа, осигурявайки възможности за влияние извън един ограничен елит. Историческите факти и количествените данни предполагат близка връзка между протестантството и разпространението на масовото образование не на последно място заради изтъкването от страна на протестантите на потребността на вярващите да четат Библията на родния си език. Калвинистите наистина правят големи инвестиции в образованието, построявайки университети, много от които днес са сред най-елитните в северноатлантическия свят. Лутераните пиетисти първи дават гласност на идеала за всеобща грамотност и впоследствие кампаниите за ограмотяване бързо се разпространяват сред протестантския свят. Протестантите слагат началото на неделни училища, за да ограмотяват бедните и притискат правителствата да финансират масовото образование.
Свързаната с масовото книгопечатане дейност на протестантите имат и много ярки "странични" резултати. Протестантските мисионери наблягат на печатането на книги на местното наречие, за да може хората да четат Библията на собствения си език. Където, и да отидат протестантските мисионери, те бързо придават писмена форма на местните наречия, превеждат Библията, донасят печатни преси, проектират шрифтове за местния език и започват да печатат Библията, трактати, учебници и дори вестници. Протестантските мисионери често гледат на вестниците като на насърчаващи грамотността, създаващи добра воля и осигуряващи възможности за обсъждане на со¬циални реформи и религиозни проблеми. Никоя друга голяма религиозна група не придава в такава степен значение на грамотността и масовата достъпност на религиозни текстове. Макар й част от Османската империя, България също е включена в тези усилия. През 1840 г. Британското чуждестранно библейско общество издава 5000 екземпляра от първия пълен превод на новобългарски език на Новия Завет, направен от Неофит Рилски. Гръцката патриаршия незабавно организира кампания за изземване и унищожаване на "протестантския" Нов Завет, която среща категоричния отпор на българското население. Когато през юни 1871 г. най-после излиза първия пълен превод на Библията, екипът от преводачи включва както Петко Славейков, Константин Фотинов, Стоян Михайловски и Христодул Костович, така и протестантските мисионери д-р Илайъс Ригс и д-р Албърт Лонг.
И накрая сме длъжни да споменем и връзката между протестантството и най-подходящата за демокрацията икономическа среда. Макс Вебер по убедителен начин доказва, че протестантството (особено калвинизмът) стимулира възхода на модерния капитализъм. Тезата за протестантската етика като вътрешен двигател на капиталистическото развитие е сякаш последният щрих от историческата картина на едно дълбоко и взаимнообогатяващо се духовно партньорство. И ако днес малцина са в състояние да защитават тезата за изключителните отношения между протестантство и демокрация, това е така, защото и другите християнски традиции с готовност са тръгнали по този път. И все пак, когато става дума за модерната демокрация, в началото бяха протестантите.


Следваща тема: Православие и демокрация

Следваща »