А ако до всяко добро същество не застане още едно…

Новата година пак ще започне с протести. В социалната мрежа Facebook вече започна организацията на “Национален протест: България не е Биг Брадър! 2010 не е 1984!” за 14 януари 2010г. Положението е Deja Vu: отново промени в Закона за електронните съобщения, които разрешават на МВР почти безконтролен достъп до данните от интернет и телефонния трафик. Да, предвиден е съдебен контрол. Но когато данните са ти вкъщи, чрез т.нар. интерфейс в МВР, съдебното разрешение става твърде пожелателно.

БСП и ДПС не успяха 5 /пет/ пъти с тези поправки. Трябва да признаем ролята на НДСВ в блокирането на бившите вътрешни министри Румен Петков и Михаил Миков. Сега ГЕРБ и Атака вече приеха на първо четене това, което БСП и ДПС не успяха.

Разбира се, че гражданите трябва да протестират. Милиционерите /и малкото полицаи сред тях/ винаги ще искат да имат достъп до всичко. Работата на политиците е да ги удържат. В случая удържането не сработи. Затова има нужда от протест.

Протестът обаче ще бъде успешен, ако доведе след себе си успешно политическо действие. Вече съм писал, че изразът “нашият протест не е политически” е глупав. Всеки протест е политически, защото настоява за промяна в политиката. Т.е. политиците, които са против промените в ЗЕС, трябва да участват в протеста. Миналата година студентите казваха, че не искат политици на техния протест и сами доказаха наивността на тази позиция.

Депутати от Синята коалиция и РЗС вероятно ще дойдат на протеста. Винаги са били против, нормално е.

Обаче…

Петима депутати от БСП също започнаха кампания против промените в ЗЕС. Дори направиха сайта Аз протестирам. Ще се изненадате колко добре са го направили. Ще се съгласите с всичко, написано от тях. Ще ги харесате. Вероятно те също ще дойдат на протеста. Имат това право.

Ако изтрием паметта си, ще ги приемем като съмишленици. А ако си припомним как точно тяхната политическа сила занимаваше цялата държава в продължение на една година с ината си да наложи безконтролното следене в интернет…

Циничният прочит на тази ситуация е следният: не е важно какви и кои са, важно е сега да помогнат за каузата.

Но как ще се почувствате в компанията им на площада?