Очевидностите, конституцията и запалените фарове

Вече е 11 ноември и не трябва да забравяте да включвате късите светлини, когато шофирате. Ако беше 3 ноември, можеше и да забравите. Ако беше 7 ноември, пак можеше да забравите. Въпреки, че някои са включили фаровете в чест на Октомврийската революция. Но никой не ви глоби. Днес вече е задължително да включвате фаровете, за да не бъдете глобени от КАТ. Кое прави 11 ноември по-различен от 2 ноември?

Нищо, освен хрумването на някой анонимен милиционер на началнически пост. До 8 ноември предупреждаваха, а от 9 ноември вече глобяват. Законът за движение по пътищата обаче не предвижда подобна лежерно отношение към темата. В чл.70 има пределно ясен текст: „от 1 ноември до 1 март задължително се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини.“ Т.е. в продължение на 8 дни полицаите не са прилагали закона. Да избираш дали да прилагаш или да не прилагаш закона, също си е беззаконие.

Да избираш кога да четеш конституцията и кога да не я четеш, пък е несериозно. Особено за политици. Как депутатите от „Атака“ чак сега видяха, че конституцията изисква от президента да „информира Народното събрание по основни въпроси в кръга на своите правомощия“. Така пише в чл.98, ал.1 на конституцията на република България. Нито президентът от вчера не информира парламента, нито конституцията е от вчера. Просто вчера някой реши да я прочете.

Но освен законите и конституцията, незабелижими вероятно са станали и такива очевидности като мутрите. След 8 години на власт президентът чак онзи ден забеляза, че правосъдието не е „така радикално спрямо символите на прехода – мутрите, босовете на организираната престъпност“. А пък след 2 години скандали и проблеми с усвояването на еврофондовете, чак в началото на септември президентът свика Консултативен съвет за национална сигурност по темата.

Очевидно забелязването на очевидностите не е сред силните национални спортове. Както и четенето на законите. На този фон своеволието на пътната полиция да решава кога да прилага закона и кога да не го прилага, изглежда съвсем на място.

снимка: http://inphotos.org/patrick-street-lights/

Техният празник

20 години трябваше да минат, за да изчезнат преструвките. Вече никой не се опитва да убеждава гражданите, че 10-ти ноември е повратна, историческа, революционна дата, която е дала началото на промените и е резултат от порива към свобода и демокрация.

Така беше в първите години. И 10-ти ноември успешно се превърна в символ на промяната. Без много да обръщаме внимание на детайлите в тази история. 20 години по-късно се оказа, че броим годините именно от тази дата. Не от 9-ти, не от 3-ти, не от 14-ти – остана само 10-ти ноември.

И понеже все пак не можем да не помним началото на промените и трябваше да броим годините все от някъде, така без много съпротивление прегърнахме 10-ти. Някои обаче прегръщат по-силно. Днес най-ревностните говорители по темата за историческото и всемирното значение на датата 10-ти ноември са авторите на 10-ти ноември. Не създателите на първите опозиционни движения, а създателите на 10-ти - висши партийци, висши ченгета, враждуващи лагери, задгранични фирми, тайни срещи и много пари.

Никой, ама абсолютно никой не е изненадан, че 20 години по-късно, рано сутринта от екрана на една национална телевизия Добро утро ни каза последният началник на 6-ти отдел на Държавна сигурност. Гражданинът със звучния прякор Митьо Гестапото ни маха от екрана в ранната утрин на 10-ти ноември. И споделя ценни мисли. Това е образът на днешния 10-ти ноември – годината е 2009.

Пресконференция на НР на ДСБ – 9.11.2009

Иван Костов: Добър ден. Ние обсъдихме изявите на президента и искаме да кажем какво мислим по неговите изказвания. Първо, по отношение на посланиците президента защитава изборните мошеничества. Защото това което прави правителството и парламента със специално създадената комисия е да предприеме мерки за предотвратяване на изборните нарушения. Двама посланици, които са извършили или позволили да се осъществят изборни нарушения трябва да се убеждава президента, че трябва да си ходят. Това е недопустимо! Освен това тези двама души не могат да бъдат посланици на България, защото пред колегите си, пред правителствата … те са със снето доверие от самото правителство. Авторитета на посланика зависи от доверието, което има в него собственото му правителство. Това може да бъде начало на война между правителство и президент, която да блокира смяната на посланиците и по този начин осъществяването на външна политика от новото правителство. За което ние предупреждавахме. Второ, ние разсъждавахме много защо президента се опитва да обезцени изтичането на класифицирана информация. Дали за да защити Станишев или има и друга причина? Стигнахме до извода, че той го прави, за да защити себе си. Всъщност той се опитва да обезцени докладите. Погледнете за какви доклади става въпрос. Доклад “Петрол срещу храни” е с главно действащо лице, извършило най-сериозните престъпления Георги Първанов. И ние в тази връзка ще се обърнем с нарочно писмо към министър председателя и външния министър, за да предложим правителството да поиска от иракското правителство, което е наше приятелско правителство, цялата документация свързана с отпускането на петрол срещу сделка за храни, в която комисионната е отишла за Българската социалистическа партия. Защото в основата на тази далавера, в която е вкарана България и стана причина за хвърляне на петно върху цялата ни държава е писмо, както всички тогава бяхме информирани, подписано от Георги Първанов като председател на Българската социалистическа партия. Правителството на ГЕРБ трябва да поиска това писмо и всички останали документи и ние ще кажем какви точно действия трябва да бъдат предприети в тази връзка.

Георги Първанов се опитва да обезцени изобщо класифицираната информация. Например, тук искаме да напомним, онези 30 страници, които изчезнаха от собственото му досие. И се обръщаме към правителството сега, тези 30 страници да се върнат в досието на Първанов като доносник на бившата Държавна сигурност. Да видим дали са толкова безобидни или не. И ние, обществеността и медиите да решим дали тези доклади са важни или неважни. И тази информация е важна или неважна.

Що се отнася до въпроса, който вълнуваше всички през миналата седмица. Информацията, която изтече в “Шпигел” е отчетния доклад на ДАНС за 6 месеца на годината. Този доклад осветява работата на ДАНС по такъв начин, че прави невъзможно тя да продължи тези разследвания, които е предприела и които е отчела пред Сергей Станишев, Георги Първанов и други. Защото лицата, макар и скрити зад прякори вече са предупредени щом разполагат с този доклад. Те са готови да изградят своята система от алибита и да се защитят. ДАНС трябва да закрие всички тези разработки и да ги започне наново. Не може един президент да казва, че тези доклади и тези папки нямат отношение към националната сигурност на страната. Нашият извод до тук е, че президента прави всичко това, за да блокира държавата. Да спаси мафията във властта там където е останала, там където присъства. Той се опитва да покаже на Бойко Борисов и на правителството на ГЕРБ колко страшен ще бъде отпорът от тази мафия ако те започнат действията си срещу тази мафия.

И накрая за мутрите. Ние искаме вие да си припомните следните неща. Кой назначи бившите охранители на Маргините в Националната служба за охрана? С чий подпис един от тези охранители стана заместник началник на НСО? Искаме да си припомните кой искаше ДАНС да разследва ОЛАФ? До колко тезата, цитирам “има влиятелни сили в българското правителство или българските държавни служби, които нямат интерес да бъдат наказано което и да е лице” като цялата държава знае, че това лице си има име, че срещу него има дело. Това беше българският президент. Така че президента като боец срещу мутрите, срещу мафията изглежда крайно неубедителен. Освен това, той с това изявление прави опит да зададе линия на поведение на Главния прокурор Борис Велчев и на председателя на Касационния съд. Бивши негови съветници те трябва да покажат, че вече не са бившите му съветници, а са Председател на Върховния касационен съд и съответно Главен прокурор на Република България. В тази връзка ние искаме да напомним нашата оценка за 100-те дни на правителството, че ГЕРБ не е започнал войната срещу мафията. Ние настояваме тази война да бъде започната независимо от заплахите. Включително и заплахите на президента. Впрочем, важен детайл, президента очевидно винаги е правил това, което направи тези дни, но не се е виждало как го прави през правителството, което той създаде на тройната коалиция. Сега обаче правителството го няма и той трябва да излезе пред очите на медиите да защитава позицията на мафията във властта в България. Това се случва сега. Просто и преди го е правил, но не се виждаше.

В тази връзка ние призоваваме ГЕРБ без никакво колебание да започне войната. На първо място, да изясни ролята на президента. Да разкрие тези документи от далаверата в Ирак “петрол срещу храни”. Освен това, понеже г-н Бойко Борисов каза, че нямало подписи на г-н Доган. Ние знаем къде има подписи на г-н Доган и поемаме задължението да информираме с писмо и да поискаме от министър председателя и от вице премиера Цветанов да започне да събира доказателства за разследване на обръчите и на самата персона Ахмед Демир Доган. Така ще започне войната. И накрая за енергетиката:

Иван Иванов: Във втората част на своето изявление президента Първанов отново засегна една тема, по която той няма никакви правомощия – темата за българската енергетика. Всички хора в България знаят, че президента е най-яростния защитник, в пълният смисъл на думата “адвокат” на руските енергийни проекти в България. В своето изявление вчера той се оплакваше от енергийната политика на правителството в същия контекст, мечтаейки за същите руски енергийни проекти. В същото време президента остана безмълвен за истинската, реална заплаха в областта на енергетиката за България в следващите седмици. След явното предупреждение на президента Путин към Европейския съюз, че може да се стигне до следваща газова криза ние Демократи за силна България заявяваме, че всъщност трябва България да влезе подготвена в тази криза в следните направления. На първо място, трябва държавния резерв да бъде с такива количества течни горива, каквито са предвидени по закона, котелно гориво и както е предвидено в нашия договор за присъединяване към Европейския съюз. На второ място, топлофикациите в страната, които трябва да осигурят отопление за българските граждани да имат съответните запаси от вида гориво, с което оперират и в същото време да имат възможност за максимално бърза смяна на горивото ако това се наложи при газова криза. И на трето място, запасите на България от природен газ в хранилището Чирен трябва да бъдат максимални. България след като заради управлението на предишното правителство, в началото на януари тази година се оказа най-неподготвената страна в Европейския съюз и реално единствената която 16 дни се оказа без природен газ не трябва да се оказва в същото положение в следващите седмици ако избухне следващата газова криза. Това е категоричното становище на Националното ръководство на Демократи за силна България.

Г-н Костов ще кажете ли къде има подписа на г-н Доган?

Иван Костов: Ще кажем. Когато напреднем достатъчно и се убедим, че наистина ще започне тази война ще ви информираме.

Колко страшен очаквате да бъде отговора на мафията?

Иван Костов: Може да бъде сменено правителството, може да бъде дестабилизирана страната, може да бъдат блокирани нейните институции. Много неща могат да бъдат направени ако не започне тази война.

На по-късен етап ще настоявате ли за импийчмънт?

Иван Костов: Ако излезе писмото с подписа, молба на Българската социалистическа партия подписано от председателя, сегашен президент Георги Първанов, в което той се обръща за помощ от Садам Хюсеин, разбира се, че ще поискаме процедура на импийчмънт.

Благодаря ви!

Сподели

Давайте жить дружно*

Като ощипани девици част от колегите започнаха да ахкат и да охкат, да пърхат с дълги мигли, да имитират уплашен поглед и да повтарят тихо, толкова тихо, че да не събудят дявола: „война между институциите“. Много лошо било, много страшно било и ако може да не ни се случва.

Отделна тема е, че изразът „война между институциите“ е тъп. Институция Х напада Институция У и става мазало Z. Тъпо е, нали. Тоя номер с институциите ни го пробутват от години, за да може конкретният президент или премиер да се скрие зад него. За да може, когато го питаш за някое конкретно безобразие, той да ти каже: „Нека запазим авторитета на институцията“. Този параван не работи, защто всичко е лично. Нищо, че Марио Пузо може и да не е съгласен.

През последните дни научихме позициите на президента Георги Първанов по две от актуалните теми – по обвинението срещу Станишев и по отзоваването на посланиците от Турция и Съединените щати. Тези позиции се разминават с позициите на премиера Бойко Борисов. Къде е войната тук?

Най-после имаме позиция от президента по актуална тема. И вместо това да бъде отпразнувано, част от колегите ахнаха: „аууу, война между институциите“.

Президентът забелязал, че правосъдието е много бързо срещу Сергей Станишев и не е толкова бързо срещу мутрите. И аз го забелязах. Премиерът пък си спомни, че именно Първанов е избрал и главния прокурор, и председателя на Върховния касационен съд. И аз си го припомних. Даже изобщо не съм го забравял. Повече публичност, повече позиции, повече яснота за избирателите кой кой е. Какво по-хубаво от това?!

Но не, лошо е да се карат. „Давайте жить дружно“, както казваха героите от съветските анимационни филмчета, които допреди 20 години всички знаехме наизуст. Да не допускаме война между институциите!

По времето на Царя и на Станишев нямаше война между институциите. И те рядко се обаждаха, и президентът рядко се обаждаше. Никой не пречеше на другия – който иска, ходи на лов; който иска, си връща гори; който иска, губи документи. И колегите, които сега се правят на ощипани девици, вероятно са били щастливи. Имаше мир. А сега започваме да научаваме колко ни е струвал този мир.

*- реплика на котарата Леополд от едноименните анимационни серии

картинка: Wikimedia

Комунизмът като манталитет

  Тези дни живея като в някакъв филм на ужасите...Особено днес, 7 ноември 2009 година, БНТ избра един отвратителен начин да отбележи 50тата годишнина. Кадри от миналото съживиха най- мъчителните спомени от периода преди 1989 го...

Печатът след прегледа и преди лечението

Има едно безкрайно цинично обяснение за това как колегите в Америка подреждат новините си. Разбира се, това е по-скоро шега, но до голяма степен - и истина. А обяснението е следното: един загинал американец е равен по значение на 10 загинали англичани, на 20 загинали европейци, на 100 загинали африканци, на 1000 загинали китайци и т.н. Числата могат да бъдат и оспорвани, но принципът е горе долу такъв.

Истерията около т.нар. Свински грип в България ми напомни за тази история. Новините днес съобщават за 6-та жертва на грипа в България. Но не всичко в новините е числа. Важни са и детайлите. Ако всичко беше числа, защо четем за 6-та жертва на т.нар. Свински грип, а не четем за няколко стотната жертва на пътя от началото на годината? Става като в американската история – една жертва на грипа е равна на няколко стотин на пътя.

И все пак – не всичко в новините е числа. Важни са и детайлите. Какво научаваме от тях за жертвите на т.нар. Свински грип в България: повечето от тях са потърсили лекар на десетия ден след първите симптоми; повечето от тях са починали след като вече са имали двустранна пневмония; един от тях е напуснал болницата по свое желание; някои са се самолекували грешно в продължение на седмица… Важни са детайлите, нали?

Нечути остават обясненията на лекарите, че пневмония може да развием и от всеки друг грип, че адекватната реакция прави болестта лечима, че подобни грипни епидемии е имало и преди, макар и с не толкова животинско име. Но и това са някакви детайли.

Истерията обаче е факт. Детайлите са някъде в последните редове, заглавието е стряскащо. Купуваме вестниците, забравяме за дистанционното и поглъщаме с ококорени очи всяко предаване по темата, изпразваме аптеките и чакаме да умрем.

Отговорността за тази истерия е ясна – тя е наша, на журналистите. И ваша – че вярвате сляпо на всяко заглавие. Така докато чакаме 7-та жертва на т.нар. Свински грип, ще пропуснем 7-те жертви на пътя само за едно денонощие. Цинично започнах, така и приключих.

снимка: infobarrel.com

Изпращачите на картички

Наближава Коледа, хората изпращат и получават подаръци и поздравления. Тази Коледа си отваряйте очите на четири, поглеждайте под изтривалката, проверявайте си пощенската кутия често – и електронната, и онази тенекиената. Може да получите нещо – или електронна картичка, или доклад на ДАНС. Може на хартия, може и на флаш памет. Или както казва финансовият министър – фляшка.

От вчера отново ни заливат заглавия за тайни доклади на ДАНС. Първо авторитетното германско списание “Шпигел“ преразказа таен доклад за първите 6 месеца на 2009г., където се говори за корупция, кражби на фондове, схеми за източване, покровителство от най-високо и т.н. - все неща, които няма как да изненадат някого в България. После също авторитетното радио „Дойче веле“ съобщи, че разполага с нов таен доклад на ДАНС също за първите 6 месеца на 2009г. И в него пишело за корупция, кражби на фондове, схеми за източване, покровителство от най-високо и т.н. - същите неща, които не изненадват никого в България.

Така стигнахме до признанието на председателя на ДАНС Цветлин Йовчев, че агенцията няма надеждна система за опазване на класифицираната информация. И това не изненадва никого в България. А иначе внимателното сравнение на споменатите детайли ни води към извода, че най-вероятно става дума за един и същи доклад. За онзи доклад, който се озова в пощенската кутия на колега от вестника със същото име – „Галерия“.

Обаче – има едно „обаче“. Споменатите в германските медии далавери засега не водят до нови разследвания и обвинения в България. Споменатите в германските медии далавери не намериха място в българския вестник. Но намериха място в германско списание. Общественият интерес стои над секретността на дадена информация. Ако публикуването, дори на класифицирана информация, може да доведе до повече правосъдие и справедливост, то това е оправдано. Има много подобни примери. Тук обаче това не се случи. Което само ни доближава до извода, че в нашата история не всички са точно такива, за каквито се представят.

картинка: divertimento.uk.com

Хвани ме, ако можеш

Персонажът Красьо Черничкия все повече започва да прилича на филмов герой. Той е известен, контактува с известни, появява се на известни места, само талантът му остава неизвестен. Свързва магистрати с лекари, лекари с магистрати, политици с избиратели, утре може да научим, че е отдавал под наем Международната космическа станция. И отново няма да сме изненадани.

Научаваме, че висши началници в МВР също са контактували с Красьо Черничкия. Не се съмнявайте, че утре ще научим и за още големци. Сега е популярно, 20 години след началото на промените различни хора да споделят спомените си за т.нар. преход. Никой не търси обаче правилния човек – Красьо Черничкия. Той може да разкаже най-правдивата история на т.нар. преход. Както вече разбрахме, той има приятели в правосъдието, във вътрешното министерство, в здравеопазването, в парламента, в академичните среди. Хора като него знаят истината за последните 20 години. Нищо, че т.нар. промени започнаха, когато Красьо Черничкия е бил само на 7 години.

Както сам се хвали в едно изтупано интервю, Красьо Черничкия събира влиятелни контакти и ползва един и същи номер още от 1997г., когато е бил на 15 години. Извинявайте за сравнението, но това ми напомня за невероятния живот на Франк Абъгнейл младши. Светът познава неговата история от книгата му „Хвани ме, ако можеш“ и от едноименния филм на Спилбърг, където ролята на Франк изпълни Леонардо ди Каприо. Още веднъж – извинете за грубото сравнение. Особено се извинявам на фенките на Леонардо ди Каприо.

Франк Абъгнейл фалшифицира чекове, дипломи и самоличности. На 16 преподава социология, на 17 вече има над 250 полета като пилот, на 18 работи като педиатър в болница, на 19 вече е районен прокурор. Без да има правоспособност за нито едно от тези занимания. И контакти, разбира се контакти, много контакти.

Сега някой се опитва да ни убеди, че Красьо Черничкия е нещо подобно - самороден талант, успява в абсолютно всичко, с каквото се захване, сприятелява се успешно с най-влиятелните хора в държавата, всички го харесват и всички го търсят. А какъв е неговият талант? Този въпрос все още е без отговор. Защото, извинете отново за грубото сравнение, талантът на Франк Абъгнейл младши е бил да фалшифицира чекове. Талант, но и престъпление. Дори и неизвестен, талантът на Красьо Черничкия очевидно е оценен. Ако талантът му не е задължително престъпен, то очевдино би могъл да бъде престъпно полезен. И затова важният въпрос не е какъв е неговият талант, а кой първи го е оценил, кой го е доразвил и кой бере плодовете му.

снимка: в-к “Труд” - Красьо Черничкия друса кючек в компанията на ректора на Стопанската академия в Свищов доц. Величко Адамов. Забавлява ги фолкпевицата Валя от “Пайнер”.

Станишев отново случайно попадна в сценарий

Вероятно това е любимата ви новина за сезона – прокуратурата поиска имунитета на Станишев. Е, миналата седмица самият Станишев каза, че е готов да се лиши от имунитета си, но това не прави новината по-малко приятна за публиката.

Вероятно сега си представяте Сергей Станишев с белезници, а карикатуристите сигурно вече го рисуват в раирани дрехи зад решетките. Огледайте се наоколо, споделете новината с хората около вас, коментирайте я с колегите си и ще се убедите, че не ви трябват социологически проучвания: хората просто искат това. А самият Сергей Станишев всъщност няма нищо общо.

Той попадна в центъра на сюжета „сега ги вкарваме в затвора“. Както преди 4 години попадна в центъра на сюжета „сега влизаме в Европейския съюз“. И в единия, и в другия случай попадането му в сценария не е най-същественото.

Разбира се, трудно е да повярваме, че бивш премиер ще бъде осъден. Но все пак това е работа на прокуратурата и съда. Знае ли човек…

Изчезването на над 10 секретни доклада наистина е странно. Още по-странно и нелогично е, че копия от тези доклади има в други институции. Т.е. евентуалното им изнасяне няма как да е мотивирано от желание за прикриване. И все пак е нарушение.

Каквото и да решат прокуратурата и съдът, мечтата на народа ще си остане несбъдната. Прокуратурата не се захвана със Станишев, докато той беше премиер. Захвана се с Валери Цветанов, след като вече не е министър. За бившите отдавна знаем, че може. За действащ министър или премиер май ще трябва още да почакаме.

снимка: в-к “Дневник“

Защо са весели журналистите

Искрена радост и автентичен смях. Така колегите реагираха на новината, че прокуратурата иска сваляне на имунитета на Сергей Станишев.

Колко трябва да си преживял, за да се зарадваш на това, че прокуратурата си върши работата? Какво трябва да ти е минало през главата, за да се зарадваш, че един бивш премиер ще се разхожда до съдебната зала?

Колегите журналисти знаят отговора. Собствениците на медии отдавна предадоха каузата за хотели, лицензи, голф игрища, мултиплекси…

На колегите остана единствено радостта поне някой от виновниците да се поизчерви, да го обезимунитетят и да го поразходят като мечка до съдебната зала. Въпреки, че много добре знаем, че блатото си остава.

« Предишна — Следваща »