Разпадът на българската публичност

 Нямах кой знае какви очаквания към прехода в България - като историк знам колко бавни са във времето  обществените процеси.Все пак - може би много наивно - вярвах, че българският народ е скътал в паметта си спомена за години н...

Двусмислието на българския преход и днешното управляние

 Нека ми бъде простена нескромността, но когато днешното управление навърши един месец се канех да напиша постинг, озаглавен "Гасене на пожар...на парче". Малко по-късно истината, че правителството работи на парче, я изреч...

Читател на блога задава въпроси за “Алея Първа”. Който има отговори, да помага

Получих това писмо в мейла на блога на 18 ноември следобед. Предлагам ви пълния му текст без коментар, защото може да научите много:

Дo

Г-н Иван Бедров

Относно: Статия озаглавена „Гнусно”

Уважаеми Господин Бедров,

Позволявам си да се обърна към Вас, в качеството Ви на авторитетен журналист. Тъй като изкуствено създаденият скандал около проекта „Алея Първа” в град Варна изглежда Ви интересува, бих желал да Ви попитам, кое точно представлява интерес за Вас в случая:

1. Скандалът като такъв?

2. Морската градина във Варна, гражданското общество, проекта „Алея Първа”, ТИМ?

Ако Ви интересува само въпрос 1, не си правете труда да четете по-нататък моето писмо. Ако обаче Ви интересува и въпрос 2, искрено се надявам, че ще ми помогнете да намеря отговорите на въпросите, които ще задам по-нататък, които въпроси съм ги задал и на други Ваши съмишленици(Едвин Сугарев), медии(вестник „Капитал”), но никой не ми дава ясни и точни отговори. Не че някой е длъжен, но просто си мисля, че е хубаво един проблем да се разгледа от всичко страни и да се изяснят повече въпроси, тъй като едностранното разглеждане на проблема за мен лично е „гнусно”.

Относно декларацията на група варненски журналисти, действията на които определихте за „гнусни”бих Ви попитал:

1. Преди да напишете тази статия и да обявите, че това е „гнусно”, разговаряхте ли със самите журналисти, за да се запознаете на място с мотивите им?

2. Не смятате ли, че тези журналисти, написали това писмо, са преди всичко хора от плът и кръв, и те също както всички останали могат да изпитват и чувство на тормоз, а така също и имат правото да изразят публично недоволството си от действията на лица или група от лица?

Да, вярно е, че те пишат тази декларация в качеството си представители на различни медии, но също така е вярно, че тормозът и заплахите към тях са отправяни в качеството им именно на представители на тези медии.

3. Защо когато някой събере файтон хора и се нарече „гражданска организация”, правото непременно трябва да е на негова старана и целите, които преследва непременно трябва да са безкористни? Как то и когато някое момченце в костюм стисне Библията и вика „Алелуя”, то непременно от устата му трябва да „струй божието слово”?

Защо непременно трябва да вярваме, че помислите на такива хора са чисти, святи и общественополезни?

4. Защо ако някой заяви гласно, че се бори за да спаси човечеството, непременно всички журналисти трябва „да са му в краката”?

След като Ви е „гнусно”, бих искал да Ви попитам също така:

Не е ли гнусно да обвиняваш публично лица в корупция, като посочваш и сумата на получения подкуп, без да имаш конкретни доказателства за това?

Не е ли гнусно да обвиняваш публично бивш депутат и кмет на Варна, направил немалко за града, че ти е изпратил заплашителен е-mail, след като във въпросния e-mail, няма нищо заплашително?

Не е ли гнусно да организираш подписка против сделка с дадена територия и да ползваш снимков материал, който няма нищо общо с обекта на сделката?

Не е ли гнусно след като събереш в пъти по-малко подписи против проекта „Алея Първа”, отколкото в подкрепа на проекта, да обявиш, че подписалите се в подкрепа на проекта са били пияни и заблудени? Цитирам:

„Подписи се събират пред дискотеките на крайбрежната ивица, където любезни и добре изглеждащи момичета предлагат книгата на минувачите, които често са в нетрезво състояние, без да им разясняват точно за какво се подписват”

След като и аз съм един от подписалите се там, може ли някой да ми каже кога и къде точно ме е виждал пиян? Това не е ли обида за мен и за много като мен, които трябва непременно да са „заблудени и пияни”, понеже не подкрепят дадена кауза? Противниците на проекта, разясняваха ли на всеки подкрепил тяхната подписка, кои точно територии са продадени или използваха „Морска градина” като съвкупно понятие и обясняваха ли как те смята да спасят Морската градина (от свлачищните процеси например)? След като намекват, че подписката била събирана от любезни и добре изглеждащи момичета, значи ли това, че една подписка трябва да е събирана от „нелюбезни, зле изглеждащи момчета” за да е достоверна?

В целия този спор, позволиха ли си някога от „Холдинг Варна” да нарушат добия тон по отношение на техните опоненти?

И въобще след като на определени лица и организации се даде достатъчно гласност и публичност за да лъжат, клеветят, както и да „заливат с помия” лица, дружества, организации, институции, не е ли гнусно, да се твърди, че някой се опитва да им „заглуши” изявите?

След като си се обявил за лидер на дадена организация, с някакви цели, не следва ли да обявяваш по официален ред публичните си изяви и да оставиш на медиите да я отразят, или трябва непременно всички журналисти да са длъжни да тичат навсякъде след теб, даже и когато си в тоалетната, за да можеш да обявиш, че имаш запек заради ТИМ?

Имам и още няколко въпроса към Вас, на които са надявам да се потрудите да намерите отговори:

1. Какво представлява проектът „Моят бряг”?

2. Визира ли той по някакъв начин територии свързани с проекта „Алея Първа”?

3. Това реално осъществим проект ли е (с осигурено финансиране) или са само цветни картинки и добри намерения?

4. Каква оценка са дали за този проект компетентните, български институции?

5. Има ли сред явните противниците на проекта „Алея Първа”, лица свързани по някакъв начин с проекта „Моят бряг”?

Ако има: Кои са те? Какво биха спечелили/загубили ако се реализират инвестиционните намерения на „Холдинг Варна”? Това сведено ли е до знанието на широката общественост? Ако отговорите на тези въпроси са премълчани, макара и неволно от някой, това не е ли гнусно?

И още нещо, което бих искал да споделя с Вас, поне изглежда сте загрижен за Варна и гражданското общество там:

Земята в района на бившия ресторант „Трифон зарезан” пропада от години (от както пукнатините бяха 0,2 м сега са 10 м.), нос Галата се руши, на Морска гара перманентно плуват помия и боклуци, Южния плаж в града беше затварян заради фекални води и т.н.

Къде са гражданските и екологични организации? Вдигнаха ли равностоен шум, както против проекта „Алея Първа”? Сезираха ли съответните институции? Kолко подписки инициираха? Какво всъщност направиха тези организации по тези проблеми на Варна? Може би според тези организации това не са проблеми, или може би съответните територии на са купени от ТИМ за да се организират подписки?

Въобще това избирателно „избухване” на определени граждански организации ми навява неблагоприятни мисли за гражданското общество в България и ме кара да се съмнявам в чистите му помисли.

Вие какво мислите по въпроса?

Не е ли „гнусно”, че именно наричащи себе си еколози, протестират против проект, който значително ще подобри екологията в района, като укрепи ската(и по този начин ще защити Морсакта градина от свличане в морето) и ще пречисти и заусти на вътре в морето отпадни води, които в момента се изливат директно в морето.

И понеже става група Ваши колеги от Варна заяви в декларация, че ще бойкотира изявите на тези граждански и екологични организации, бих Ви помолил, Вие (като човек загрижен за гражданското общество във Варна) да поканите представители на протестиращите и да им зададете следните въпроси (така както съм ги формулирал):

1. Какво неекологино има в проекта „Алея Първа”, след като повечето от средствата, който ще се вложат в проекта ще са за инфраструктурни мероприятия(значителна чест от тях за обекти от екологичната инфраструктура) и районът ще бъде облагороден и озеленен?

2. За човек с екологични убеждения не е ли по-важно един проект да се реализира, час по скоро, независимо от това, кой го реализира и да оказва натиск не за да се провали проекта, а за да бъде реализиран по-бързо? Само Ви напомням, че част от лидерите на протестиращите организации, бяха поканени от „ХолдингВарна” да вземат участие в журито оценяващо идейните проекти, но те отказаха!

3. Какво ще сечели Варна ако проектът „Алея Първа” не се реализира?

4. Кой, как и кога според тях ще реши проблема със свличането на Морската градина към морето, след като твърдят, че се борят за „спасяване” на Морската градина? Нека посочат точно кой, кога във времето и как ще се финансира това мероприятие, а не да обясняват държавата, някога ще ……..трябва да……..и т.н.

5. След като търсят „под вола теле” за да обявят сделката за продажба на тази територия за нищожна нека кажат какво се случва оттук нататък с тази територия?

5.1. Остава така както си е –превърната в змиярник и боклукчарник, където могат да се разхождат предимно бездомни кучета, буболечки и гущери, отпадните води се изливат директно в морето, минералната вода се използва за къпалня и пералня за клошари и всички кротко чакаме Делфинариумът да „слезе” на плажа?

5.2. Взема я друг инвеститор? Тогава нека не се наричат граждански, а лобистки организации и да кажат кой стои зад тях?

И понеже явно добре познавате ситуацията отпреди 20 години искам да Ви попитам спомняте ли си тогава, ако даден „граждански деятел” обяви някои за „враг на народа” какво се случваше по-нататък. Защо ТИМ трябва да са нарочени да са от лошите? И оттам нататък всичко, което се опитат да направят непременно да се опитваме да го провалим. Ако някои подкрепи техен проект той непременно трябва да е заблуден, пиян, купен и т.н, а който се бори против – той е борец за общественото благо (според неговата представа за благо?!) т.е. „активен борец”.

Ако сте прочели писмото ми - Благодаря! Бих се радвал, ако не Ви е „гнус” и ми отговорите на въпросите.

В очакване на Вашия отговор оставам,

С Уважение:

Антон Филипов

Феодални старци, тухлички и мъгла

Политика ли е да говориш за БАН или не е политика? Различни хора дават различни отговори на този въпрос. И затова говорят прекалено различно. А различното говорене понякога предизвиква искри, понякога – мъгла. В случая имаме и двете.

БАН е „сталинистка структура“, в БАН има „фрапиращи неща“ – оценките са на вицепремиера Дянков и на премиера Борисов. От друга страна Дянков беше обвинен в „агресивно невежество“ от президента Първанов, а председателят на академията заяви в декларация, че „в БАН се прави наука, при това на високо международно равнище”.

В идеите за ликвидация на БАН президентът видя материални подбуди - „многобройните имоти и сгради…“, а премиерът обяви, че „една тухличка няма да се вземе от БАН“.

Най-вероятно тази размяна на реплики ще доведе до нищо. Възмущението от статуквото и запазването на статуквото са в странна симбиоза. Размяната на оценки и детайли дава работа за нас, журналистите, но не дава перспектива. След едноседмични реплики по темата, гражданите все още не знаем какво е бъдещето на науката в България.

Проблемът е заровен в подхода. Бъдещето на БАН не е експертен въпрос. Бъдещето на БАН не е въпрос, който трябва да бъде решен от тесния кръг на „просветените“. В БАН вероятно има учени и постижения на световно равнище, но вероятно има и „феодални старци, които събират заплати“. Бъдещето на БАН е политически въпрос, който трябва да бъде решен от политиците. Както здравната реформа не е работа на лекарите, нито образователната реформа е работа на учителите. Това си е чисто политическа задача.

„Целта на днешната среща е науката да се извади от полето на политическите спорове“, каза премиерът след срещата си с председателя на БАН. Прав е – науката не е политика. Но ако е имал предвид БАН, не е прав. Създаването на условия за модерна наука и премахването на соц. отживелиците не може да бъде нищо друго, освен политика. Колкото по-бързо модернизирането на БАН бъде формулирано като политическа задача от политиците, толкова по-добре.

снимка: БАН

Кога, ако не сега? Кой, ако не братя Юзеирови?

Преди по-малко от 2 месеца ви предупредих: „Приберете децата, затворете прозорците, изключете електроуредите и внимавайте – радикалният Ислям идва. За пореден път.“ Днес това може да ви се стори пресилено и неуместно. След няколко дни обаче няма да мислите така.

Новината, че прочутите братя Юзеирови отново строят паметник в двора си в село Славяново, днес започна да се промъква тихо покрай останалите новини: ужасно дръзко двойно убийство, нов министър на образованието, дори и приет държавен бюджет. В по-късния следобед новината от Славяново вече се появи като водеща на някои информационни сайтове. Нали знаете много добре, че след няколко дни няма да говорим за нищо друго.

И това е най-лесната прогноза. Братя Юзеирови ще продължат да строят новия паметник. На мястото на стария, който в интерес на истината, беше разрушен незаконно. Но пък и той беше незаконен. Но пък всичко това няма толкова значение, защото важното е да имаме повод. Ще се събудят патриотите, ще се сепнат правозащитниците, ще се задейства държавата, а вие ще зяпате.

Пари, здраве, имунитети, Красьовци… всичко това може да почака. А на братя Юзеирови винаги може да се разчита в трудни моменти.

Писмо за писмото

Помните скандалите със сайта Boykostov, с обвиненията на Куйович срещу Румен Петков, с твърденията, че ДАНС е създала партията РЗС, с Красьо и неговите приятели, с Доган и неговите порции на финансиране? Такива скандали не се забравят. А помните ли дали сте научили истината по някой от тях? Ще ви припомня – не сте научили нищо.

Това е технологията на българския скандал – избухва, залива медиите, понякога дори заинтригува и т.нар. обикновени граждани, след което бива залят от следващия. Не, че в това има нещо лошо. Скандалите могат да бъдат и много полезни – да направят някои позиции видими, да стимулират решаването на някой проблем, да провокират безразличието на публиката. Но могат и да направят само заглавията на вестниците.

Какво става с Красьо и неговите приятели, защо вече за радикални промени в съдебната система не се говори и защо дори спряха да огласяват имената на контактувалите с него? Какво стана с обвиненията на Куйович, че е плащал на големи шефове в МВР, защо това не  беше проверено и каква е гаранцията, че в момента друг Куйович не плаща на друг шеф? Научихме ли кой и с какви пари организира кампанията „Boykostov? Някой разплете ли изявленията за порциите на финансиране и субекта на властта? Отговорът е кратък – Нищо не става.

Сега за втори път през последните 6 години скандалът „Петрол срещу храни“ е актуален. И все още няма обяснение как БСП с председател Георги Първанов попадна в списъка с нарушителите на тази програма, търгували незаконно с диктатора Саддам Хюсеин. По тази тема все още няма яснота, но пък днес имаме писмо:

Разбира се, че това не е най-важната тема. Разбира се, че импийчмънт на президента е крайно нереалистичен. Но темата няма нищо общо нито с президента, нито с импийчмъта. Този и другите скандали трябва да получават своето развитие. Защото споменатите преди малко скандали са достатъчни за няколко присъди и повече от няколко политически оставки във всяка от т.нар. нормални държави. И ако поне по един от скандалите пътят не бъде извървян докрай, тогава нищо нормално не ни чака.

Гласувайте за Човек на годината

Остават две седмици до края на гласуването за Човек на годината.

“Ние търсим смелите, сърцатите, онези с гражданска доблест – за да ги отличим и поощрим. Търсим постъпките, които са прецедент в правозащитната сфера, имат значителен потенциал за предизвикване на обществено развитие, или са просто оригинални и творчески.”

Посетете сайта на Човек на годината и дайте гласа си за вашия фаворит. ВНИМАНИЕ: номинациите, които виждате на първа страница, са най-новите. Разгледайте и другите страници с номинирани, изберете вашия фаворит и го подкрепете.

Първанов, бъди мъж, не се крий зад разни хора.

Първанов, бъди мъж, не се крий зад разни хора.

Така лидерът на ДСБ  Иван Костов се обърна към президента от кулоарите на парламента днес.

Конституцията категорично задължава президента да назначи и освободи от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства по предложение на Министерски съвет. Не пише „преценява и назначава”. Тук на президента не е дадена възможност да преценява, заяви пред журналисти Костов. Не е необходимо съгласието на президента, добави той. В чл. 103 от Конституцията е казано, че МС ръководи и осъществява външната политика на страната. Процедурата е уредена и в Закона за дипломатическите назначения. Там е казано и че Министерски съвет ръководи външната политика на страната. Единственият прецедент, при който президентът може да преценява и да връща укази, е при избора на главен прокурор. Ако президентът не назначава по предложение на ръководния орган, той саботира и този член на Конституцията. „За нас вече се вижда категоричен аргумент за импийчмънт на президента, ако той откаже да освободи посланиците в Турция и САЩ.”

Късно снощи е излязла информация, че посланикът в Турция си е подал оставката. По този начин този човек, който може да е извършил нарушение, достойно се опитва да защити президент, който фактически иска да не изпълни Конституцията, т.е. той се опитва да му помогне.

Най-сериозният нарушител на гласуването в чужбина тепърва ще излезе, каза Костов и го назова. Това е посланикът ни в Лондон Любомир Кючуков. В предишния парламент той е бил зам.-министър на външните работи и на практика е организирал изборния процес извън страната. Името на Кючуков като основен виновник за изборните нарушения ще бъде посочено и от специализираната Временна комисия, която се занимава с този проблем и вероятно ще предизвика отзоваването му от Лондон.

“Президентът досега е имал лукса да живее с правителства, към които е имал много близка политическа връзка. Той е живял в лукс и е разширил властта си. Сега за пръв път ще управлява с правителство, на което се опитва да играе ролята на контра. Което е абсолютно недопустимо за всеки държавен глава. Просто трябва да си изпълнява задълженията – никой не е задължен да го убеждава и да му дава аргументи”, така Костов коментира как вижда генезиса и развитието, довели до острия сблъсък премиер-президент.

“Ако ГЕРБ отстъпи и останат ненаказани тези, които са опорочили изборите ще наруши основно свое изборно обещание. ГЕРБ трябва да възстанови истинското конституционно съотношение по отношение на дипломатическите служби, както е уредено в Конституцията, а не както го е направил Първанов и подопечните му правителства. Ако не го направят, значи от ГЕРБ са готови да направят много сериозен компромис на президента”, обясни Иван Костов.

Сподели

Гнусно

Група колеги от Варна са разпространили декларация срещу няколко активни граждани, които се опитват да направят управлението на Варна малко по-публично. Според информационния сайт “Черно море“, журналистите са Даниела Стойнова - кореспондент на БНР, Мила Едрева и Данаил Войков - кореспонденти на БТА, Юлия Колева - “Медийна компания”, Красимир Делчев - БГНЕС, Искра Сотирова -  в. “24 часа”, Ана Павлова - “Днес+”, главният редактор на в. “Черно море” Хари Касабов и Елица Виденова - телевизия “Черно море”.

Цитат от декларацията: “Категорично заявяваме,че ще бойкотираме изявите на тези хора, въпреки че по принцип подкрепяме всички смислени прояви на гражданското общество. Такива организатори на неадекватни “активности” обаче маргинализират и обезсмислят истински стойностните и естествени протести, които са израз на смелост и непримиримост към всяка несправедливост. Не можем и да не си зададем въпроса кой издържа тези “защитници” на истината,които по цял ден обикалят институции и пресконференции, кой финансира провеждането на брифинги, митинги и граждански неподчинения?! Ние, журналистите във Варна държим на професионалното си име и няма да занимаваме обществото с дребнотемие и с проблеми, които нямат нищо общо с гражданското общество и с безкористните каузи!”

Подобни въпроси задаваха ченгетата по време на протестите преди 20 години. Познат стил.

Групата граждани водят дела срещу община Варна и Областния управител, за да направят публични Общия устройствен план на града и сделката с онези 118 дка от Морската градина.

Дано колегите да са били принудени от шефовете си да направят това. В противен случай, картината изглежда много гнусна - Журналисти публично се отказват от професията си. Вече не знам какво да отговарям, когато някой попита за професията ми.

снимка: община Варна

Кокосов орех и разходка в зоопарк

Случайно да сте били в Австралия в края на миналия месец? Вие може и да не сте били, но много други хора бяха. Вие не сте били защото или не можете да си го позволите, или сте били заети с нещо по-важно. Те и онези, които бяха, по принцип са заети с по-важни неща. Вероятно и някои от тях също не биха извадили с готовност няколко хиляди лева от джоба си, за да видят октомврийското небе над Австралия. Но пък на тях не им се е налагало.

Екскурзията на президента и компания до Австралия вече се превърна в символ. На нас, данъкоплатците, тя ни струва над 1 милион лева, както съобщи финансовият министър Симеон Дянков. Заедно с президента там е било и половината правителство, както пък съобщи самият Първанов. Всъщност президентът умишлено преувеличава – трима министри, двама заместник-министри и един началник на премиерския кабинет не са половината правителство. Но пак са много. И така както президентът не е достатъчно точен, така може и финансовият министър да не е достатъчно точен. Екскурзията може да струва 1 милион, може да струва много по-малко, но може да струва и много повече. Засега имаме правото единствено да изберем на кого да се доверим, но не и да видим цялата истина.

Симеон Дянков каза още, че най-важната изява на президента в Австралия е било посещението на зоопарка в Сидни. Този министър понякога говори повече, понякога си противоречи, но този път казва истината. Знам го от колеги, които живеят в Австралия. И които безуспешно са се опитвали да направят интервю с президента за радиото на българските имигранти, но не са успели да го догонят между кенгуруто и дивото куче динго.

Не мога да скрия, че като журналист съм бил част от такива екскурзии, макар и не точно с президента Първанов. Спомням си веднъж как за ден и половина посетих повече музеи, отколкото има в книжката „Стоте национални туристически обекта“. Т.е. не е само президента, не е само половината правителство. Туристическата агенция на българските властимащи работи усилено и не й пука от кризата. Всички тези екскурзии остават непрозрачни. Президент, министри, депутати, кметове, директори на агенции, дирекции и водопади пътуват за наша сметка, но дори не си правят труда поне да ни показват сметката. А ако това стане публично, само чувството за срам ще намали сериозно разходите за екскурзии.

По време на едни избори в Съединените щати, на сайта на кампанията на Джордж Буш имаше отчет за всяко пътуване, стойността на всеки полет с Air Force One, и датата, на която щабът е превел парите на Белия дом. Тук вместо отчет имаме снимки: Кметът на Шумен Красимир Костов показва пред журналисти кокосов орех, който е донесъл от Шри Ланка. А в Шри Ланка, Австралия и република Корея е бил като част от делегацията на президента. Да ни е честитит кокосовия орех!

снимка: Невена Николова, Dariknews.bg

Следваща »