Нагоре, нагоре, колко да е нагоре

Знаете ли кое е общото между Барак Обама, Владимир Путин, Никола Саркози, Силвио Берлускони и Ангела Меркел? Лесният отговор е, че и петимата управляват големи държави. Но верният отговор вече е друг: и петимата имат по-нисък рейтинг от министър-председателя на република България Бойко Борисов – 76,7%.

Международният рейтингов успех на българския премиер не може да не впечатлява. И със сигурност дава достатъчно и за радост сред привържениците му, и за усмивки сред опонентите му. Всички са доволни.

Според изследването на Националния център за изучаване на общественото мнение, днес за ГЕРБ биха гласували 52% от избирателите. Пет пъти по-малко доверие има БСП, десет пъти по-малко ДПС, двайсет пъти по-малко Синята коалиция. Това може да означава, че избирателите са доволни от управлението на политиците, които спечелиха доверието им на изборите. Какво по-хубаво от това! Гражданите преценяват, че правителството изпълнява предизборните си ангажименти. Всички са доволни.

А всъщност не трябва. Не е необходимо да припомням думите на Лорд Актън, че властта покварява, а абсолютната власт покварява абсолютно. Когато никой не ти диша във врата, когато никой не заплашва мястото ти, тогава липсва основното – конкуренцията. Когато един бизнес няма конкуренция, рано или късно качеството на продукта пада. Когато една политика няма конкуренция, не можем да очакваме качеството й да се повишава.

Може да звучи и парадоксално, но най-малка вина за това състояние има премиерът Бойко Борисов. Както казват режисьорите, ролята на краля се играе от другите, не от самия крал. И ако другите продължават да играят същата роля, нищо чудно премиерът да достигне нови висоти с рейтинга си. Но колкото по-нагоре отива, толкова повече ще се доближава до рейтингите на Ким Чен Ир и Александър Лукашенко. Надявам се, че повечето граждани не искат това.

снимка: OARS /знам, че снимката няма нищо общо, но пък е красива/